Дали случайно ВКС не е въвел третия пол у нас?
Едва ли е предполагал какъв брой прав ще се окаже министърът на районното развиване и благоустройството Николай Нанков, когато през уикенда анонсира в ефира на Дарик радио концепцията си за смяна на Закона за гражданската регистрация, в посока ограничение на опцията едно лице да се самоопределя като представител на други пол, без да са налични биологичните аргументи за това.
Ако би трябвало да разясним концепцията на министър Нанков, той цели да ограничи популацията на представители на по този начин модерния в последно време “трети пол ”. Идеите на районния министър сигурно не са се харесали на добре подплатените лобисти, които от години постъпателно и настойчиво изпитват търпението на обществото, промушвайки се сред текстове и алинеи в нормативната база, с цел да обезпечат не просто узаконяване на еднополовото общуване, въвеждането на третия пол, само че както се разбра около полемиката по ратификацията на злощастната Истанбулска спогодба – и да развият идеологията на джендърството, като стартират да натрапват изкривения си прочит на естествените закони още от най-ранна детска възраст.
Законодателни промени, сходни на тези, които Нанков анонсира, са повече от нужни. Показва го едно решение на тричленен състав на Върховния касационен съд от 2017 година, което слага въпроса – официализиран ли е “третият пол ” в България?! При това без да е нужно страната ни да трансформира закони, да ратифицира конвенции и даже да ремонтира, още веднъж поради някое непознато разпореждане, Конституцията си.
Решението на висшите магистрати е образно доказателство до какво в действителност водят “грантовите инжекции ” от непознати фондации, директно свързани или гравитиращи към американския човекомразец Джордж Сорос. Тъжната истина е тази, че до момента в който модернизацията на законите в посока запазване на фамилните обичаи и публичния интерес се бави, то лобистите не губят време и през въздействието, което имат в правосъдната система, съумяват да се снабдят с такива решения, които не просто отварят междина, а непосредствено унищожават всяка допустима бариера пред джендърската идеология и съпътстващите я 3, 31 или 62 пола.
На 30 май 2017 година съдиите от Четвърто гражданско поделение на Върховния касационен съд Марио Първанов (председател), Маргарита Георгиева (докладчик) и Ерик Василев анулират въззивно решение на Софийския градски съд от миналата година, потвърждаващо предходно решение на Софийския областен съд, с което на разположение от женски пол, определящо себе си като мъж, му е отказано промяна на половата принадлежност и надлежно смяна на имената.
В решението на Софийския градски съд се показва, че “процедурата по смяна на пола би била позволена единствено в случай че се прави във връзка на настъпила физиологична смяна на половите белези на лицето. Настоящият случай явно не е подобен. Молителката Х. не е претърпяла здравна намеса за промяна на пола, нито има сигурни данни за предприемането на такава в близко бъдеще. Евентуалната смяна на пола й по правосъден ред би довело до погрешно отразяване на това събитие в акта й за раждане. Целта на настояването по член 73 от Закона за гражданската регистрация е да приведе правното отношение с действителното фактическо състояние, а не да промени фактическото отношение посредством смяна на правната реалност ”.
Тримата градски съдии не одобряват, че на самоопределилата се като мъж жена са й нарушени правата по смисъла на член 8 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и общите свободи. Докато Софийски градски съд удостоверява решението на първоинстанционния съд, че с цел да има смяна на пола, не е задоволителен единствено фактът по какъв начин се възприемаш, висшите съдии заключават тъкмо противоположното и връщат делото за ново разглеждане от различен правосъден състав.
Защо го вършат и на какво съображение?
Няма подозрение, че висшите съдии ще съумеят да обосноват решението си, изключително в случай че то е взето при липса на публичен интерес. Няма индикации това дело да е било медийно отразявано, нито за него да е съобщавано от лобистките организации, които използват транссексуални и хомосексуални лица, с цел да водят от тяхно име каузи против страната. Напоследък рояците НПО-та, които се занимават с тази хибридна активност, работят при цялостна интрига. Съобщават за воденето на каузи за узаконяване на гей-бракове, промяна на пола, осиновяване на дете от трансджендъри, едвам когато има дефинитивно решение. Логично – въпреки да изискват цялостна бистрота от институциите, избират обществото да не знае по какъв начин подмолно работят за подкопаване на фамилните обичаи и националната еднаквост на българина.
Прочитът на решението на съдиите Първанов, Георгиева и Василев от Върховен касационен съд води до извода, че за тримата магистрати е определящо вътрешното чувство на транссексуалното лице, а не действителното му физиологично положение и външните полови белези. Съдебното решение по доста безапелационен метод навежда на мисълта, че някой настойчиво държи у нас да се вкара опцията всеки да получи правото да се самоопределя полово, без значение какви са половите му белези. Иначе казано – тъй като няма законодател, т.е. политик, който да предложи законодателно регламентиране на “третия пол ” и джендърската идеология, тъй като би било еднакво на политическа гибел, то лобистите за тяхното натрапване тихомълком го обезпечават през избрани правосъдни решения.
