Първо се решава политическата криза, а после всички останали
Едва ли през днешния ден мнозина помнят изборите за 45-то Народно заседание напролет на 2021 година, които на фона на безкрайните рецесии, инфлацията, цените на горивата, пандемията, войната в Украйна и неустойчивостта в страната, наподобяват като някакво събитие от от дълго време отминала ера. Но, както обича да споделя към този момент някогашният министър-председател Кирил Петков, тези избори бяха „ вододел “, „ водораздел “ или някаква друга некнижовна дума, която той обича да употребява от относително бедния му български език речник.
Изборите за 45-то Народно заседание сложиха един дълъг и непосилен интервал в най-новата история на България със серия от три парламентарни избори и със задаващи се четвърти такива през октомври на актуалната година. Служебните кабинети на президента Румен Радев управляваха невиждано доста време, определените парламенти бяха краткотрайни и безредни, а политическото посланичество, даже когато имаше образувано парламентарно болшинство, доказваше, че не е способно да взема значими и кардинални по най-наболели въпроси. Мнозинството на „ смяната “, излъчило отишлото си към този момент държавно управление на Кирил Петков, се провали по невиждан метод тъкмо тогава, когато трябваше да работи – по въпросите на енергийната рецесия, в поддръжката за Украйна, по въпроса с евроинтеграцията на Северна Македония.
Няма по какъв начин да има второ мнение в една такава обстановка, че България се намира в невиждана може би политическа рецесия, която доближава своя връх в поредната некадърност на политическото посланичество да излъчи някаква постоянна управническа структура, способна да извършва стратегия и да взема решение рецесии. Но даже тогава, когато една такава структура е излъчена, методът, по който е направена тя, нейните съставни цели, задачите, които си е сложила, просто не са способни да произведат приемлив и логичен резултат. Проваленото ръководство на „ смяната “ потвърди това нещо може би по христоматиен метод – идеологически несъставни елементи като „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Демократична България “ се събраха под гръмкото названия „ смяната “ с единствената цел да употребяват власт.
В тази коалиция всичко беше изнапред провалено, започвайки от метода на взимане на решения до задачите, които си е сложила. И е реалност, че тя нито съумя да реши някоя от застигналите страната рецесии, нито пък съумя да откри решение даже за някакъв доста злободневен въпрос като избор на нов ръководител на КЕВР, който даже наопаки съумя да трансформира в конституционна рецесия в последните дни на отиващото си 47 Народно заседание.
Разбира се, всичко това към сегашния миг към този момент са минали събития и политическата система с не дребна доза скептицизъм гледа към изборите за 48-то Народно заседание (песимизъм, тъй като спиралата от избори може да продължи). Но те служат като насочна точка за нужните заключения, които следва да се създадат, а точно по какъв начин да се продължи оттук нататък, каква предвидимост и сигурност да се даде на страната и обществото, какво би трябвало да се направи, с цел да не се трансфорат днешните рецесии в злополука. И първият, главен и най-съществен извод, който би трябвало да се направи е, че първият и най-съществен приоритет следва да бъде разрешаването на политическата рецесия. Защото без тя да откри своето решение, няма по какъв начин да се излъчи устойчиво ръководство, което да стартира да взема решение проблемите на страната.
Въпросът е по какъв начин би могло да се случи това. Първото и най-важно изискване в тази посока е разговорът сред политическите сили, които ще бъдат част от 48-то Народно заседание. И разговор, който да не е привързан с повторение на лозунги, втръснали мантри и дребнотемие. Едва тогава, когато я има готовността за открит разговор, може да се премине към идната стъпка, а тя е чертане на някакви съществени и базисни цели, върху които да се реализира едно най-малко кардинално единодушие. Това са преди всичко намирането на решение за енергийната рецесия – газ, горива, ток – която заплашва страната с една доста студена и гладна зима. И решенията за нея освен би трябвало да се вземат, те би трябвало да се вземат и бързо, тъй като новото 48 Народно заседание ще има доста дребен небосвод да работи преди енергийната рецесия да премине в своята „ студена “ фаза. Втората стъпка ще би трябвало да бъде започването и завършването на бюджетната процедура за държавния бюджет и бюджета на здравното и обществото обезпечаване на 2023 година Третата стъпка е по-абстрактна и е обвързвана с по-дългосрочни решения, а точно – ще има ли воля за съставяне на едно парламентарно болшинство, което в днешните условия на геополитическо опълчване, ще стане поръчител за евроатлантическата ориентировка на България.
