Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а

Едва 6% от българите водят здравословен метод на живот, а единствено 2% спортуват всеки ден. Това разгласи Димитър Ганев от проучвателен център „ Тренд “, цитирайки данни от национално представително изследване, предоставено от компания " Хелт Метрикс " и осъществено от  „ Тренд “.

Изследването е направено в интервала 12-18 май 2025 година измежду 1001 пълнолетни жители по метода „ лице в лице “. Един % от извадката дава отговор на 55 хиляди души.  

Една от главните спънки за водене на здравословен метод на живот са финансовите ограничавания, като 48% от запитаните показват, че здравословният метод на живот е прекомерно безценен,

а 41% споделят, че имат усложнен достъп до качествена храна. На последващо място се подреждат неналичието на мотивация и неналичието на надеждна информация. По-често водят здравословен метод на живот по-младите хора, с висше обучение, с по-големи благоприятни условия, живеещи в София и в огромните регионални градове, сподели Димитър Ганев.

Всеки ден плодове и зеленчуци употребяват 36% от запитаните.

На въпроса какъв брой постоянно употребяват модифицирана храна 9% дават отговор, че е всеки ден, 23% - няколко пъти в седмицата. Младите хора, живеещи в София, употребяват фаст фууд много по-често спрямо другите.

Само 2% от участниците в изследването спортуват всеки ден. Няколко пъти в седмицата спортуват 13%, демонстрира още изследването.

Мнозинството от българите – 55%, не спортуват въобще.

Близо 60% от спортуващите споделят, че го вършат за здраве. Хората, които не спортуват, посочат, че не го вършат поради възрастта си, болести липса на време и липса на мотивация.

На въпрос дали съблюдават диети 77% споделят, че не са спазвали диета, а 3% дават отговор, че постоянно употребяват артикули, добавки или медикаменти за намаляване. Добавки или медикаменти за намаляване случайно употребяват 15% от запитаните.

Малко хора съблюдават режими на хранене, предложени от лекари, а главно информацията за храненето получават от другари или онлайн, сподели Веселка Дулева, шеф на отдел „ Храни и хранене “ към дирекция „ Обществено здраве и здравен риск “ в Националния център по публично здраве и разбори. По думите ѝ би трябвало да се намерения по какъв начин хората биха могли елементарно да се съветват с лекари експерти по диететика. На база на изследване, което от

Центъра вършим със Световната здравна организация от 2008 година до 2023 година, в което са изследвани над 16 хиляди първокласници в България по метода „ лице в лице “ с деца, с родители и с учители, демонстрира, че България промени обстановката, в която децата ни порастват, сподели още той. През 2008 година с по-висок условен дял на затлъстяване бяха деца от фамилии с висок социално-икономически статус, само че

през 2023 година към този момент не е по този начин и затлъстяването се среща измежду фамилии с невисок социално-икономически статус.

По думите й изненадата от данните е, че по-неблагоприятен антропометричен статус и хранителен модел имат децата от селските региони. Солта, захарта, модифицираните меса са рисков хранителен фактор, уточни още проф. Дулева и обърна внимание, че въвеждането на здравно обучение в учебните заведения за децата 1-12 клас към момента няма триумф.

Със здравословно хранене може да се избегнат съществени болести, уточни проф. Цветалина Танкова, началник на Катедра по ендокринология в Медицинския факултет към Медицински университет – София. Затлъстяването е заболяване и изрично е вследствие на метода на живот, добави тя. Рисковите фактори са заседналият метод на живот, нездравословното хранене, ниската физическа интензивност, добавените захари, алкохол, тютюнопушене, замърсяване на въздуха. По думите ѝ

в международен мащаб хората със затлъстяване са повече от един милиард. България е на шесто място в Европа по затлъстяване измежду възрастните и на пето място по затлъстяване измежду децата, уточни проф. Танкова.

От затлъстяването произтичат стотици болести, обърна внимание лекарят и добави, че е належащо да се подобрят здравословните привички на българите и да се увеличи информираността измежду обществото.