Щеше да е добре, в случай че тримата висши съдии бяха дали отговор на един въпрос, преди да се базират на куп решения на Съда в Страсбург – в случай че новият правосъден състав от Софийския градски съд вземе решение, с което позволи промяната на пола и лицето стане мъж по документи, само че полово към момента е жена, какво би станало, в случай че забременее и роди? Ще е
първият мъж, който е родил в света!
Звучи неуместно, само че тъкмо толкоз неуместно звучи и друго правосъдно решение от последните дни. При него транссексуално семейство е получило позволение да осинови дете. Информацията към този момент се крие, с цел да влезе в действие и да няма социална реакция, въпреки ръководителят на Българския хелзински комитет Красимир Кънев да го разяснява.
Да се върнем към правосъдното решение по дело №2316/2016 година на Върховен касационен съд от 30 май 2017 година, което оставя възприятието, че за обикновено към този момент би трябвало да одобряваме изключението, да не кажем “ненормалното ”. Съдиите оправдават неналичието на фактическа смяна на пола у жалбоподателката, тъй като възможната хирургическа намеса би попаднала в хипотезата на член 128 от Наказателния кодекс – причиняването на детеродна некадърност на едно лице, е закононарушение, което се санкционира с отнемане от независимост от 3 до 10 години. “Пред българския съд стои освен липса на законодателство, което, отчитайки развиването на здравната просвета и обществените връзки, да дефинира понятието „ транссексуалност ” за задачите на правото, като уреди правила и критерии за уважаване или отменяне на претенции за смяна на вписания в гражданския указател пол на лицето, само че и е налице спорна уредба по отношение на опцията транссексуалните лица, при изразено предпочитание от тяхна страна, легално да се подложат на медицински процедури, водещи до физиологична смяна на тялото им в сходство с определения психо-социален пол ”, пишат в решението си висшите съдии.
В същото време, те не намират за нужно да изискат тълкувателно решение, още повече, че надали проблем като този е първият, който съдът преглежда. Не е дискутиран и вид за конституционно запитване.
Върховните съдии връщат делото за преразглеждане, тъй като Софийски градски съд не бил взел под внимание съдебно-психиатричната и сексологична експертиза и констатациите в нея, касаещи жалбоподателката – “че тя е психологично здрава, че при нея е налице положение на транссексуалност, като съзнанието й за полова принадлежност дефинира действието й в социума като за лице от мъжки пол; че соматично външният й тип е изменен към мъжки, както и че е почнала хормонална терапия и споделя предпочитание за телесна трансформация ”. От решение №19580/2014 година на Градския съд обаче излиза наяве, че експертизата е обсъждана, различен е въпросът, че съдиите не споделят мнението на двамата специалисти, съгласно които “промяната на пола би трябвало да се движи от по-простото и обратимото към по-сложното и необратимо, като в началото да се промени името и останалите административни белези, което е обратимо и тогава при категорично предпочитание на лицето да се пристъпи към необратимите хирургични намеси за промяна на пола ”.
В последна сметка, делото е върнато на Софийски градски съд и би трябвало да е разпределено на различен състав. Има ли решение, за момента не е ясно, само че мъчно ще се откри арбитър, който да се опълчи на Върховен касационен съд и да откаже да позволи промяната на половата принадлежност, за която да е задоволителна единствено вътрешната настройка. Особено, в случай че инцидентно в правосъдния състав се окажат магистрати с неолиберални (политически) настройки.
Със сигурност, незнайното до момента на необятната общност правосъдно решение на Върховен касационен съд не е инцидентно. Още повече, когато то се базира главно на практиката на Европейски съд по правата на човека по сходни проблеми.
Сигурно е инцидентно, само че около разразилата се полемика по утвърждението на Истанбулската спогодба, изключително дейни в нейна поддръжка бяха от Фондация “Български юристи за правата на индивида ” и изключително членът на Управителния съвет Здравка Калайджиева, някогашен арбитър от името на България точно пред Европейски съд по правата на човека. Сигурно е инцидентно, че донори през годините на въпросното Неправителствени организации са били “Отворено общество ” на Сорос и Фондация “Америка за България ”.
Повече от похвално е, когато министри декларират планове за законодателни промени, с които сходни правни еквилибристики, в случай че не прекратени, да бъдат най-малко лимитирани. Отговорно би било, обаче, нашите държавници и всички държавни институции, които по волята на Конституцията могат да го сторят, да сезират пазителите на Основния закон.
