Едва ли има човек, който да не е чувал за

Едва ли има човек, който да не е чувал за Пабло Ескобар. Все отново той продължава и до през днешния ден да се счита за кръстника на кокаина, а и не е мъчно да открием, че съумява да се оправи извънредно добре с конкуренцията и да се трансформира в един от най-мразените хора на планетата. Не би трябвало да забравяме, че той обаче в никакъв случай нямаше да успее без намесата на един различен човек. Комичното в този случай е, че до момента в който първият е прочут в целия свят и към този момент има няколко екранизации, както и издадени книги, неговият гръбнак в тази промишленост носи името Карлос Лехдер. Неговите задания въобще не са леки, само че всичко стартира с дребните обири и продължава до високите постове на картела Меделин.

Ако би трябвало да го съпоставяме с Пабло Ескобар, той е по-малко прочут, само че доста по-ценен от лицето, което през днешния ден продължава да бъде рекордьор по облаги. Впрочем истината е, че Карлос е повода да виждаме през днешния ден Колумбия на картата и да описваме митове за Пабло Ескобар. В противоположен случай той щеше да бъде малък апаш и дилър в квартала – нищо повече. Преди да се появи Лехдер, картелът вкарва кокаин благодарение на мулета и употребява някои от добре познатите комерсиални полети.

В средата на 70-те години на предишния век, Лехдер предлага да се използват дребни самолети, които при невисок таван на полета могат да носят доста по-големи количества и също така да се засичат доста по-трудно през границата. Въпреки огромните триумфи на Карлос, парите са били последният му проблем. В основата на всичко е седяла концепцията за развиване на нео-Нацистко държавно управление в Колумбия. Той е един от известните анти-семити и един от най-последователните хора в отричането на Холокоста и също по този начин считал Адолф Хитлер за талант.

Не си мислете обаче, че Карлос е чак толкоз черен, той има и малко по-нежна страна – негов любим бил Джон Ленън. По това време някогашният вокалист на Бийтълс е срещу войната в Америка и счита, че политическата система носи безпорядък. Разбира  се, прави това от поръчково нашарения си Rolls-Royce, само че какво да се прави, не всичко е толкоз красиво. По това време самият Карлос вижда кокаина като едно съвършено оръжие против Съединени американски щати и незабавно взема решение да усили всички запаси с вярата, че ще нанесе повече вреди. Все отново няма нищо по-хубаво от основаването на безпорядък и разтрисането на една политическа система.

Героят в тази история е с полу-немско и полу-колумбийско поданство. Роден е през 1949 година в Армения, Колумбия. Неговия татко Вилхелм е бил обожател на нацистите и напуща Германия тъкмо преди началото на Втората Световна война. Той е индивидът, който развява червен байрак над посолството в Колумбия и незабавно е прибавен към листата с хора за следене по време на войната. Точно този проблем ражда доста експанзия в бащата, а по-късно и в сина. Какво се случва с Карлос? На 15-годишна възраст съумява да избяга в Ню Йорк и не е належащо време, с цел да се насочи към незаконния свят.

През 1973 година влиза в пандиза за две години, откакто съумява да прекара към 90 кг марихуана в багажника на открадната кола. В пандиза се среща с Джордж Юнг – допустимо е да сте го виждали във кино лентата „ Blow “. Много по-късно този трафикант ще съобщи, че точно Карлос го вкарва в бизнеса с опиати. Един двамата си приказват за опиати и Карлос споделя, че кг кокаин в Съединени американски щати се продава за сумата от 60 000 $. В края на 70-те години и двамата са освободени, само че с една нова концепция – да създадат гражданска война в трафика с кокаин. Точно там се ражда концепцията да стартират да изпращат кокаин благодарение на самолети. Историята продължава със среща с Пабло Ескобар.

Карлос и Джордж получават правото да транспортират и дистрибутират стоката, до момента в който Ескобар се занимава с продукцията в лабораториите в Колумбия – той би трябвало да обезпечава количествата. Господата летят през Бахамите, заплащат положителни пари на митничарите в никакъв случай да не ги закачат и не престават със своята значима задача – безредица в Съединени американски щати. Това продължава да бъде проект на някогашния обожател на нацистите. По това време обаче се търси и доста по-ефективен маршрут, който да не коства и цент на трафикантите. Карлос закупува дребен остров на към 300-350 километра от Маями. Именно там кацат всички самолети, които да дефинират своя маршрут към Флорида. Това е и базата на целия картел.

