Едва ли има друга нация в света, която в един

Едва ли има друга нация в света, която в един ден, по целия свят да пее една и съща ария. И това да не е националният й химн. На 24 май „ Върви, народе, възродени “ звучи във всеки български град и село, в Одеса, Чикаго, Москва...

Човекът, който е написал думичките, които научаваме още като деца и цялостен живот не забравяме, не е гальовен, поетичен стихотворец, създател на любовни стихове. Напротив, бодливите басни и твърдият темперамент на родения в Елена Стоян Михайловски по този начин тормозят властта, че през 1889 година тя го уволнява като член на Русенския апелативен съд, макар че има дипломи от султанския колеж „ Галатасарай “ в Цариград и френския „ Екс ен Прованс “. По-късно Михайловски е избиран три пъти за депутат, работил е като арбитър и юрист, управлявал е отдел в Министерството на външните работи, бил е основен редактор на вестник „ Народний глас “ и основен секретар в Министерството на правораздаването. Преподавател в Софийския университет и участник в битките за избавление на Македония и Одринско.

Когато се дами за русенката Райна Петрович, е на 31, а тя 10 години по-млада. Звездният му момент, който остава вечно в историята, е на 15 май 1892. На този ден Михайловски не помни обичаните си литературни персонажи: орли, охлюви, магарета, Наполеон и по ослепителен метод възпява великото дело на братята Кирил и Методий.

Стихотворението бързо става известно. Учениците го рецитират освен на празника. Но с цел да остане то вечно в съзнанието на генерации българи, с цел да се трансформира във втори химн, заслугата е на още един човек.

Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 година в Пловдив. Надарен с доста гении, той играе в любителски спектакъл, свири, композира. Като преподавател вижда в клас едно момче да чете стихотворението на Михайловски. Зачита се и той и толкоз доста се впечатлява, че завчас взема тебешира и напряко на черната дъска нахвърля нотите на химна „ Върви, народе, възродени”. Той е изпълнен за първи път в Ловеч през 1901 година. А на 3 май, тъкмо един век по-късно, Пипков е провъзгласен за почетен негов жител.

По време на социализма някои от куплетите, които имат религиозно звучене, не се пеят. Стихът: „ И господ ще те благослови” да вземем за пример изчезва от читанките. Кирил и Методий Български всеучилищен химн
Стихове: Стоян Михайловски
Музика: Панайот Пипков

„ Върви, народе, възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!

Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... “

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...

Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...

Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте -
задремал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!

Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!