Крайно време е конституционните съдии да се произнесат по тези събуждащи основателни страхове в обществото въпроси. И това би трябвало да стане още в този момент, преди да са се нароили още куп неуместни правосъдни решения, за чието реализиране лобистите на “третия пол ”, “еднополовите бракове ” и “инцеста ” настойчиво работят.
Ако би трябвало да разясним концепцията на министър Нанков, той цели да ограничи популацията на представители на по този начин модерния в последно време “трети пол ”. Идеите на районния министър сигурно не са се харесали на добре подплатените лобисти, които от години постъпателно и настойчиво изпитват търпението на обществото, промушвайки се сред текстове и алинеи в нормативната база, с цел да обезпечат не просто узаконяване на еднополовото общуване, въвеждането на третия пол, само че както се разбра около полемиката по ратификацията на злощастната Истанбулска спогодба – и да развият идеологията на джендърството, като стартират да натрапват изкривения си прочит на естествените закони още от най-ранна детска възраст.
Законодателни промени, сходни на тези, които Нанков анонсира, са повече от нужни. Показва го едно решение на тричленен състав на Върховния касационен съд от 2017 година, което слага въпроса – официализиран ли е “третият пол ” в България?! При това без да е нужно страната ни да трансформира закони, да ратифицира конвенции и даже да ремонтира, още веднъж поради някое непознато разпореждане, Конституцията си.
Решението на висшите магистрати е образно доказателство до какво в действителност водят “грантовите инжекции ” от непознати фондации, директно свързани или гравитиращи към американския човекомразец Джордж Сорос. Тъжната истина е тази, че до момента в който модернизацията на законите в посока запазване на фамилните обичаи и публичния интерес се бави, то лобистите не губят време и през въздействието, което имат в правосъдната система, съумяват да се снабдят с такива решения, които не просто отварят междина, а непосредствено унищожават всяка допустима бариера пред джендърската идеология и съпътстващите я 3, 31 или 62 пола.
На 30 май 2017 година съдиите от Четвърто гражданско поделение на Върховния касационен съд Марио Първанов (председател), Маргарита Георгиева (докладчик) и Ерик Василев анулират въззивно решение на Софийския градски съд от миналата година, потвърждаващо предходно решение на Софийския областен съд, с което на разположение от женски пол, определящо себе си като мъж, му е отказано промяна на половата принадлежност и надлежно смяна на имената.
В решението на Софийския градски съд се показва, че “процедурата по смяна на пола би била позволена единствено в случай че се прави във връзка на настъпила физиологична смяна на половите белези на лицето. Настоящият случай явно не е подобен. Молителката Х. не е претърпяла здравна намеса за промяна на пола, нито има сигурни данни за предприемането на такава в близко бъдеще. Евентуалната смяна на пола й по правосъден ред би довело до погрешно отразяване на това събитие в акта й за раждане. Целта на настояването по член 73 от Закона за гражданската регистрация е да приведе правното отношение с действителното фактическо състояние, а не да промени фактическото отношение посредством смяна на правната реалност ”.
Тримата градски съдии не одобряват, че на самоопределилата се като мъж жена са й нарушени правата по смисъла на член 8 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и общите свободи. Докато Софийски градски съд удостоверява решението на първоинстанционния съд, че с цел да има смяна на пола, не е задоволителен единствено фактът по какъв начин се възприемаш, висшите съдии заключават тъкмо противоположното и връщат делото за ново разглеждане от различен правосъден състав.
Защо го вършат и на какво съображение?
Няма подозрение, че висшите съдии ще съумеят да обосноват решението си, изключително в случай че то е взето при липса на публичен интерес. Няма индикации това дело да е било медийно отразявано, нито за него да е съобщавано от лобистките организации, които използват транссексуални и хомосексуални лица, с цел да водят от тяхно име каузи против страната. Напоследък рояците НПО-та, които се занимават с тази хибридна активност, работят при цялостна интрига. Съобщават за воденето на каузи за узаконяване на гей-бракове, промяна на пола, осиновяване на дете от трансджендъри, едвам когато има дефинитивно решение. Логично – въпреки да изискват цялостна бистрота от институциите, избират обществото да не знае по какъв начин подмолно работят за подкопаване на фамилните обичаи и националната еднаквост на българина.
Прочитът на решението на съдиите Първанов, Георгиева и Василев от Върховен касационен съд води до извода, че за тримата магистрати е определящо вътрешното чувство на транссексуалното лице, а не действителното му физиологично положение и външните полови белези. Съдебното решение по доста безапелационен метод навежда на мисълта, че някой настойчиво държи у нас да се вкара опцията всеки да получи правото да се самоопределя полово, без значение какви са половите му белези. Иначе казано – тъй като няма законодател, т.е. политик, който да предложи законодателно регламентиране на “третия пол ” и джендърската идеология, тъй като би било еднакво на политическа гибел, то лобистите за тяхното натрапване тихомълком го обезпечават през избрани правосъдни решения.