След време Карлос стопира да лети, а към този момент единствено посреща водачите. До през днешния ден се носят митове по отношение на празненствата, които се спрягали за всички. Това, което не знаем е, че той се намира на вярното място. Живее на един полет от Маями, счита се за един от най-богатите хора, бисексуален е и също така може да прави най-цветните оргии, които фантазията ви може да си показа. Неговите сътрудници описват, че е правил комбинацията сред 10 мъже и дами на едно място и когато се прекрачи прагът на дома му, никой няма правото да носи облекла. Всеки може да сменя колегата си, питието, опиатите и каквото още избере. За някои това е била леката форма на Содом и Гомор.

Именно там обаче стартира да се оформя и една забавна нео-нацистка група. Тя би трябвало да пази самолетите с кокаин и да пречи на всеки любопитен да надникне какво тъкмо се търси от аудиторията. По това време фокусът на Карлос не е в основаването на идващото без значение звено за кокаин, въпреки и тъкмо да се чака. Неговият фокус е ориентиран към политическа кариера в Колумбия и в случай че би трябвало да бъдем почтени – умерено може да си го разреши. Надява се, че ще може да внесе добре познатия нацистки режим в страната и по-късно ще го употребява като насочна точка. По това време даже съумява да изгони и Джордж от оперативната работа и в границите на 2 години се трансформира във държател на дребното островче. Проблемът, както се досещате, е че този човек става все по-видим и продължава да се счита за много вечен.

През 1980 година американския наркоотдел влиза на острова, само че Карлос към този момент е съумял да избяга. Проблемът е, че въпреки и да е направил цяло положение на картела, никой не е очаквал да се издъни толкоз жестока и Пабло към този момент не е благополучен. За да няма огромни дразги, някогашният водач бърза да се реалокира в родната си Армения, където купува парцел и стартира да строи скулптура на Джон Ленън. През 1982 година съумява да влезе в политическата сцена на Кундио – огледалното копие на политическата кариера на Ескобар в Антиокуя.

Там съумява да сътвори по този начин наречената нео-нацистка партия „ Национално Латинско придвижване “ и се надява, че скоро ще успее да сътвори толкоз значимото държавно управление в Колумбия. Основната му задача е да забрани екстрадицията от страната и по този метод да завоюва колкото се може повече внимание. В свободното си време прави конференции, появява се във вестниците и постоянно се трансформира в един от най-скандалните коментатори.

В един миг даже афишира Хитлер за най-хубавото решение, което се е случвало в Европа и в същото време показва цялостната си злоба към Америка. И по този начин идва следващата поява на полицията, която в дома му в Колумбия открива милиони долари, както и с цяла стена с артефакти на Хитлер, както и негови фотоси. По същото време и Ескобар желае да се раздели със своя сътрудник. След няколко несъгласия, Пабло най-сетне изпраща наемен палач. Карлос съумява да се оправи с него на едно от празненствата и това към този момент поставя последната линия. Всички убийци получават една единствена поръчка – Карлос да бъде премахнат вечно. Въпреки опитите, някогашният водач съумява да се измъкне няколко пъти. Ескобар издава всички настоящи скривалища на полицията и на 4 февруари Лехдер се трансформира в първия публично екстрадиран от Колумбия в Съединени американски щати.

След като е затворен, някогашният сътрудник няколко пъти дава обещание да даде информация за Ескобар. Все отново опитите той да бъде хванат пропадат всеки идващ път. Съединени американски щати приема офертата, само че информацията е неверна и всяка една точка се оказва изоставена. По тази причина през 1988 година Карлос влиза в пандиза с доживотна присъда без право на опрощение, както и още 135 години. И до момента в който Ескобар се оказва невъзможна задача, Мануел Нориега – панамския деспот и сътрудник, може да бъде доста по-достижима цел. С Нориега има по-големи триумфи, само че американците отхвърлят да го освободят. Започва петиция, с която се моли да се върне в Колумбия и да почине в родината си. И до този миг Карлос Лехдер продължава да се намира в затвор в Съединени американски щати, като присъдата му е понижена на 55 години.