Едва ли има човек, който да не е гледал епичният

Едва ли има човек, който да не е гледал епичният филм на Робин Уилямс – „ Добро утро, Виетнам “. Лентата ни среща с един от бунтарите на радио вълните и неговото предпочитание да споделя истината. Самият претекст на героя в този филм, като по-късно не би трябвало да забравяме, че в действителност е имало не един или двама радио водещи като Ейдриън Кроунауър, стремящи се да балансират огромния лист с жертви във всеки един минал ден.

Именно тук се появява и Майк Турпин, един от доста уважаваните телевизионни водещи, които отразяват придвижванията на армията по време на сражението във Виетнам. По време на войната, водещият се счита за един от уважаваните и рационални експерти, само че последното, с което някой би могъл да го свърже, е фактът, че неговата орис ще остане тайнственост. Турпин напуща армията през 1972 година и отпътува назад във Виетнам, а по-късно повече от 50 години никой не знае какво се случва с него.

Това е човек, който приказва 5 непознати езика, обича да се излага на заплаха и първи да доближава горещите точки, несъмнено има и опита да оцелява. Той е един от първите, коит служат в първа пехота и получава Пурпурно сърце, Сребърна и Бронзова звезда за присъединяване в борби. На 16 години се записва в механизираната пехота и даже малко лъже за възрастта си, а по-късно продължава сраженията в Корея, където получава втора Бронзова звезда.

Официално е уволнен с почести през 1968 година Логично е, че това не е тъкмо най-хубавият фамилен вид, който някой може да срещне, до края на живота си има 5 брака, като четири от тях завършват с бракоразвод по негова виновност. Турпин има и 5 биологични деца, като гледа и още една доведена щерка. Новините за гибелта на водещия се афишират публично през април 1972 година на 44-годишна възраст.

По това време е във Виетнам, само че като граждански, а не като боен. Никой не може да каже какво тъкмо е правил и в последните години се приказва за най-различни конспирации. След приключването на войната, Турпин отваря дребна библиотека в Сайгон и даже основава клуб за чужденци. През същата година подписва брак с Кьонг Уи, с която се среща до момента в който е още на работа.

Международната къща в Сайгон manhai/Flicker

Тя е корейка и Майк я назовава Лили. Половинката идва с доведената си щерка от Корея и двамата стартират да провеждат разнообразни обществени събития. Гостите в клуба най-често са ветерани от войната с допустимо най-високите почести, само че около тях се намират и разнообразни виетнамци от висшето общество, индийци, араби и французи. Дълго след гибелта на двамата родители, дъщерята ще продължи да държи клуба до 1998 година

Архивът в последните дни ще демонстрира, че публично записаните хора са няколко хиляди. Срещу сумата от 20 $, всеки може да се записва и да хапва евтини пържоли, да има достъп до бира и да се забавлява с ротативки, които са сложени тъкмо с тази цел. Компанията в Сайгон е в действителност специфична и инвестицията в членска карта не може да разочарова никого. Някои хора са от посолството, други са вложители в страната. Двама от записаните обаче са известни като мениджъри в огромни американски компании и през годините са съумели да източат хиляди долари от налози.

С хвърлянето на тази партенка, Майк взема решение да затвори клуба през 1969 година и да не притегля повече отрицателно внимание към себе си. Всеки от неговия клуб ще даде показания и по-късно мнозина ще изоставен града, като някой ще се релокират надалеч от Виетнам. Точно тогава стартира и по-сериозната чистка.

По някаква причина някои от членовете умират в доста странни условия. Хеликоптерът на един от гостите се взривява в полет. Друг член е убит, до момента в който отива на работа. При престрелката същият оцелява, само че отхвърля да даде коментар. Майк реалокира своето семейство в Бангкок за по-голяма сигурност.

Доведената дъщерята на тази виетнамско-американска двойка ще признае, че едвам по-късно излиза наяве какво е било това основание – сигурност и най-вероятно интервенция за още доста пари. Най-вероятно този клуб е бил съвършеното място за пране на пари. Джоуслин Турпин – дете от третата брачна половинка на Майк, ще открие, че по-късно има доста съществени връзки сред клубът и внасянето на диаманти, които идват при други покупко-продажби. Кларк Моленхоф ще завоюва премия Пулицър за следствието си, където демонстрира по какъв начин един от диамантните колоси Des Moines Register ще употребява разнообразни канали, с цел да придвижва диаманти на стойност от 1 милион $ всеки месец.

Именно въпросният клуб ще успее да продава бижутата в Южен Виетнам, като пропуща всевъзможни мита и други спомагателни такси. Според създателя на това следствие, въпросният скандал ще бъде вторият максимален, който ще сложи Виетнам на картата след войната. Майк и брачната половинка му Лили ще бъдат призовани пред федералния съд, с цел да дадат показания, а също и пред сената.

През пролетта на 1971 година Майк би трябвало да замине за Лос Анджелис, само че по някаква причина подозира, че неговото тръгване няма да има благополучен край и в никакъв случай няма да успее да се завърне. Официално няма никакви доказателства, че Майк и Лили са взели участие в този тип покупко-продажби, само че въздействието на Турпин не може да не бъде видяно от проверяващи, публицисти и доста други. Дори дъщерите ще признаят, че майка им има доста диаманти като дарове.

Спомня си и обеците със семпла визия, само че с елмаз от по един карат всяка. Семейството закупува огромен парцел отвън Сайгон, малко откакто войната завършва. Разполагат с басейн, две прислужници и градинар. Правят разнообразни събирания през уикендите с близо 150 посетители на всяко едно събитие. Въпреки това не може да се пренебрегва и съществуването на оръжие. В спалнята участват бронежилетки, няколко AK-47 и M-16, ръчни гранати и още доста други.

