Едва ли има човек, който да не е гледал 101

Едва ли има човек, който да не е гледал „ 101 далматинци “ на Дисни. Класическото детско филмче през годините се снабди с няколко игрални кино лентата и също така накара децата през 90-те години да желаят куче за домакински любим. Историята на петнистите четириноги не стартира и не свършва с присъединяване им в киното. Родословието на този добър другар е обвързвано с Хърватска, само че с изключение на като домашни любимци, тези животни са получавали съществени задания още от XVII-и век.

Може да сте чували, че далматинците постоянно правили компания на пожарникарите и също така носят купата „ Кучето на пожарникаря “. Отговорната позиция идва със съществено количество отговорности, само че преди да бъдат първи другари на огнеборците, тази порода е употребена за най-хубавия другар на керваните.

Отговорната позиция трябвало да бъде заемана от пламенно и положително куче, което да се движи дружно с каруците и да защищава конете от възможни рискове. Преди няколко века са били доста значима част от антуража на търговците. Ако един кон се подплаши и бъде изтърван от надзор, пътуващите могат да се приготвят за съществени жертви. И по този начин някои пътешественици стартират да употребяват услугите на керванското куче. Никога не е съществувала съответна порода, която гордо да заеме тази позиция. Чували сме, че керванът си върви, а кучетата лаят, само че използването на тази сентенция е малко изгубена от подтекст. Керванското куче лае, с цел да плаши близките животни, затова то освен основава удобна среда, само че и успокоява конете.

Изискванията към четириногите другари са били следните:
1. Да имат дълги крайници и крепко тяло.
2. Да имат сила за дългите пътища.
3. Да имат силите да тичат в едно движение с впрегнатите животни.
4. Да бъдат задоволително положителни с конете.

И по този начин идва историята на петнистите другари на индивида. Следователно евентуалните рискове от пътя постоянно били редуцирани фрапантно, с цел да може всички да стигнат в точния момент в несъмнено място.
Самите кервански придружители не се оплаквали, изключително откакто можели да тичат свободно, да се радват на положителната компания на хората.

През 17-и век са били изключителна атракция и са получавали доста положително отношение. А най-важното е, че в никакъв случай не са гладували. Разумният търговец избирал далматинците, а те въобще не били евтини. В подмяна на закрилата, той предлага добра храна.

Тайният трик за обвързване с конете бил много елементарен. Стопаните ги възпитават да бъдат нападателни по отношение на други коне и ездачи. Отговорността за възможна отбрана била на хората, които трябвало да предизвестяват напред останалите участници от придвижването, че минава кортеж и ездачите би трябвало да го пропуснат, в случай че не желаят да бъдат нападнати от кучетата.

С появяването на първите железници почнало да излиза наяве, че правилните помощници би трябвало да си търсят нова работа. За благополучие имало една отворена позиция при пожарникарите. И те доста скоро останали очаровани от тези черно-бели другари. За следващ път индивидът избрал това куче за една от най-тежките борби с огъня. В края 17-и век водата за гасене се пренасяла точно с коне. Проблемът обаче е, че всяко животно се плаши извънредно от пламъци – истинктът не може да се управлява толкоз елементарно.

Далматинците обаче нямали този проблем. Затова придружавали своите другари до бедствието, а по-късно били постоянно покрай конете, позволявайки на да си правят работата. След потушаването на огъня, кучетата се връщат назад на работното място или почиват в конюшната при своите другари.

В зората на първите мотори с вътрешно горене, кучетата и конете били изместени. Огнеборците може и да са били склонни в даването на конете, само че изрично отказвали да се разделят с кучетата си. Обществото също ги харесвало. Животните се забелязвали доста добре до огромните ярки червени резервоари с вода.

От ХХ век нататък ще трансформират своята подготовка, само че още веднъж ще бъдат част от пожарната команда, изключително в Съединени американски щати и Англия. Новите занимания на животните били да пазят всичко в склада, да вършат компания на своите смели стопани, да се возят в камиона с всички останали и също по този начин да бъдат талисмана на огнеборците. Новото им аплоа се харесвало на обществото. Колегите им решили да се доверяват и на други породи. Без значение каква порода животно е определено на финала, тези кучета постоянно ще бъдат първия и най-специален избор. Днес се употребяват и като кучета-душачи. Не очаквайте да душат хора, а да душат въздуха за съществуването на нездравословни газове, които са способни да се възпламеняват. Силното подушване продължава да е от изгода в неравната борба с огъня.