Едва ли има човек, който да не знае, че всяка

25 Декември – Рождество Христово – най-светлият християнски празник

Едва ли има човек, който да не знае, че всяка година на 25 Декември честваме Рождество Христово.

В този Светъл ден Имен ден честват:

Христо, Християн, Христин, Христофор, Ицо, Кристиян, Кристиан, Криси, Хриси, Христа, Христина, Христена, Кристина, Кристиана, Кристияна, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Божин, Божил, Звезда, Звезделина, Звезделин, Звездан, Младен, Младена, Райчо, Райко, Радко, Радка, Рада и производните им.

Празникът е продължение на.

Защо е определена тази дата за Рождество Христово?

Съществуват две съществени теории за произхода на датата, на която честваме Рождество Христово. Едната допуска, че е заменила един или повече езически празници, а другата, известна като „ хипотезата на изчислението “, допуска, че ранните християни са употребявали калкулация, с цел да дефинират 25 декември като рожден ден на Исус.

И двете теории може да съдържат истина. Въпреки това, не е ясно по кое време и за какво е било определено тази дата.

25 Декември - Рождество Христово – най-светлият християнски празник

Според исторически извори, в Римската империя на 25 декември се е отбелязвал фестивал в чест на бога на слънцето Сол Инвиктус. Някои откриватели считат, че с възприемането на християнството като публична вяра, Коледа е изместила този празник. Друга опция е празникът Сатурналии, провеждан в средата на декември, който също е заемал значимо място в римската просвета.

Теорията за заместването на езически празници обаче има недостатъци. Например, някои християни може да са чествали Рождество на 25 декември още преди да бъде основан фестивалът на Сол Инвиктус през 274 година, когато император Аврелиан издига храм в негова чест.

Другата доктрина, обвързвана с пресмятане на рождената дата, допуска, че ранните християни са добавили девет месеца към 25 март – деня, който те считали за дата на зачеването на Исус, с цел да стигнат до 25 декември. Надпис от III век показва, че Исус е бил разпнат на 25 март през 29 година, което може да е асъдействало за това пресмятане.

Независимо от тези теории, през първите три века на християнството раждането на Исус въобще не се е чествало. Най-важните празници били Богоявление (6 януари) и Великден.

Първото споменаване на 25 декември като дата на Рождество Христово се среща в римски календар от 336 година сл. Хр. Библията не дава точна дата за раждането на Исус, а описанията в евангелията оставят спорни улики, като да вземем за пример наличието на овчари, което допуска пролетно време.

Възможно е датата 25 декември да е била определена, с цел да съвпадне с езически празници като тези в чест на Сатурн или Митра, улеснявайки прехода на езичниците към християнството.

Празнуването на Коледа се популяризира последователно, само че доста християни дълго време считат и Великден за по-важни празници. Дори през колониалната ера в Нова Англия пуританите забранявали Коледа, разглеждайки я като езическа.

Едва през 1870 година Коледа е оповестена за формален празник от държавното управление на Съединени американски щати, като до тогава е била считана за английски бит и не е била изключително известна в новосъздадената страна.

С идването си Христос ни зарежда с парченце от светостта небесна.

Народната традиция повелява да се съблюдава обичаят Коледуване.

В него основна вземат участие ергени. Времето за това е строго регламентирано от традицията – от среднощ до изгрев-слънце на Коледа. Коледарите са облечени празнично, като за огромен мраз – с калпаци, накичени с гердан пуканки, китка чемшир и с геги в ръце.

На Рождество Христово всички вървят на черква. По остаряла българска традиция, у нас Коледа се чества 3 дни. Според националните вярвания, в случай че чуете пищене в ухото на Коледа, това е явен знак, че ангел небесен е покрай вас.

На Рождество Христово свършват постите, за това обядът е благословен, а празничната софра богата.

Задължително на Рождество Христово се сервира баница плънка – месо, зеле, гъби, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо. На софра е целесъобразно има: обредна пита, баница, пача, свинско със зеле, свинско с праз, печено пиле.

Трапезата не се подвига през целия ден. Пепелта от огнището се събира от Игнажден до Йордановден, която по-късно служи за лек на разнообразни заболявания през цялата година.

Бъдникът на Рождество Христово

Бъдникът на Рождество Христово е знак за разлъка със остарялото. В Западна България Коледата се назовава Божич. Символ е на младостта и новото начало и се опълчва на Бъдника, символизиращ остарялата година. Бъдникът се приготвя в навечерието на празника.

Това е особено определен дънер, който гори през цялата Бъдни вечер. Изгарянето на бъдника в края на остарялата година символизира раздялата с нея и отбелязва началото само че нов сезонен цикъл. Хората са с вярата Бъдникът да ги подари със здраве и изобилие. Към него те се отнасят като към живо създание, като му дават храна. На сутринта на Коледа бъдникът се гаси с вино. Пепелта от огнището се употребява за лек и се разпръсква за изобилие в нивите.

