Едва ли има човек в България, който не е чувал

Едва ли има човек в България, който не е чувал гласа му – прелестен, като музиката, която прави, чист, като душата, която носи! Той е ангел и демон. Той е „ Лошо скроен “ и е осъзнал по какъв начин „ Убиваме с обич “, само че Бог го обича! Публиката също. 

Пловдивчани чакат следващата среща с поп звездата Миро (Мирослав Костадинов) на Античния спектакъл. Точно на 15 август, петък, обаче античната сцена е напът да се трансформира в най-вълнуващата спирка от турнето на Миро през 2025-а, което включва седем града. Кулминацията  ще е концертът в зала „ Арена 8888 София ", където се чака 360-градусово шоу с шлагери и песни от идния му албум „ Миротворци ".

Дни преди концерта в града на тепетата с поп иконата Миро си приказваме за нещата от живота. 



- Миро, пловдивчани те чакаме на 15 август на сцената на Античния спектакъл. Каква е страстта за теб преди този концерт? 

- Винаги, но постоянно, постоянно, Пловдив е трогателен. Обичам Пловдив! Не мога да обясня за какво е по този начин, за какво обичам толкоз тази сцена и срещите с хората, само че съм блажен това да е взаимно.  



Няма да не помни предходната година имаше земетресение тъкмо преди концерта и някой ми изпрати клипче, в което попитаха човек от публиката: усети ли земетресението? И отговорът беше: „ А не, не. Чакам за концерта на Миро “. Толкова хубаво! Винаги се вълнувам. То се чака от един актьор да каже: о, да вълнувам се, нямам самообладание. Наистина е по този начин.  



-Мнозина споделят, че пловдивската аудитория е друга, малко по-специална – ти по какъв начин я чувстваш?

- Пловдив е град на свободата – постоянно съм го усещал по този метод. Обичам да съм на сцената, само че не е наложително да обичам въпросните подиуми. Тук в Пловдив, Античният спектакъл доста постоянно се трансформира в единствената причина да приема поканата за концерт. 

Тази сцена е една от най-силните в цяла България. 

Няма да не помни – имаше едно турне преди десетина години, одобрих да вземам участие в него само, тъй като Античният спектакъл беше в листата. Обичам да се виждам с моите другари тук, в Пловдив. С тях не всеки път сме започвали с другарството – ходили сме дружно по събития, аз – да пея, дали е на женитба, рожден ден. И с годините изградихме другарство, което оцелява. Разбира се, с изключение на Античния спектакъл имам и други места, които обичам. Познавам доста добре центъра на града ви – артистичното кварталче „ Капана “, Главната. 





- Предстои да промотираш новия си албум „ Миротворци “. С какво е по-различен и провокативен той, като звучене и текстове?

- Провокативен не мисля. Може би тъкмо противоположното на провокативен. Ще ти опиша една история отпреди няколко дни. Звънят ми другари, които се занимават с писане на песни. Рядко бъркам, чувайки една ария, за това, че тя 95% е шлагер. Казаха ми, че я предложили на няколко други актьори, само че ме убеждават: пазим я за теб, за теб е писана. Слушам песента и си дадох сметка за едно нещо: песента ще бъде шлагер, само че това несъмнено не е моя ария. Защото можем да създадем доста неща, за които сме сигурни, че ще бъдат сполучливи, само че не всеки път това което е сполучливо работи добре за теб. Понякога, по-точно – постоянно, би трябвало да следваме личния си глас. Нещата, които желаеме да кажем, а

не да споделяме неща, които ще бъдат необятно приветствани, само че пък няма да си ти. Няма да си достоверен, няма да си себе си! 

Започвам с това, като роман, тъй като може би се пробвах „ Миротворци “ да бъде най-автентичния ми глас – подобен, какъвто съм вътре в себе си. Това изисква време. Изисква да се откъснеш за малко от въртележката на триумфа, тъй като триумфът не е Богът, на който се апелирам. Той идва в резултат на това, че имам други цели в живота си – може би. Може би. 