Под леглото постоянно има два револвера, които да се употребяват при самоотбрана. Бившият боен публицист не не помни да покаже и по какъв начин децата би трябвало да стрелят, в случай че въобще в миналото се наложи. Все отново, с цел да бъдат обучавани тъкмо в това изкуство е явно, че ще се наложи. Джойслин въпреки всичко счита, че нейният татко е имал доста съществени доходи от черния пазар.

Имал е някакъв бизнес, само че дали е бил диаманти или оръжие, това е към този момент доста мъчно за доказване. Без значение с какъв брой богати хора се движел, неговата глава също е имала цена и някой е трябвало да я заплати. Семейството се мести в Съединени американски щати през 1969 година и Турпин закупува къщата на родителите си във Флорида. След като вложенията са направени и дългата почивка е взета, Майк се пробва да си откри работа като ефирен водещ, само че никой не желае да го наеме.

След това се връща назад във Виетнам и намира старите военни другари, с които се основава и самият клуб. Освен това работи на свободна процедура за армията и държавното управление на Съединени американски щати. Майк намира няколко разнообразни оръжейни доставчика, които на драго сърце ще се възползват от новата технология на пазара. Повечето хора считат, че Майк попада в стълкновение и е погубен в него.

В една от горещите точки на Азия, която дъщерята не загатва от основание за сигурност, престрелките и тежките сражения се водели всекидневно. Едва по-късно Джойслин ще разбере от приятелите на татко ѝ, че неговата работа не е била навръх един от висшите хора в Сайгон, а е работил за военното разузнаване. В писмо до фамилията, американският консул във Виетнам ще показа, че гибелта на Турпин е била естествена.

Неговото тяло е намерено безжизнено в хотелска стая през април 1972 година Дори и да няма никакви следи от принуждение, мъжът е открит по пижама да седи на маса, до момента в който главата му е захлупена, като че ли е задремал. Един от приятелите и член на клуба – Лари Уърт ще опише, че Майк е дошъл на посетители и по това време е бил  незает. След диалози и обмяна на визитки, някогашният боен се е върнал в хотелската си стая и това е всичко.

Тялото се изпраща назад в Джорджия, където брачната половинка и дъщерите ще би трябвало да потвърдят неговата еднаквост. Малко по-късно всички ще са безапелационни, че това като че ли не е Майк, а нечие друго тяло. Тялото е балсамирано и тъкмо затова няма доста отличителни белези, които да се открият. Погребението е цели 11 дни след откриването му. Според Дик Елис – различен боен сътрудник, Турпин е потърпевш при престрелка в бар. Историята на ветерана демонстрира редица свади, освен това преди армията, а и малко след нейното влизане.

Майк е към 2 метра висок и доста елементарно може да притегли вниманието си към себе си. Не е изключено да се е озовал от неверната страна на оръжието, когато е почнала борбата. Един от най-странните хора, който също ще минат през дома на фамилията,  когато Майк към този момент не е измежду живите, е господин Олсън. Той се показва за сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, който знае някои забавни истории и ще показа, че татко ѝ е убит в главата в хотелската си стая.

За страдание на показаните фотоси няма кръв и всичко наподобява прекомерно нагласено. Не е направена аутопсия на тялото след установяването на гибелта, което е единствено още едно съмнение в цялата сага. В последните години, Джойслин стартира да търси и други отговори по тематиката, само че всеки идващ списък ще задава единствено нови и нови въпроси.

От движимостите на Майк в Сайгон, дъщерята връща няколко фотоси, които са направени преди повече от 28 години в Сан Франциско. По значимото е, че никой не може да разбере за какво са били толкоз значими, с цел да създадат една околосветска обиколка. Още по-странното е, че нито един от хората на фотографията не са познати. Децата и до през днешния ден знаят, че татко им постоянно изяснява по какъв начин се занимава с импорт и експорт на артикули, само че от време на време е успявал да предскаже всичко, което ще се случи, преди да се случи в действителност, т.е. имал е доста по-сериозна информация, в сравнение с сме си мислили.

Съществува и още една забавна версия, в която се твърди, че най-вероятно Майк е бил в доста преференциална обстановка да инсценира гибелта си и по този метод да се покрие. Около 20 години по-късно се твърди, че Турпин е видян в Токио, само че липсват фотоси и други информация, а и няма по какъв начин да се удостовери визията на този човек – липсва даже фоторобот.

Според всички близки, изискванията за изгубване може да са били търсени от самия него, откакто мнозина са желали да се възползват от охолството. Тук се включват някогашни съпруги и редица юристи. Ако се е опитал да инсценира своята гибел, то възможностите да извърши тази задача, са най-ясно посочени в Сайгон. Все отново там няма никакво следствие, както и положителни зали за аутопсия.

Преди да стартира да се занимава с толкоз тъмни каузи, Турпин работи като публицист и водещ на радио предаване. Неговите деца си спомнят, че ще се върне от работа, ще си сипе чаша скоч и ще седне, с цел да уважи още малко. Обикновено четял по няколко книги по едно и също време и това било единственото занимание.

До през днешния ден никой не знае какво се е случило и никой не приказва по тематиката. Какво тъкмо е правил Майк, дали в действителност е станал милионер с търговия на конфликтни диаманти, това не можем да знаем, в случай че е съумял да избяга и да се скрие, за какво продължава да го прави. Кои са хората на толкоз тайната фотография, която никой не познава и още доста други.