Ритуали на Коледа

В среднощ на Бъдни вечер стартира Рождество Христово- Коледа и най-позитивният зимен обред – Коледуването. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им стартира от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, основават се коледарските групи, дефинира се лидера на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „ шарени тояги “. Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията – от среднощ до изгрев слънце на Коледа. В националните показа тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Според българските обичаи коледарите обхождат домовете, като потеглят постоянно в източна посока. Във всеки дом извършват песни за възхвала на стопаните и доброжелание. Стопанинът кани към трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а след това момата ги подарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, фасул, брашно, вино и други След като си разпределят краваите, останалите артикули коледарите разпродават, а събраните средства подаряват на бедните, църквата, на учебното заведение или читалището.

Кратка история за Божият наследник.

Все още се водят яростни разногласия по отношение на съществуването Му. Въпреки това, огромна част от религиозните откриватели са уверени, че личността на Христос е същинска.

Ако обърнете внимание на Старият завет, в него Той е наименуван Месията. Самият Христос изрича „ Аз съм “. Други лица, които участват в текстовете на Новия Завет, Го посочват с думите Господ или Син Божий.

Майката на Спасителят е Мария, а бащата е Йосиф.

Като дете Дева Мария била изпратена в манастир. Там тя положила клетва за лоялност към Бога. Момичето можело да живее в манастира единствено до 14-годишна възраст. По-късно изповедник омъжил Девицата за 18-годишния Йосиф. Така това правдиво и свято семейство заживяло в Назарет.

Една нощ архангел Гавраил на сън пророкувал за непорочното зачатие и идното раждане на Спасителя в тяхното семейство.

Исус е роден във Витлеем.

В нощта, когато се родил, на небето блеснала ярка звезда. Изследователите са съгласни, че звездата, разказана в Библията, най-вероятно е комета, която е прелетяла над нашата планета, тъкмо в този момент.

Когато слуховете за раждането на Месията стигнали до цар Ирод, той буен. Тиранина заповядал за незабавното заличаване на всички бебета във Витлеем, само че Божият наследник останал недокоснат.

На към 30-годишна възраст Исус отишъл до река Йордан, където бил кръстен от Йоан Кръстител.

След като Христос и неговите почитатели пристигнали в Йерусалим, хората хвърляли палмови клончета под краката Му. За страдание, не всички били удовлетворени от Неговото идване. Затова управляващите бързо стигнали до заключението, че Месията би трябвало да бъде отхвърлен.

И до през днешния ден съществува празнота в биографията на Месията, която обгръща съвсем двадесет години от Неговият живот. Какво се е случило в живота на Исус през това време, не е известно.

Светецът и милостта

Рождество Христово е време, когато божествената благосклонност се демонстрира по изключително покъртителен и бездънен метод. Този празник, който чества раждането на Исус Христос, е живо увещание за крайния акт на Божия обич и благосклонност към човечеството. Във фигурата на бебе, родено в обор, християните виждат лицето на Божията благосклонност, която стана човек, с цел да изкупи и избави света.

Милостта в подтекста на Коледа се демонстрира в Божието решение да влезе в човешката история като един от нас. Този акт на примирение и непосредственост е крайната проява на Божието предпочитание да възвърне връзката с човечеството, която е прекратена от прегрешението. В уязвимостта на едно дете Бог разкрива силата си не посредством мощ, а посредством обич и съчувствие.

Коледа е и време, когато милостта се показва посредством покана за помиряване и мир. Раждането на Исус носи обръщение за вяра и обновяване, като приканва всички да оставят зад тила си старите разделения и обиди и да отворят сърцата си за опцията за ново начало. Идването на Христос е опция да преоткрием насладата да бъдем обичани от Бог и отговорността да споделяме тази обич с другите.

Освен това Коледа подтиква вярващите да размишляват върху дейностите си и да живеят милосърдието по съответни способи. Това е време, когато делата на състрадание и помощ се умножават, което ни припомня, че християнската обич би трябвало да се трансформира в каузи на благотворителност и работа към най-нуждаещите се. По този метод празнуването на Коледа се трансформира в интензивно изпитание за олицетворение на Божията благосклонност в всекидневието.

Рождество Христово е мощен празник на божествената благосклонност. Напомня на вярващите и на целия свят, че Бог е обич и че Неговата благосклонност е безгранична. През този празничен сезон християните са поканени да съзерцават тайната на Въплъщението и да живеят състрадание в живота си, следвайки образеца на Исус Христос, лицето на милостта на Отца.