Затова съм си дал време сега, малко по-далече от обществените мрежи и от въртележката, с цел да мога да се „ чуя “ аз самият какво желая. Да се върна към книгите, тези, които обичам и ме въодушевяват, които ме карат да бъда себе си, които са ме построили. 

- Коя е обичаната книга на Миро?

- Обичам Рей Бредбъри. Любима книга май нямам – те са толкоз доста, че не можеш да избереш. Ние сме основани от доста книги и от мислите на разнообразни създатели. 

Точно сега чета книгите на Рей Бредбъри – изчетох всичко още веднъж, както в никакъв случай до в този момент. И се оказа, че сега ги чета от напълно друг ъгъл. Все едно за първи път. Истината е, че изключително ме впечатли „ Нещо зло се задава “. Как съм я чел предходния път – не разбирам. Помня историята, помня „ поезията “ на Рей Бредбъри, тъй като той написа прозаичност, само че действително за мен е стихотворец. Помня всичко, само че не го помня по този метод. Думите са същите, само че прекарването е друго. 

- Ти също имаш душа на стихотворец. Какво те въодушевява да сътворяваш тези невероятни песни? 

- Всичко, изключително персоналните прекарвания. Живеем в един свят и на планета, населявана от 10 милиарда души. И 10 милиарда човешки същества претърпяват друга галактика, разнообразни неща. 

Всичко край нас е еднообразно, историите са идентични – живеем в един свят, само че всеки го претърпява друго.

Така че да чуя нещо, казано от някой другар, което да резонира в мен – това е задоволително да бъде ентусиазъм!

Ще ти опиша една история – в последно време работя върху една ария, която се сътвори сама! Въобще не ми се е налагало да я протоколирам. 

Случи се, когато в дома ми дойде пианото, което толкоз доста обичам. След тригодишен ремонт, тъй като то е на близо 120 години и му трябваше време да бъде реновирано. А знаете – всяко пиано е доста комплициран инструмент. Купих го от ценител в музиката, индивидът ми показа, че за толкоз доста години е попадал единствено на две такива пиана. 

И когато моето пиано – изцяло реновирано – най-сетне се завърна вкъщи, след семпло акордиране, го допрях с пръсти.

 Ами песента сама си пристигна. Оказа се нещо, което е било в мозъка ми отпреди 15 минути. Не ми се наложи нито да пиша текста, нито музиката.

Нещо вътре в мен просто излезе. Дали ще е сполучлива тази ария – не зная. Това, което знам сигурно е, че тя е подарък!

- Едва 6-годишен към този момент свириш на пиано. Разкажи ни, по какъв начин влезе музиката в живота ти? 

- Друго не си припомням от детството си, с изключение на музика. Първият ми умишлен спомен, с изключение на по какъв начин хиперболизирам нещо пред фамилията ми, беше следният. Бях при баба на село и някой пусна радиото. Тогава по Българското национално радио зазвуча „ How Deep Is Your Love “ („ Колко дълбока е твоята обич “) на „ Би Джийс “. И внезапно, припомням си този момент, тъй като започнах да рева.

Но тъкмо тогава, в този миг

от черно-бял, прихлупен и отегчителен, даже бих споделил беден, внезапно животът се трансформира в приказка. 

Изведнъж някой го превключи – от черно-бяло в цветно. Това беше чувството. И всички тези нахлуващи страсти, които аз не съм могъл да схвана в оня миг. Нямах визия тъжно ли ми е или радостно, само че тази ария се запечати в мен. Това е първото ми допиране с музиката, допиране, което съм запомним. 

Може би съм бил на 3 години.

- Толкова години след този сърдечен миг – какво е музиката за теб: избавление, изповед или нравствен кей?

- Може би преди 2 години Боро Първи пусна албум, в който имаше ария, която се споделя „ Последната ми ария ”.
В нея той пее:  

„ Усещам напрежение,
стана обвързване, ‘ма кат’ ти вади хляба 

по какъв начин да не е обвързване ”.

Вместо обвързване, музиката за мен е допустимо най-лечебния развой.  

