Едва ли е тайна за някого, че Кирил Петков, Асен

...
Едва ли е тайна за някого, че Кирил Петков, Асен
Коментари Харесай

Войната на „промяната“ срещу президента – Конституцията и службите за сигурност

Едва ли е загадка за някого, че Кирил Петков, Асен Василев и „ Продължаваме промяната “ дължат най-значимата част от своя напредък на политическата сцена на президента Румен Радев и включването им в служебното държавно управление, което беше ръководено от Стефан Янев. Няколко месеца след неговото назначение и след голям брой показни ПР акции, до момента в който заемаха министерски кресла, Петков и Василев оповестиха своя политически план, който завоюва едни от доста предварителни парламентарни избори и стана в основата на съдружно постоянно държавно управление, управлявало страната доникъде на 2022 година. Кабинетът „ Петков “ бе също до една не дребна степен дело на косвеното политическо инженерство на президента Радев в битката му с ГЕРБ и Бойко Борисов. Но колкото бърз беше възходът му, толкоз бързо се случи и падението му, а с това и връзките сред Кирил Петков и Асен Василев от една страна и президента от друга.

Обществена загадка е, че ерозията в връзките сред тях се случи още по време на постоянно държавно управление, за което свидетелства изнесената от някогашния вицепремиер Гроздан Караджов информация пред Народното събрание за заплащането и осъществяването на пътните контракти. „ Не желая оня в отсрещната постройка да се разплаща “ е индикативната имитация на Кирил Петков, която може би в най-голяма степен демонстрира раздора, настанал още тогава сред „ Дондуков “ № 1 и „ Дондуков “ № 2. Идването на служебното държавно управление на Гълъб Донев  и почналите разкрития по отношение на разнообразни действия на кабинета „ Петков “ по браншове и кадровите смени от страна на държавното управление в допълнение изостриха обстановката, а рокадите, които кабинетът „ Донев “ предприе в Българска банка за развиване, сложи може би началото на открита война на „ смяната “ против президента Радев (усилено подкрепяна с реториката на БСП). Тоест против индивида, на който те действително дължат своето политическо битие.

Много значителен епизод в тези процеси се обрисува да се трансфорат три законопроекта (ако актуалното Народно заседание продължи да работи под някаква форма поради началото на връчването на проучвателните мандати за сформиране на кабинет), които бяха импортирани от Кирил Петков и други депутати от „ Продължаваме промяната “ – за изменение на Закона за ДАНС, Закона за Министерство на вътрешните работи и Закона за НСО. И трите законопроекта преследват идентична цел и търсят метод за ограничение на президентските пълномощия във връзка с службите за сигурност. Чрез тях се отстранява пълномощието на президента със собствен декрет да назначава ръководителя на ДАНС, основния секретар на Министерство на вътрешните работи и шефа на НСО като самата НСО се извежда напълно отвън неговата подготвеност и минава на послушание на министъра на защитата. Предлага се основният секретар на Министерство на вътрешните работи и ръководителят на ДАНС да се назначават с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.

Идващите от „ Продължаваме промяната “ законодателни оферти бяха импортирани директно след следващата партия рокади в Българска банка развиване и повече от ясно съставляват самобитен отговор на дейностите на назначеното от президента служебно държавно управление (което „ захапа “ Кирил Петков и Асен Василев освен във връзка с ББР, само че и в редица други сфери – стопанска система, енергетика, инфраструктура и т.н.). Те обаче съдържат капацитета да основат поредна конституционна рецесия, която да стигне до Конституционния съд. Нещо, което се е трансформирало в традиция и запазена марка на представителите на „ Продължаваме промяната “ – започвайки от двойното поданство на Кирил Петков до момента в който той беше министър на стопанската система, през противоконституционния избор на Станислав Тодоров за ръководител на КЕВР, анулиран от Конституционния съд, до анулацията на решението на Народното събрание по проблема с Агенция „ Пътна инфраструктура “ и пътните контракти. Казано по различен метод „ смяната “ имат доста дълга и нихилистична традиция на връзки с главния закон на Република България, включващ систематичното му тъпчене.

