Едва ли има човек, който да не е попадал поне

Едва ли има човек, който да не е попадал най-малко на един епизод или филм от поредицата за Шерлок Холмс. Артър Конан Дойл е съумял да сътвори шедьовър, който живее собствен личен живот през последните десетилетия и се радва на триумфи, които малко на брой могат да реализират. Авторът написа няколко романа, само че след тях идват комикси, кино акомодации, анимационни филми за дребни и огромни. Неговите наследници остават милионери от труда му и всичко това демонстрира единствено неговият голям капацитет и гений.

Артър Конан Дойл е прочут с две неща – основател е на един от безсмъртните герои в литературата и е един от най-жестоко излъганите хора на света, освен това от една доста добра смешка на другари.

Второто не е толкоз известно, изключително откакто две ученички съумяват да засрамят Артър до степен, в която и той самият не може да повярва. Животът на Дойл е много комплициран и претъпкан с най-различни премеждия, само че това по никакъв метод не значи, че няма да открием и някои изненади. Израствайки с оскъдно семейство, той съумява да стигне до скъпо частно училище-пансион, където да се учи. Ако желаете да постигнете фантазиите си, не е наложително да бъдете богати, само че някой различен по-успешен чичо може да помогне. Викторианското учебно заведение не е било неговото обичано място, само че пък може да подпише документи, с които да отстрани татко си от листата с настойници, изключително откакто е на 16-годишна възраст. Мечтата на един от най-големите гении в литературата е била да стане доктор. Вдъхновението идва от студент, който наема една от стаите в дома на майка му.

Съдбата си знае работата, тъй като действително видяно, в случай че забави, пропусне годината за кандидатстване или просто реши да прави нещо друго, Шерлок Хоумс можеше да остане просто една доста далечна и тъжна диря, затворена в загатна за концепцията. В университета, Артър не съумява да завоюва доста пари, прочее, когато изпраща данъчната си декларация за приходи, страната връща информация, че има нещо гнило, тъй като не може човек да изкарва толкоз малко.

Готови са да го проверяват, когато просто схващат от какво семейство идва. През цялото време в университета, мъжът е писал къси литературни истории за локалните издания. След завършването, отива на южното крайбрежие на Англия с към 1000 паунда и стартира да практикува наученото.

Там се раждат неговите огромни проблеми, тъй като се проваля във всичко, което стартира. През идващите седмици няма да има нито един пациент, а единствените, които посещават кабинета, са събирачите на задължения. В дневниците на Дойл постоянно участва и фантазията да влезе пациент който да закърпи скъсаната торбичка на бъдещия създател, само че подобен не влиза.

Другите неуспехи се градят върху следните хрумвания – да стане боец (твърде дебел), да стане министър-председател (твърде не популярен), да стане офталмолог (никога не влиза един пациент), да стане звезда в крикета (неговият тим е цялостен с такива и към този момент няма място за нови майстори, а и Дойл е прекомерно слаб). Всеки идващ отвод на вселената да направи нещо необикновено, дава по-високи шансове на литературата.

От друга страна ще открием, че Дойл просто обожава спиритуализма. Обича да следи сеансите, медиумите, обладаването от духове, той е индивидът, който ще повярва във всичко и на всеки. Спиритуализмът за него е „ най-важното нещо в света “. По тази причина ще бъдат изхарчени стотици хиляди долари, с цел да потвърди на скептиците, че е бил прав. Дойл е част от съвсем всички огромни клубове по спиритизъм и други странни учения.

През 1921 година Дойл е поканен на специфичен курс, освен това с трима очевидци. Направени са няколко фотоси на писателя, само че се оказва, че не е обещано единодушие и всички са изгонени. С проявяването на фотосите, тъкмо зад фигурата на Дойл стои и някакъв бял размазан обект. През 1921 година камерите не работят по метода, по който желаеме, няма цифрова обработка или стабилизация, затова и появяването на артефакти е лесна за опрощение.

Дойл обаче счита, че когато господин Мариот – хостът на курса – е разгледал фотосите благодарение на трима ловци на духове, бил безапелационен, че това не е свръхестествено създание, а някакъв недостатък. След това Мариот ще добави и по какъв начин се разпознават въпросните същества и по какъв начин наподобяват. Хари Худини също се пробва да изясни на Дойл, че е редно да не се занимава с измислиците, които обгръщат цяла Америка, само че писателят не е склонен. Истината е, че най-голямата издънка, която Дойл прави, се ражда една година по-рано.

През 1920 година приказва с две девойки на 16-годишна възраст и 9-годишна възраст от село в Западен Йоркшир. Момичета се назовават „ Феите от Котингли “, тъй като считали, че имат силата да приканват феи. Те имали и фотоси, с които да потвърдят своите умения, само че като горната история, на практика правят една и съща лесна машинация. Разполагали с 5 фрагмента, които потвърждават, че има феи и по това време, когато „ Питър Пан “ е прочут книжовен воин, девойки показват призоваването на Камбанка – една от дребните феи в книгата.

Реално видяно, двете девойки в никакъв случай не са създали нещо неверно, въпреки всичко през днешния ден има повече хора със фотоси на Кристиано Роналдо, в сравнение с самият футболист е направил, само че това, което те виждат като смешка, действително излиза от рамките на такава, тъй като вниманието на аудиторията в този миг е прекомерно огромно. Майката на децата е в същите кръгове, в които е бил и Дойл, затова идва и концепцията за разпространение.

Майката изпраща фотосите на другите списания с такава тема и твърди, че всичко е истина и децата стават известни за една вечер. И тяхната популярност можеше да отшуми за един ден, в случай че Дойл не вижда фрагментите. Той взима материалите и написа до националните издания, разказвайки невероятната история. Дойл даже написа материали и демонстрира, че няма нищо измислено в тяхната история. По неговите думи, девойките вибрират на друга периодичност и умерено могат да виждат напълно разнообразни обекти, за разлика от всички останали. Дойл прави изцяло следствие и се пробва да потвърди, че фотосите са достоверни.

Проблемът е, че в случай че през днешния ден имаме редица стратегии и най-различни техники за инспекция, тогава не е имало сходни благоприятни условия. Дойл твърдял, че две ученички не могат да го заблудят, само че става тъкмо противоположното. Авторът даже не обръща внимание на обстоятелството, че всички картини в дома им, е цялостен точно с феи. Не обръща внимание даже на обстоятелството, че самите изображения идват от детски книжки и не могат да бъдат същински.

Какво е належащо, с цел да може огромната неистина да бъде истина? Отговорът е елементарен – меродавен източник. Момичетата ще обиколят света и ще стигнат чак до Сидни, където Морис Хюлет ще напише, че откакто познава сър Артър Конан Дойл, то не е мъчно да се довери на неговата дума и да одобри обстоятелството, че явно децата имат заложба. А самият създател е безапелационен, фотосите са минали през няколко специалиста и майсторите от Кодак и Илфорд, мнозина са удостовери, че фрагментите са достоверни. Други създатели също декларират, че това е истина и не може да бъде комплицирано. Някои хора даже настояват, че фотосите са същински, тъй като девойките изглеждали почтени.

Една от огромните рискове в света, да заявиш, че вярваш във феи, автоматизирано генерира и другият вероятен отговор – да те обвинят в идиотизъм. Очаквано, Дойл получава тъкмо това, вярващите стопират да приказват по тематиката, само че всички останали нямат нищо срещу да стартират огромната насмешка. Казват, че Артър поел тези насмешки героичен и не се опитвал да опонира, въпреки всичко и през днешния ден няма доста вярващи в тези придвижвания, само че може би по този начин се ражда и „ Елементарно, драги ми Уотсън! “. И дано не бъдем толкоз сериозни, създателят най-после в действителност съумява да огледа отвъдното – това се случва през 1930 година когато напуща този свят. Неговите творения оживяват неведнъж и се прераждат непрекъснато през идващите десетилетия.

През 1985 година и двете момичета-покровителки на феи ще се явят в ефира и ще опишат, че просто са си играли с камерата вкъщи, само че в никакъв случай не са желали това внимание. Не са очаквали, че един от най-големите създатели на новото хилядолетие ще се свърже с тях.

Що се отнася до Артър Конан Дойл, той траял да има вяра във феи, просто признал, че тези фрагменти са подправени, само че това никога не значи, че няма феи или не съществуват.