Случвало ми се е да изляза на сцената с 40 градуса температура. Качвам се на нея и температурата стопира, умората – също. Слизам от сцената изцяло здрав! Или най-малко здрав за идващите 3 часа. Подозирам, че става въпрос за адреналин. И за хормона на щастието!
Адреналин, благополучие – тялото ми работи най-добре на сцена. 

- Как толкоз години успяваш да поддържаш интереса на почитателите? И същата ли е страстта за теб – както първоначално? 

- Моето начало не беше доста блестящо. Хората си мислят, че в един миг се събуждаш известен – не е по този начин. Минаваш през разнообразни моменти – аз съм на огромната сцена от 14-годишен. 

Първият ми концерт беше в Добрич, в Младежкия дом. Но и тогава и в този момент, всеки концерт постоянно съм го чувствал като общо прекарване и като наслада на хората, които са се събрали, с цел да имат своето отлично време с музиката!

Дали съм запазил интереса им? Дано е по този начин. Но по-скоро си мисля, че просто се интересуваме от едни и същи неща. Аз и хората, които слушат моите песни. 

- Всеки човек претърпява своята духовна еволюция във времето. Кое ти даде сили да преживееш твоята?

- Аз съм възпитаник на Христос! Колкото и да бъркам през днешния ден, на следващия ден ще съм по-добър, евентуално. 

Но колкото и да съм сбъркал,

мога да се върна назад и да потърся къде съм сбъркал да потърся амнистия от Бог и от хората. 

И да, това е най-устойчивия тип взаимоотношения. 

Това е еволюцията ми, връщането към това безусловно да имам вяра на Бог!  

- Връщане към вярата?

- Вярата е нещо доста общо. Хората имам вяра в доста неща: в положителното, в това-онова. Аз нямам доверие в „ нещо “.

Вярвам в някой и той има своето име – Исус Христос! 

- Духовен ли е светът ни през днешния ден и какво ни липсва най-вече в връзките сред нас, хората?  

- Днешният свят е противоположното на нравствен. Имам другари, които са духовни и те имат богат нравствен живот. Общуват с богати духовно хора, а и се пробват да доближат до останалата част от света. Не можем да проучваме световно, само че без значение от това светът ни е тъкмо противоположното на нравствен. Тук всичко е сведено до материалното: тук, в този момент, незабавно. Устойчивите полезности са поставени в ъгъла, само че светът отива към по-добро.

В момента имаме завръщане. 

Само преди година беше една полуда – световна. В момента е по-добре, нещата отиват към оправяне. Но както постоянно животът ни е и плюс, и минус.

Кръгът ще се завърти, ще отидем към по-добро, по-късно към по-лошо, по-късно отново към по-добро, в случай че не се научим да помним уроците си!

Преди броени дни отбелязахме годишнина от Холокоста – една от най-черните прояви на човечеството. И в случай че ние, като индивиди не сме пазители на паметта – ще създадем същите неточности. Вярвам, че светът ни отива към по-добро!



- А накъде отива музиката, какво е бъдещето й в света на изкуствения разсъдък? 

- Да, изкуственият разсъдък!? И въпреки всичко не можем да глобализираме. Бах, Моцарт – те ще останат непокътнати от изкуствения разсъдък. Той може да проучва, само че най-малко до този миг изкуственият разсъдък няма позиция. Няма и да има. 

Има музикални стратегии, които могат да напишат прилична поп ария, тя да звучи отлично, да стане шлагер. Това е действителност по простата причина, че музикалният бизнес от известно време се пробва да трансформира създателите на песни в машини, които да пишат по скица – куплет, припев … Знаем по какъв начин върви песента – по рецепта. Да, те могат да взаимстват нещо малко от рецептата, с цел да го създадат по-слушаемо.

Но не можеш да създадеш надълбоко прекарване в музиката, без да имаш персонална позиция. Това е. 

- Миро, за край желая да те попитам – благополучен ли си?

- Понякога! Генерално - да, само че мисля, че щастието е въпрос на позиция, а освен на орис и житейски прекарвания.
Щастието е и избор на позиция. И на признателност.
Разбира се, не мога да генерализирам, тъй като, както споделих, всеки претърпява друга галактика.















Снимки:  Фотографи Костадин Кръстев-Коко и Иван Ерменков за Artvent