Уолас Хенри Хартли свири в България, преди да се качи на „Титаник“
Едва ли има човек, който да не знае историята на Titanic. Филмът на Джеймс Камерън съумя да опише историята толкоз пъти, че даже и 100 години по-късно няколко генерации са добре осведомени с трагичната орис на презокеанския лайнер. На борда на този транспортен съд е имало пасажери от целия свят и съвсем всички са считали, че ще дойдат в Съединени американски щати на борда на един от най-луксозните кораби, само че ориста е имала други проекти. Една от най-въздействащите подиуми във кино лентата е момемнтът, в който музикантите свирят последната ария, преди да потъне кораба.
Снимка: By The original uploader was Bluedustmite at English Wikipedia. Original author unknown – Transferred from en.wikipedia to Commons by LittleTony87 using CommonsHelper. First published in London Illustrated News in may 1912, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8266127
Липсва информация за последната им ария, само че някои оживели приказват за „ Song d’Automne “ на Джанго Райнхарт. Целият оркестър потъва с кораба. Тялото на Хартли е намерено на 4 май 1912 година. За погребението на този музикант съвсем всички от Колн се редят по улиците, с цел да го изпратят. Актьорът, който изиграва неговата роля е професионален цигулар и се старае да пресъздаде напълно атмосферата. Историята на Хартли обаче е малко по-дълга за описване. Изненадващ е фактът, че можете да откриете изключително наличие на музиката и в българските среди.
Според публикация в Уикипедия, Уолас е един от основоположниците на джаз придвижването в България. Според предоставената информация там, след Илинденско-Преображенското въстание, редица българи съумяват да избягат в Съединени американски щати и Канада, където стартират да се откриват и да постановат добре познатите родни традиции. Завърналите се българи, които идват като доброволци за присъединяване си в Балксанската война, носят със себе си и добре познатата музика, която са чували в Съединени американски щати. Варненци били очаровани от новия тип музика и пълнели залата на джаз музикантите. Много скоро Хартли получава покана да свири в София.
Снимка: By Unknown – Published in 1912 by the Amalgated Musicians Union, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15312507
Тогава най-вероятно е считал, че това е особена чест. 33-годишният музикант се завръща в Англия и прекарва известно време със своята избраница в Йоркшир. След това се качва на борда на влиятелния транспортен съд и се надява да види новия свят. Музикалното завещание въпреки всичко остава и въздейства доста на развиването на джаза в родните среди. През 20-те години на предишния век се приказва за джас и използването на български принадлежности, само че съгласно някои хора, тогаващната версия на джаз е била повлияна и от националната музика, затова тук е звучала малко по-различно, само че все пак е редно да маркираме наличието на този музикант и прокарването на един цялостен нов род.