Съгласно наредбата на член 100, алинея 1 от Конституцията президентът е висш главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България, а съгласно член 100, алинея 2 Конституция на Република България президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Тези негови функционалности и пълномощия са планувани от конституционния законодател да се извършват както в спокойно, по този начин и във военно време, както показва практиката на Конституционния съд – да вземем за пример в Решение № 23 от 1998 година Съгласно още първият Закон за Министерство на вътрешните работи, признат през 1991 година от Седмото Велико Народно заседание, основният секретар на Министерство на вътрешните работи се назначава с декрет на президента (по това време в структурата на Министерство на вътрешните работи влизат трансформираните в други негови формирования и несъществуващи през днешния ден Гранични войски и Вътрешни войски). Още този закон демонстрира логиката и разбирането на конституционния законодател към оня миг и философията, която той е вложил в наредбите на главния закон, развивайки и на законово равнище и регламентирайки пълномощия на президента. Това пояснение може през днешния ден да ни се коства доста изключително и неотговарящо на времето по отношение на настъпилите през промени на публичните връзки, в действителност съществени през последните десетилетия, само че никой не го е отменял и променял. В последна сметка, в случай че се стигне до изговаряне на Конституционния съд в някакъв миг, това историческо пояснение ще на масата, защото то отразява разбирането, което конституционния законодател е заложил в понятията и техния институционален смисъл. Независимо дали по съображения сме съгласни с него или не. Тоест по този начин се обосновава съществуващата конституционна връзка сред пълномощията на президента и назначенията, които той прави в структури и служби, имащи връзки към реализиране на националната сигурност. Отново в Решение № 14 от 1996 година Конституционният съд е показал, че Националната работа за сигурност и Националната разследваща работа попадат в границите на понятието „ въоръжени сили на Република България “ (ДАНС се явява приемник на НСС съгласно Закона за ДАНС от 2008 г.).

Следвайки тази логичност съществува доста огромна възможност, в случай че законопроектите бъдат признати, те да основат следващата конституционна рецесия, стигайки до Конституционния съд и бидейки оповестени за противоконституционни. Нещо повече, следва да се извърши преценка и съгласно Решение № 3 на Конституционния съд от 2003 година и правилото за разделяне на управляващите – дали те нарушават откритите салда на систематизиране на групи пълномощия и овластяват един орган за сметка на различен. Нещо, което е доста значителен мотив при построяването на системата на държавни органи съгласно този водещ парламентарен принцип.

На второ място идва един чисто политически въпрос, който има няколко аспекта. Първият е какъв брой предвидлив е въобще подобен ход, който напълно с политическа мотивация цели да прекрои не какво да е, а службите за сигурност. И да промени откритите конституционни салда там. Нещо, което е мощно нехарактерно за която и да е открита народна власт. И идва като мощно отрицателен сигнал на фона на напъните на България да се причисли към Шенгенското пространство – службите са основен детайл от системата за сигурност и те не са нещо, което просто може да се трансформира в разменна монета на политическа игра.

На второ място е институционалното почитание. По време на първия мандат на Румен Радев връзките сред него и държавното управление на ГЕРБ бяха повече от нажежени, ескалирайки по време на летните митинги от 2020 година Никога обаче, без значение от политическите спорове, от ГЕРБ не са посягали на конституционно откритите и законови пълномощия на президентската институция, правейки ги оръжие на политическа битка. Защото институцията е доста повече в сравнение с лицето, което краткотрайно се обитава в нея. Днес Радев е президент, след известно време няма да е. Каква непоклатимост на институциите може да се чака, откакто погазването на Конституцията се трансформира в ежедневна процедура за политически дивиденти? На трето място идва един чисто персонален миг, който идва, в случай че не с благодарността, то най-малко с уважението и джентълменското отношение. Без Румен Радев Кирил Петков и Асен Василев щяха да са елементарни търговци на пробиотик от кокичета. И щяха да гледат Гранитна зала на Министерския съвет единствено на картинка.

Има неща, които не могат да се трансформират в карта за игра на политическите битки – Конституцията, нейното господство и правила са едно от тези неща.  Това е нещо, което ще бъде добре най-сетне да бъде разбрано, научено и добре запаметено от представителите на „ Продължаваме промяната “, които слагат негативни върхове по параграф „ противоконституционност “.

Димитър Стоянов, коментар за

****

Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.

Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР