Как изчезва тасманийският тигър
Едва ли човек подозира какъв брой изчезнали типове животни, в миналото са обитавали света. Чували сме митове за тасманийския демон и сега можем единствено да гадаем дали това създание е съумяло да продължи типа си, до момента в който всички останали са се опитвали да реализират някакъв забележителен триумф. Според проучванията има един тип – Thylacinus cynocephalus, който сме изгубили преди повече от 100 години. Експертите подозират, че последният тасманийски тигър е починал през далечната 1936 година в клетка в зоо парк в Австралия.
Според някои откриватели, животното обаче е видян в дивото, затова към момента има някаква вяра. Самата техника за вписване на липсващ тип се ползва много мъчно и малко и не постоянно може да ревизира дали в действителност едно животно към този момент не населява своя хабитат. Според Рик Шварц, тасманийският тигър е липсващ през 30-те години, само че оттогава има някои изказвания на хора, които са забелязали хищника в природата.
Какво обаче съставлява това животно. Нека стартираме с обстоятелството, че това не е тигър и най-вероятно европейците са дали това име поради чертите по тялото му напомнйки на добре познатата котка. Според повече хора, тасманийският тигър наподобява повече на приблизително огромно, късокосместо куче със съществено количество линии по тялото, най-вече в задната част до опашката. Последната била мощна и здрава първоначално, а към края изтънява и напомняла доста за опашката на кенгуро. Колонизаторите следили това животно и го разказват като ярко кафяво до жълто кафяво, а линиите постоянно са мрачно кафеви. Теглото му е сред 20 и 32 кг, а дъжината на тялото е от 102 до 127 сантиметра, като опашката прибавя още 51-61 сантиметра. От земята, хищникът се издигал до 60 сантиметра.
Лапите са относително огромни и нямат нищо общо с кучешките, те са необятни, а предните служат повече като ръце, съдейки по захвата, който са оставяли в пясъка и следите. Сякаш лапите се свиват, с цел да копаят, а не да стъпват, което дава забележителна скорост при бягане или хлъзгави повърхности. С идването на европейците на остров Тасмания, дивите животни били упреквани за гибелта на овце и други домашни животни. Правителството се пробва да понижи популацията и с това обрича тасманийския тигър на изгубване. Последното животно е убито от фермера Уилфред Бати, до момента в който неговите събратя са обречени на гибел в зоо парка.
Снимка: By Baker; E.J. Keller. – Report of the Smithsonian Institution. 1904from the Smithsonian Institution archives. Published exampleother information: [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58331
През 1937 година стартират да се търсят последните представители на тази порода, само че за жалост такива не са открити. Изследователите попадат единствено и само на стъпки по река Джейн и там вършат гипсови отливки, запазвайки загатна за неповторимото създание. Макар и ново търсене да не е правено, през 80-те години на предишния век група туристи съумяват да следят тасманийски тигър, освен това от близко в Западна Австралия. Друга диря е фактът, че постоянно откривателите откриват обезглавени кенгурута, които са главното меню на тигъра. Трудно е да се реши дали средностатистически човек може да оцелее против тасмансийски тигър.
Хищникът не може да развива съществени скорости, само че двете челюсти могат да се отварят до цели 80 градуса. Този тип на практика разполага с вълчи капан за уста, покрита в здрави и мощни остри зъби, цели 46 на брой. Освен това придвижването му при висока скорост припомня повече на подскачането на кенгуру, в сравнение с бягане. Задните крайници са задоволително мощни, с цел да му разрешат да се изправи и да резервира баланс. Тъжно е да разберем, че толкоз неповторимо животно е съумяла да обикаля свободно територията си, освен това преди повече от 3300 години, на колкото са рисунките открити в пещерите в Западна Австралия през 90-те години на предишния век.
Тасманийският тигър е нощно животно, което денем се пази от жегите, търсейки леговище в дребните пещери. То избягвало други човеци и предпочитало да живее в сянка, а най-вече се чучело от хора и постоянно се стремяло да е е надалеч от тях. Освен кенгурута, в менюто можем да открием птици, други дребни бозайцини и даже опосуми. Много по-късно излиза наяве, че изборът на хищника е най-вече дребни животни, тъй като няма силата да влачи повече от 5 кг. Благодарение на украсата си, тигирът може да се промъква или да дебне в засада своята плячка, от време на време би ловувало със семейство.
И до през днешния ден няма изрично мнение дали тигърът е съумял да оцелее и се крие интензивно от хора или просто мнозина се надяват, че са съумели да го зърнат още веднъж. Това следва да разберем в идващите години.
Заглавна фотография: By Unknown photographer – http://cas.bellarmine.edu/tietjen/images/Tasmainian_wolf.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4384373
