Едва ли има човек, който никога да не е виждал

Едва ли има човек, който в никакъв случай да не е виждал логото на Уолт Дисни, което се появява при започване на всеки филм. Замъкът Нойшванщайн е впечатляващ и всяка година посреща хиляди туристи в Баварските Алпи. Подозираме, че екипът на Дисни е останал впечатлен от големите кули и местоположението му. Не инцидентно същият модел е употребен в основаването на филми като „ Спящата хубавица “.

Макар и постройката в действителност да сграбчва вниманието, историята зад нея се отдалечава доста от анимационните филми и приказките. Собственикът може да се похвали като разпален оперен почитател, който по-късно е разгласен за вманиачен и несъмнено, умира при доста съмнителни условия. Самият замък в никакъв случай не е бил плануван да се трансформира в туристическа атракция. Създателят му имал предпочитание да построи място, където да получи леговище, до момента в който постепенно и несъмнено се отдалечава от действителността.

Лудвиг II обичал от доста дребен театъра и функциите, които самичък си поставял, до момента в който живеел в кралския двор. Майка му – Мари от Прусия споделя, че обичаното занятие на дребния Лудвиг, който скоро щял да стане цар, било да се преоблича и да имитира обкръжението си. Лудвиг можел да се похвали с доста съществено и съвсем безумно въображение, което постоянно се насочвало към драмата. Дворецът Хоеншвангау (където израснал Лудвиг) е издигнат през 1832 година в готически жанр, а стените приютили най-различни немски митове и поети. Един от любимците на бъдещия крал е Лоенгрин – немски рицар на Свещения грал, който пътувал на лодка теглена от лебеди.

Когато Максимилиан II умира ненадейно през 1864 година, Лудвиг II получава властта, тогава е на 18 години. Осъзнавайки, че няма безусловно никакви знания в политиката, а и за какво въобще да се занимава с нея, новият крал кани своя обичан композитор – Вагнер за оперния фестивал в Мюнхен. Вагнер също обожавал немските средновековни митове и побързал да напише оперна версия за историята на толкоз възвишения войник с лебедова лодка. Събитието се случва през 1850 година и въпреки всичко би трябвало да отбележим още една любопитна детайлност. До през днешния ден Вагнер може да се похвали като създател на някои от най-дългите оперни творби. Причината за това решение се крие във обстоятелството, че тогава заплащането се оформяло към дължината на музикалното произведение. Когато срещата се случва, композиторът ще добави в дневника си:

„ Днес бях показан на него. За страдание той е толкоз хубав и умен, извисен и властнически надъхан, че се опасявам, че животът му би трябвало да избледнее като възвишен сън в този базов свят. Не можете да си визиите магията на неговото отношение. Ако остане жив, това ще бъде огромно знамение! “

Не е ясно дали Вагнер е просто неприятен оракул или шансът на Лудвиг е завършил доста бързо, само че единствено две години по-късно, Бавария и Австрия претърпяват злокобна и унизителна загуба от Прусия в по този начин наречената война на седемте седмици. Лудвиг губи всичкита си власт, само че най-малко получава замъкът на татко си, в който може да избяга и да продължи да рисува и краси своята фантастична действителност. Освен това я посвещава на Вагнер. В някаква далечна фикция, Лудвиг продължавал да има вяра, че извършва опери за величествени рицари, до момента в който животът отвън рамките на замъка продължавал да се движи с цялостна мощ. Топлите усеща към Вагнер не престават с писма и проекти за нов и още по-магически палат, с цел да може изкуството да продължи.

Дори наема художник от Мюнхен да направи проекти и да начертае няколко схеми. В плана за новата постройка били заложени 200 стаи, опера, градини и „ Рицарска баня “, в която всички рицарски ритуали. Дори pрисъствала и последната вълнуваща техника от 1869 година – електрическата крушка. По същото време стартира и градежа, само че едвам след 15 години фамилията може да се нанесе в първото приключено крило. Голяма част от стаите, които трябвало да служат за приютяване на оперните феновете, били сменени с тронна зала, само че вместо престол, там стоели орнаменти и фрески – всички въодушевени от рицарската литература.

В този палат, владетелят постоянно наемал музиканти за частни осъществявания, разхождал се нощем из пустите стаи и също така бил забелязван в средновековно облекло да кара шейни през зимата. През 1885 година се оказва, че издигнатата постройка е съумяла да натежи доста съществено на баварската хазна. Банките поискали да приберат заема си, само че Лудвиг нямал и стотинка. При възможна опасност, че страната ще бъде фалирана, министрите бързо разжалват владетеля, който и без друго служил като проформа.

Обвиняват го в полуда и изясняват, че страната няма нищо общо с него. Така и не излиза наяве дали в действителност е вманиачен. Властите изпращат психиатър, с цел да направи обзор, само че той по този начин и не се завръща. В замъка откриват Лудвиг II да плава удавен в банята. Мнението на психиатъра също не може да помогне, тъй като той плавал до кралско великолепие – също мъртав. Замъкът се прекръства на Нойшванщайн. Няколко седмици, след гибелта на краля е отворен за визити, тъй като би трябвало да изплати насъбраните задължения. И по този начин на година през него минават към 1.4 милиона туристи. Макар и самият държател да не е имал такива проекти.

Заглавна фотография: By Thomas Wolf, www.foto-tw.de, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27899216