Взаимният разговор и постигането на единодушие по такива съществени въпроси ще бъде причина и за сполучливото извървяване на процедурата по член 99 от Конституцията в избора на министър-председател и състав на Министерския съвет. И решението на политическата рецесия ще си пролича в способността на парламентарното болшинство, застанало зад това държавно управление, и на самия кабинет да обезпечат най-малко двегодишен небосвод за ръководство на страната. Едва по този начин би могло да се каже, че политическата рецесия в страната е намерила някакво решение най-малко в обозримо бъдеще. Защото, без значение нейното звучене като едно нереално разбиране, тя съставлява ключът за разрешаването на всички останали рецесии – тяхното решение минава през безспорната причина на политическата непоклатимост. И по тази причина първата и най-неотложна задача на новото 48 Народно заседание ще бъде да се откри разговор сред политическите сили в него, които да покажат дарба за реализиране на единодушие по най-належащите за страната въпроси.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Изборите за 45-то Народно заседание сложиха един дълъг и непосилен интервал в най-новата история на България със серия от три парламентарни избори и със задаващи се четвърти такива през октомври на актуалната година. Служебните кабинети на президента Румен Радев управляваха невиждано доста време, определените парламенти бяха краткотрайни и безредни, а политическото посланичество, даже когато имаше образувано парламентарно болшинство, доказваше, че не е способно да взема значими и кардинални по най-наболели въпроси. Мнозинството на „ смяната “, излъчило отишлото си към този момент държавно управление на Кирил Петков, се провали по невиждан метод тъкмо тогава, когато трябваше да работи – по въпросите на енергийната рецесия, в поддръжката за Украйна, по въпроса с евроинтеграцията на Северна Македония.
Няма по какъв начин да има второ мнение в една такава обстановка, че България се намира в невиждана може би политическа рецесия, която доближава своя връх в поредната некадърност на политическото посланичество да излъчи някаква постоянна управническа структура, способна да извършва стратегия и да взема решение рецесии. Но даже тогава, когато една такава структура е излъчена, методът, по който е направена тя, нейните съставни цели, задачите, които си е сложила, просто не са способни да произведат приемлив и логичен резултат. Проваленото ръководство на „ смяната “ потвърди това нещо може би по христоматиен метод – идеологически несъставни елементи като „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Демократична България “ се събраха под гръмкото названия „ смяната “ с единствената цел да употребяват власт.
В тази коалиция всичко беше изнапред провалено, започвайки от метода на взимане на решения до задачите, които си е сложила. И е реалност, че тя нито съумя да реши някоя от застигналите страната рецесии, нито пък съумя да откри решение даже за някакъв доста злободневен въпрос като избор на нов ръководител на КЕВР, който даже наопаки съумя да трансформира в конституционна рецесия в последните дни на отиващото си 47 Народно заседание.
Разбира се, всичко това към сегашния миг към този момент са минали събития и политическата система с не дребна доза скептицизъм гледа към изборите за 48-то Народно заседание (песимизъм, тъй като спиралата от избори може да продължи). Но те служат като насочна точка за нужните заключения, които следва да се създадат, а точно по какъв начин да се продължи оттук нататък, каква предвидимост и сигурност да се даде на страната и обществото, какво би трябвало да се направи, с цел да не се трансфорат днешните рецесии в злополука. И първият, главен и най-съществен извод, който би трябвало да се направи е, че първият и най-съществен приоритет следва да бъде разрешаването на политическата рецесия. Защото без тя да откри своето решение, няма по какъв начин да се излъчи устойчиво ръководство, което да стартира да взема решение проблемите на страната.
Въпросът е по какъв начин би могло да се случи това. Първото и най-важно изискване в тази посока е разговорът сред политическите сили, които ще бъдат част от 48-то Народно заседание. И разговор, който да не е привързан с повторение на лозунги, втръснали мантри и дребнотемие. Едва тогава, когато я има готовността за открит разговор, може да се премине към идната стъпка, а тя е чертане на някакви съществени и базисни цели, върху които да се реализира едно най-малко кардинално единодушие. Това са преди всичко намирането на решение за енергийната рецесия – газ, горива, ток – която заплашва страната с една доста студена и гладна зима. И решенията за нея освен би трябвало да се вземат, те би трябвало да се вземат и бързо, тъй като новото 48 Народно заседание ще има доста дребен небосвод да работи преди енергийната рецесия да премине в своята „ студена “ фаза. Втората стъпка ще би трябвало да бъде започването и завършването на бюджетната процедура за държавния бюджет и бюджета на здравното и обществото обезпечаване на 2023 година Третата стъпка е по-абстрактна и е обвързвана с по-дългосрочни решения, а точно – ще има ли воля за съставяне на едно парламентарно болшинство, което в днешните условия на геополитическо опълчване, ще стане поръчител за евроатлантическата ориентировка на България.
Взаимният разговор и постигането на единодушие по такива съществени въпроси ще бъде причина и за сполучливото извървяване на процедурата по член 99 от Конституцията в избора на министър-председател и състав на Министерския съвет. И решението на политическата рецесия ще си пролича в способността на парламентарното болшинство, застанало зад това държавно управление, и на самия кабинет да обезпечат най-малко двегодишен небосвод за ръководство на страната. Едва по този начин би могло да се каже, че политическата рецесия в страната е намерила някакво решение най-малко в обозримо бъдеще. Защото, без значение нейното звучене като едно нереално разбиране, тя съставлява ключът за разрешаването на всички останали рецесии – тяхното решение минава през безспорната причина на политическата непоклатимост. И по тази причина първата и най-неотложна задача на новото 48 Народно заседание ще бъде да се откри разговор сред политическите сили в него, които да покажат дарба за реализиране на единодушие по най-належащите за страната въпроси.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