Щеше да е добре, в случай че тримата висши съдии бяха дали отговор на един въпрос, преди да се базират на куп решения на Съда в Страсбург – в случай че новият правосъден състав от Софийския градски съд вземе решение, с което позволи промяната на пола и лицето стане мъж по документи, само че полово към момента е жена, какво би станало, в случай че забременее и роди? Ще е
първият мъж, който е родил в света!
Звучи неуместно, само че тъкмо толкоз неуместно звучи и друго правосъдно решение от последните дни. При него транссексуално семейство е получило позволение да осинови дете. Информацията към този момент се крие, с цел да влезе в действие и да няма социална реакция, въпреки ръководителят на Българския хелзински комитет Красимир Кънев да го разяснява.
Да се върнем към правосъдното решение по дело №2316/2016 година на Върховен касационен съд от 30 май 2017 година, което оставя възприятието, че за обикновено към този момент би трябвало да одобряваме изключението, да не кажем “ненормалното ”. Съдиите оправдават неналичието на фактическа смяна на пола у жалбоподателката, тъй като възможната хирургическа намеса би попаднала в хипотезата на член 128 от Наказателния кодекс – причиняването на детеродна некадърност на едно лице, е закононарушение, което се санкционира с отнемане от независимост от 3 до 10 години. “Пред българския съд стои освен липса на законодателство, което, отчитайки развиването на здравната просвета и обществените връзки, да дефинира понятието „ транссексуалност ” за задачите на правото, като уреди правила и критерии за уважаване или отменяне на претенции за смяна на вписания в гражданския указател пол на лицето, само че и е налице спорна уредба по отношение на опцията транссексуалните лица, при изразено предпочитание от тяхна страна, легално да се подложат на медицински процедури, водещи до физиологична смяна на тялото им в сходство с определения психо-социален пол ”, пишат в решението си висшите съдии.
В същото време, те не намират за нужно да изискат тълкувателно решение, още повече, че надали проблем като този е първият, който съдът преглежда. Не е дискутиран и вид за конституционно запитване.
Върховните съдии връщат делото за преразглеждане, тъй като Софийски градски съд не бил взел под внимание съдебно-психиатричната и сексологична експертиза и констатациите в нея, касаещи жалбоподателката – “че тя е психологично здрава, че при нея е налице положение на транссексуалност, като съзнанието й за полова принадлежност дефинира действието й в социума като за лице от мъжки пол; че соматично външният й тип е изменен към мъжки, както и че е почнала хормонална терапия и споделя предпочитание за телесна трансформация ”. От решение №19580/2014 година на Градския съд обаче излиза наяве, че експертизата е обсъждана, различен е въпросът, че съдиите не споделят мнението на двамата специалисти, съгласно които “промяната на пола би трябвало да се движи от по-простото и обратимото към по-сложното и необратимо, като в началото да се промени името и останалите административни белези, което е обратимо и тогава при категорично предпочитание на лицето да се пристъпи към необратимите хирургични намеси за промяна на пола ”.
В последна сметка, делото е върнато на Софийски градски съд и би трябвало да е разпределено на различен състав. Има ли решение, за момента не е ясно, само че мъчно ще се откри арбитър, който да се опълчи на Върховен касационен съд и да откаже да позволи промяната на половата принадлежност, за която да е задоволителна единствено вътрешната настройка. Особено, в случай че инцидентно в правосъдния състав се окажат магистрати с неолиберални (политически) настройки.
Със сигурност, незнайното до момента на необятната общност правосъдно решение на Върховен касационен съд не е инцидентно. Още повече, когато то се базира главно на практиката на Европейски съд по правата на човека по сходни проблеми.
Сигурно е инцидентно, само че около разразилата се полемика по утвърждението на Истанбулската спогодба, изключително дейни в нейна поддръжка бяха от Фондация “Български юристи за правата на индивида ” и изключително членът на Управителния съвет Здравка Калайджиева, някогашен арбитър от името на България точно пред Европейски съд по правата на човека. Сигурно е инцидентно, че донори през годините на въпросното Неправителствени организации са били “Отворено общество ” на Сорос и Фондация “Америка за България ”.
Повече от похвално е, когато министри декларират планове за законодателни промени, с които сходни правни еквилибристики, в случай че не прекратени, да бъдат най-малко лимитирани. Отговорно би било, обаче, нашите държавници и всички държавни институции, които по волята на Конституцията могат да го сторят, да сезират пазителите на Основния закон.
Крайно време е конституционните съдии да се произнесат по тези събуждащи основателни страхове в обществото въпроси. И това би трябвало да стане още в този момент, преди да са се нароили още куп неуместни правосъдни решения, за чието реализиране лобистите на “третия пол ”, “еднополовите бракове ” и “инцеста ” настойчиво работят.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