Филмът Превал - за една България, чийто ден вече преваля
Едва ли е допустимо нещо друго на този свят в границите на час толкоз пъти да ви разплаче и разсмее, както торлашкото всекидневие... Или, в случай че желаете, като Северозапада - изцяло и световно.
Документалната лента " Превал " е част от София филм фест и демонстрира бисерите, които " който има око да гледа и ухо да слуша ", може да откри единствено в едно село - Превала, Монтанско. Село - единствено с 200-ина поданици, но много повече занимателни реплики и обстановки.
Изобщо, в случай че в мислите ви документално кино значи кисели интелектуалци, които трансферират някакви документи пред камерата... помислете отново. В това село - типично за този край - всички са философи на свободна процедура, въпреки да нямат кой знае какви айфони и да ръководят към момента мотопеди " Симсон " и руски джипки УАЗ.
В " Превал " може да видите беззъби баби, които пеят леко нестройно, но пък от все сърце "... но ме мама не дава ". Само тук ще се срещнете с пиратския кораб усред нищото, да научите какво е пръжено и какво е общото сред караканджоло и елементарния сплеснат тиган с очи, гледащ те отдолу под мосто. Както и връх Посерков камик - името било от " локалния благословен фолклор ".
Едва ли другаде селският ортодонт свири на кавал и не се срами да извежда кравите след края на дежурството в стоматологичния кабинет.
Филмът " Превал " е на режисьора проф. Михаил Мелтев, сценарист е Любомир Йорданов, а продуцент - Иван Тонев. Именно от страховит текст на Любо Йорданов - някогашен сътрудник публицист (ако въобще такова нещо е възможно) потегля историята на кино лентата. В свой репортаж той описал чудното място със " селската артилерия " и по този начин запалил Мелтев да го увековечат в лентата.
Какво се случило ли? Баш над Превала постоянно се сблъскват лютите облаци, идващи от единия връх с тези, които идват от насрещния. В изцяло изгърмяната ни страна, селяните открили, че в случай че сами не си създадат " черешови топчета " да гръмнат, градушките ги унищожават. В случая употребяват стоманени тръби, или даже необятна ПВЦ тръба за мръсна канализация, и гърмят ли гърмят - към облаците, към проклетата орис, към смълчаното небе, което по този начин и не дава отговор за какво ги е завряло баш в този край.
И градушката бяга уплашена. Амунициите са купчини от пиратки, с които зареждат... " за огън "... и след това - беж! Ако и да има организация за битка с градушките, която несъмнено усвоява милиони - те си създали тяхна, локална.
На невероятния сексапил на селото се поддали снахите: макар и с шепа поданици, тук има булки, пристигнали от Котел, Габрово, Сливен, Ловеч и даже от Финландия. " Защото сме глупави и торлаците са ни довели тука принадени ", смее се едната от тях.
За страдание, по едно време лентата ни демонстрира последния възпитаник - ученикА. Мъничък първолашки мохикан, за който единствен идва рейсчето да го вози към Чипровци на школо. А в миналото имало гигантско учебно заведение, показват ни го в лентата, изтърбушено и окрадено.
Какво ще стане тогава единствено след още 30, 50, 70 години? Дали целият този свят си отива?... Божа работа.
Под бурните овации на залата, начело в Дома на киното се строи екипът на кино лентата, както и някои от неподправените облици, участници. Единият от чешитите призна, че единствено от началото на годината в Превала са се купили 5 къщи. А представете си, в случай че изгледат кино лентата!
Той е и същият, който е направил - в случай че може по този начин да се изразим - превалския Голям шлем. Някога бил даскалът на селото. После под натиска на другари станал кмет - нямало кой различен... Когато умрял свещеникът, Иван изкарал духовната семинария и в този момент е и попът на селото.
Такива ми ти истории - всяка една е като бижу, зашито върху литака на Предбалкана. Непременно не го пропускайте.
Още по темата
Документалната лента " Превал " е част от София филм фест и демонстрира бисерите, които " който има око да гледа и ухо да слуша ", може да откри единствено в едно село - Превала, Монтанско. Село - единствено с 200-ина поданици, но много повече занимателни реплики и обстановки.
Изобщо, в случай че в мислите ви документално кино значи кисели интелектуалци, които трансферират някакви документи пред камерата... помислете отново. В това село - типично за този край - всички са философи на свободна процедура, въпреки да нямат кой знае какви айфони и да ръководят към момента мотопеди " Симсон " и руски джипки УАЗ.
В " Превал " може да видите беззъби баби, които пеят леко нестройно, но пък от все сърце "... но ме мама не дава ". Само тук ще се срещнете с пиратския кораб усред нищото, да научите какво е пръжено и какво е общото сред караканджоло и елементарния сплеснат тиган с очи, гледащ те отдолу под мосто. Както и връх Посерков камик - името било от " локалния благословен фолклор ".
Едва ли другаде селският ортодонт свири на кавал и не се срами да извежда кравите след края на дежурството в стоматологичния кабинет.
Филмът " Превал " е на режисьора проф. Михаил Мелтев, сценарист е Любомир Йорданов, а продуцент - Иван Тонев. Именно от страховит текст на Любо Йорданов - някогашен сътрудник публицист (ако въобще такова нещо е възможно) потегля историята на кино лентата. В свой репортаж той описал чудното място със " селската артилерия " и по този начин запалил Мелтев да го увековечат в лентата.
Какво се случило ли? Баш над Превала постоянно се сблъскват лютите облаци, идващи от единия връх с тези, които идват от насрещния. В изцяло изгърмяната ни страна, селяните открили, че в случай че сами не си създадат " черешови топчета " да гръмнат, градушките ги унищожават. В случая употребяват стоманени тръби, или даже необятна ПВЦ тръба за мръсна канализация, и гърмят ли гърмят - към облаците, към проклетата орис, към смълчаното небе, което по този начин и не дава отговор за какво ги е завряло баш в този край.
И градушката бяга уплашена. Амунициите са купчини от пиратки, с които зареждат... " за огън "... и след това - беж! Ако и да има организация за битка с градушките, която несъмнено усвоява милиони - те си създали тяхна, локална.
На невероятния сексапил на селото се поддали снахите: макар и с шепа поданици, тук има булки, пристигнали от Котел, Габрово, Сливен, Ловеч и даже от Финландия. " Защото сме глупави и торлаците са ни довели тука принадени ", смее се едната от тях.
За страдание, по едно време лентата ни демонстрира последния възпитаник - ученикА. Мъничък първолашки мохикан, за който единствен идва рейсчето да го вози към Чипровци на школо. А в миналото имало гигантско учебно заведение, показват ни го в лентата, изтърбушено и окрадено.
Какво ще стане тогава единствено след още 30, 50, 70 години? Дали целият този свят си отива?... Божа работа.
Под бурните овации на залата, начело в Дома на киното се строи екипът на кино лентата, както и някои от неподправените облици, участници. Единият от чешитите призна, че единствено от началото на годината в Превала са се купили 5 къщи. А представете си, в случай че изгледат кино лентата!
Той е и същият, който е направил - в случай че може по този начин да се изразим - превалския Голям шлем. Някога бил даскалът на селото. После под натиска на другари станал кмет - нямало кой различен... Когато умрял свещеникът, Иван изкарал духовната семинария и в този момент е и попът на селото.
Такива ми ти истории - всяка една е като бижу, зашито върху литака на Предбалкана. Непременно не го пропускайте.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