Джон Кенди и страхът да последва стъпките на баща си
Едва ли има човек, който в миналото да не е гледал комедия на един от най-симпатичните хора пред камерата. Джон Кенди е един от актьорите, които с голяма обич могат да разпалят положителното въодушевление и най-често към Коледа ставаме очевидци на някои от класическите му филми, само че до момента в който ние се любуваме на положителното въодушевление, Джон претърпява една по-сериозна покруса, която в този случай никой даже не подозира, че съществува. Актьорът живее безспорен боязън, изключително откакто татко му умира към 38 години по-рано от сърдечен удар.
Тази диагноза го преследва цялостен живот и в един миг Кенди към този момент е сигурен, че ще последва същата орис и даже още по-лоша, в случай че би трябвало да имаме вяра на личните му думи. Мнозина имат вяра, че всичко е ария в живота на артиста, въпреки всичко той носи толкоз наслада, че е просто невероятно да съществуват проблеми към самия него. Освен това може да се забележи постоянно на някои от най-сериозните благотворителни акции, той е водещ, той е предан на положителното и като цяло носи особената си визия на един от най-хубавите артисти, освен това умерено може да води дуели с лица като Джим Кери.
Единственият проблем е, че от време на време демоните вътре в нас могат да вземат превес и да ни управляват. Джон има един необикновен недостатък – пуши по кутия цигари дневно, по-късно не стопира да мисли нови диети, с които да отслабне, а откакто страховете стават още по-сериозни, най-после даже залага на кокаин. Въпреки всички недостатъци, Кенди се оказва извънредно добър родител и неговите деца не стопират да го боготворят като един доста добър татко. Актьорът в никакъв случай не е мечтал да бъде просто комедиант, неговата вяра е била ориентирана към спорта и съответно към американския футбол, само че за жал една травма го откъсва от тази фантазия.
След това следва и още един сериозен удар, татко му умира на 35-годишна възраст. Смехът дава кей от сериозните беди. Първо влиза в една спонтанна група в Торонто, а по-късно е поканен в Чикаго. Писането на смешки и малко по-различният комизъм му разрешава да се трансформира в един от търсените и мечтаните комици. През 80-те години на предишния век, Джони е публично търсения персонаж за някои от най-хубавите комедии и освен това не би трябвало да забравяме, че в същото време конкуренцията е изключително люта. Неговата популярност се изстрелва в космоса, а с нея идват и по-сериозните доходи, а те от своя страна най-сетне водят до добре познатите изненади – ориентирани напълно към пороците. Ако има нещо, от което индивидът не съумява да избяга, това е съмнението, че ще почине тъкмо като татко си.
И през 1994 година Джон Кенди умира, до момента в който снима филм в Мексико. Оставя две деца и сътрудници да скърбят след него, както и редица филми, които най-често се прожектират по Коледа. Изненадата в действителност е жестока, както за Холивуд, по този начин и за феновете, само че каква е тайната. Актьорът се ражда през 1950 година в Онтарио, Канада. Неговите родители са служащи и откакто татко му умира ненадейно от сърдечен удар, до момента в който е единствено на 5 години, Джон стартира да има вяра, че най-вероятно е изложен на безусловно същият риск. Лекарите настояват, че частично е помогнало доста и неговото наднормено тегло, само че то е единствено част от картинката.
Отчаян от обстоятелството, че ще почине рано, Кенди стартира да спортува и футболът се оказва негова съществена мощ. Когато комедията чука на вратата, той към този момент се пробва да учи публицистика. През 1972 година е признат в комедийна натрупа и стартира да работи в Торонто. Можем даже да си спомним, че участва във филми като „ Сам у дома “. Неговите другари ще признаят, че неведнъж стартира диета, отива в залата и в следствие още веднъж може да се види с цигара в уста, както и с пакетче бял прахуляк. Най-лошото е, че кокаинът изиграва още по-лоша смешка, той ускорява уплахата, че над Джон виси Дамоклиев меч, който във всеки един миг ще падне и тъкмо това го обезкуражава да продължава напред. Според мнозина цялото семейство имало сърдечни проблеми, както и наднормено тегло. По това време хора като Бил Мъри ще признаят, че Джони е бил буен обожател на кокаина, а вратата е отворена точно от сътрудниците. Когато Джон Белуши умира от свръхдоза, Кенди за малко се отхвърля от това развлечение и още веднъж влиза в правия път. Цигарите обаче не стопират, както и нездравословната храна.
Когато нищо не работи, суматохата и безсънието се завръщат, а само те могат да отворят назад вратата за опиатите. И в случай че това не е положителната вест, още по-лошата е, че артистът съумява да стигне до Мексико за снимането на филм, а там опиатите се срещат по-лесно и от текилата. За жал падението ще бъде видяно на сцената, артистът се предава бързо пред погледните на няколко души, усещайки по какъв начин сърцето му не може да издържи на напрежението.
На 4 март 1994 година 43-годишният артист се връща в хотела си, откакто завършва фотосите на кино лентата, всичко е минало прелестно и съгласно самия Джония, през днешния ден е дал най-хубавото от себе си. Дори счита да го отпразнува, готвейки вечеря на своите сътрудници по-късно. Мнозина виждат по какъв начин артистът на практика не се усеща добре и наподобява прекомерно изтощен, занимателен, само че изтощен. След края на празничната вечеря, артистът се прибира в стаята си, ляга да спи и в никакъв случай не се разсънва. Джон Кенди умира в съня си и както постоянно е очаквал, сърцето му просто не устоя на напрежението. На 31 октомври Торонто публично чества ден на комика, с цел да може един от най-хубавите артисти да получат оптималната си опция и да се насладят на огромните наслади от живота.
