Едва ли има човек, който вече да не се е

Едва ли има човек, който към този момент да не се е срещнал с Опенхаймер и неговата история. Холивуд се постара да показа делото на учения, който получава задачата да се трансформира във войник. Едно десетилетие след неговия труд, Опенхаймер най-сетне признава, че най-жестокото оръжие в човечеството е можело и най-вероятно щяло да бъде реалност и без неговото присъединяване. Това е едната страна на историята, само че зад сериозните знания във физиката, ученият постоянно е имал и още една особена уязвимост – хиндуизма.

Той е човек, който постоянно обръщал внимание на философските класове в Харвард и от време на време признавал, че те са били доста по-интересни от физиката. Изучавал е санскрит всяка седмица с професора в университета и когато се среща с това придвижване, всички божества и митове му се костват неповторими. Творбата „ Гита “ е една от най-важните и постоянно е намирала място в бюрото му, а някои от най-близките в плана Манхатън даже ще получат копие.

Поканата за присъединяване в един от най-мащабните военни планове в историята на човечеството, идва с някои метафизичен конфликти. Има митове, че един от псалмите, които изникнали в главата на Опенхаймер, е:

„ Обмисляйки своята дарма, не би трябвало да се колебаеш. За един боец няма нищо по-възвишено от войната със злото. “

Колегите му постоянно са го считали за чудноват и даже малко вманиачен. Един от офицерите, които изследват риска в сигурността, постоянно си спомняли по какъв начин са били отбягвани, като че ли са кръвожадни хрътки, преследващи своите цели. Физикът разбирал всичко това и признал, че неговата работа е да пази своите хора, а не да се пробва да открива предателите в цялата верига.

Следвайки античната философия, някои историци считат, че ученият отделя своята дарма от концепцията за основаването на бомбата, както и от държавното управление, което ще реши по кое време, по какъв начин и за какво да употребява това оръжие. Ако променим това усещане, употребявайки хиндуизма като идеология в съответната обстановка, Опенхаймер най-вероятно е считал следното:

„ Дълг е на учения да построи бомбата, само че е дълг на страната да избере по какъв начин тъкмо да я употребява. “

Ученият няма да признае, че е имал подозрения по отношение на решението, което е взел, когато се е съгласил да бъде част от този план. Единствените терзания били обвързани с концепцията, че генерално този план може и да не успее. И по този начин няколко месеца след провеждането на сполучливи опити, Опенхаймер излиза в кадър. Мнозина са виждали видеото, в което камерата улавя единствено лицето на учения, фрагментите потрепват, до момента в който гласът му, бездънен и прям до болежка, изрича словата:

„ Ние знаехме, че светът в никакъв случай повече нямаше да е същият. “

Точно това клипче има милиони гледания в обществените мрежи, само че се оказва, че след записването му, въпросният клип остава конфиденциален за близо две десетилетия. Никой не знае, че Опенхаймер страда от рак на гърлото и ще изгуби тази борба, само че този факт не е прочут на фена.

„ Някои хора се смяха, някои плачеха, множеството бяха тихи, “ продължава един от най-известните физици в историята. “

И тъкмо тогава се появява обичаният откъс:

„ Сега ставам Смъртта, унищожителят на световете. “

Ако гледате деликатно късото видео, забелязвате освен това в паузата – препускащите мисли на Опенхаймер:

„ Предполагам, че всички мислехме за това, по един или различен метод. “

След няколко седмици светът ще види жестокият крематориум, основан от Малкото момче и Дебелакът – имената на първите и единствени атомни бомби, употребявани против индивида. И тук идва оня миг, в който някои литературни критици стартират да преглеждат творбата, която Опенхаймер толкоз доста е обичал. Ученията на Кришна доближават своята висота някъде в 11-та част на Гита. В предходните стихове излиза наяве, че Кришна кара един от героите – Аржуна, да открие своето предопределение в живота, както и да разкрие своята святост.

Аржуна желае да види Кришна в същинската му форма. Сублимният език на Гита доближава още по-висока фаза и основава някои от най-красивите пасажи, писани в миналото на санскрит. Аржуна търси оня висш дух на Кришна, за който се твърди, че носи божествена светлина – „ като че ли хиляди слънца са се издигнали в парадайса едновременно “, а тогава, когато тялото на Кришна се разкрива, то наподобява по този начин, като че ли съдържа в себе си всички форми на вселената, обединени като едно цяло.

След края на войната има доста промени в Опенхаймер, той към този момент не е войник, а жител на света. Неговата дарма, както по-късно споделя, също се е трансформирала. Красивата част на обичаната книга на Опенхаймер продължава с по-тъмната си страна. Моментите откакто Аржуна вижда хубостта на Кришна, след нея идва и трансформацията на терора:

„ Виждам нашите войни и всички крале… те минават през твоите челюсти, всички същества тичат към своето заличаване като молци в пламък… Изпълнени с твоето ужасяващо лъчение. О Вишну, цялото създание избухва в пламъци. “.

Следва молба за благосклонност от тази ужасяваща форма. Аржуна ще желае да разбере кой е този изверг и тъкмо тогава Кришна ще отговори още веднъж:

„ Аз станах гибелта. “

И какво тъкмо ни подсказва всичко това? Сякаш Опенхаймер не се е сетил за светлината и хилядите слънца в парадайса, а по-скоро вижда втората част, оставяйки феновете да помислят какво тъкмо се крие зад божествената гибел, разказана в Гита. Някои от най-големите философи отхвърлят да преглеждат концепцията за деструктивния аспект на природата и на Бог, само че в този чудноват дуализъм е належащо да се признае, че основаването и заличаването са неразделна част от Бог.

Индийският мъдрец Шри Ауробиндо разказва тъкмо това в своите „ Есета върху Гита “. Не инцидентно вижда природата като това създание, което употребява своите деца, а времето – детайлът, който изсмуква живота от всички създания, гибелта е повсеместен инструмент и даже част от галактическите фигури. Някои откриватели показват, че преводът „ Унищожителят на всички светове “, действително би трябвало да се преглежда с малко по-различна концепция:

„ Унищожителят на всички светове, даже без твоето участие/всички войни, които са събрани тук ще умрат…

Аз към този момент съм съкрушил всички тези войни; ти си единствено моят инструмент. “

Историята на цитатите от Гита ни демонстрира нещо друго или най-малко ни разрешава да допуснем, че ученият е търсил някаква разтуха в своето създание. Явно не е желал да разкрива всичко, а и може би е търсил покой в концепцията, че най-вероятно всичко протичащо се е било част от по-свещен проект и неговото присъединяване не е от толкоз огромно значение.

В формалните изявленията, в това число и пред списание „ Times “, Опенхаймер постоянно споделя, че е извършил своята задача, само че самият Хари Трюман знае, че физикът в никакъв случай не спирал да припомня за ръцете си, изцапни с кръв. Трюман го наричал „ ревльото “, само че това не е рефлектирало върху един от най-умните хора на планетата.

Ако имаме вяра на хиндуизма и всички източни философии, в които Опенхаймер е вярвал, както и оставените послания, имаме единствено един извод. Създателят на атомната бомба е осъзнал една доста значима истина – нито един човек не би трябвало да носи тежестта и отговорността на целия свят. Трагедията се крие в това, че през идващите години ще търси метод да държи основаната Смърт под надзор, изправя се пред тези, които са го потърсили за основаването на ултимативното оръжие.