Едва 6 останали в света през 2024 г: Стрибърниевата ведрица прави опит да се възроди в България
Едва 6 останали в света през 2024 г: Стрибърниевата ведрица прави опит да се възроди в България
На неповторима находка са е натъкнал антропологът и историк от Българска академия на науките Светослав Стамов – тези дни, при разходка из Манастирските възвишения в Югоизточна България, той открива застрашената от изгубване в света и записана в Червената книга Стрибърниева ведрица.
Уникално красивото растение е български ендемит и, без пресилване, твърди Стамов,
е най-рядкото растение в света. Открита е за пръв път при започване на 20-ти в. в пловдивско, от чешки естествоизпитател, който се е взирал в хубостта на това самотно знамение, споделя ученият. „ С времето са открити още 4-5 залежи на типа в Тунджанската низина.
До 1960-те, уви, всички са изчезнали и през днешния ден не съществуват,
като се изключи едно – това, от което са фотосите “. Кадрите Стамов прави със своя позната. Тя снима това извънредно, елегантно растение с на практика черен цвят на цвета, което е необичайност единствено по себе си, в последното му находище, което е всичко на всичко към 50 квадратни метра.
Според Стамов това не вещае положителни времена за растението.
Миналата година е била критична за Стрибърниевата ведрица – учените се страхували, че 2024-а може да постави окончателния завършек на растението, защото тогава поникнали последните 6 екземпляра на света, споделя още Стамов.
И с наслада добавя: „ Тая година обаче преброих 70 нови екземпляра в находището,
съумяло е да плододаде, по знамение, в обезверен опит да оцелее, което значи, че има вяра за него някаква. Находището е в една очукана горичка в средата на нищото, по ръба на Манастирските възвишения. Цялата е в отпадъци и боклуци и посред тях – това стройно, мистериозно знамение, само на света “.
По думите му по-миналата година един турски биолог направи опити
да го развъжда изкуствено, едвам откри, че това е невероятно. „ Не е ясно по какъв начин се развъжда и за какво е изчезнало. Можем да допуснем симбиоза с някое насекомо, което през днешния ден не съществува “, добавя антропологът.
„ Ако инцидентно има някой в другарската ми листа от тунджанската хълмиста низина
– долното течение на Марица, го/я апелирам да си отваря очите за това нещо – не е изключено да е оживяло още някъде, надалеч от човешки очи и ръце, в никому неизвестно находище. Предишните залежи са откривани случайно,
само че, уви, в наши дни има единствено едно, а останалите не са потвърждавани от 1960-те,
което значи, че по незнайни аргументи растението в тях е спряло да плододава, дали изчезнало, дали хибернирало, в очакване на по-добри времена, а дали не изскубано за „ домашна декорация “ и вази, обаче това тъкмо не е самовъзстановяващо се и е малко знамение като по какъв начин въобще е зародило, толкоз непригодено и неприспособено за актуалните условия “, моли той.
На неповторима находка са е натъкнал антропологът и историк от Българска академия на науките Светослав Стамов – тези дни, при разходка из Манастирските възвишения в Югоизточна България, той открива застрашената от изгубване в света и записана в Червената книга Стрибърниева ведрица.
Уникално красивото растение е български ендемит и, без пресилване, твърди Стамов,
е най-рядкото растение в света. Открита е за пръв път при започване на 20-ти в. в пловдивско, от чешки естествоизпитател, който се е взирал в хубостта на това самотно знамение, споделя ученият. „ С времето са открити още 4-5 залежи на типа в Тунджанската низина.
До 1960-те, уви, всички са изчезнали и през днешния ден не съществуват,
като се изключи едно – това, от което са фотосите “. Кадрите Стамов прави със своя позната. Тя снима това извънредно, елегантно растение с на практика черен цвят на цвета, което е необичайност единствено по себе си, в последното му находище, което е всичко на всичко към 50 квадратни метра.
Според Стамов това не вещае положителни времена за растението.
Миналата година е била критична за Стрибърниевата ведрица – учените се страхували, че 2024-а може да постави окончателния завършек на растението, защото тогава поникнали последните 6 екземпляра на света, споделя още Стамов.
И с наслада добавя: „ Тая година обаче преброих 70 нови екземпляра в находището,
съумяло е да плододаде, по знамение, в обезверен опит да оцелее, което значи, че има вяра за него някаква. Находището е в една очукана горичка в средата на нищото, по ръба на Манастирските възвишения. Цялата е в отпадъци и боклуци и посред тях – това стройно, мистериозно знамение, само на света “.
По думите му по-миналата година един турски биолог направи опити
да го развъжда изкуствено, едвам откри, че това е невероятно. „ Не е ясно по какъв начин се развъжда и за какво е изчезнало. Можем да допуснем симбиоза с някое насекомо, което през днешния ден не съществува “, добавя антропологът.
„ Ако инцидентно има някой в другарската ми листа от тунджанската хълмиста низина
– долното течение на Марица, го/я апелирам да си отваря очите за това нещо – не е изключено да е оживяло още някъде, надалеч от човешки очи и ръце, в никому неизвестно находище. Предишните залежи са откривани случайно,
само че, уви, в наши дни има единствено едно, а останалите не са потвърждавани от 1960-те,
което значи, че по незнайни аргументи растението в тях е спряло да плододава, дали изчезнало, дали хибернирало, в очакване на по-добри времена, а дали не изскубано за „ домашна декорация “ и вази, обаче това тъкмо не е самовъзстановяващо се и е малко знамение като по какъв начин въобще е зародило, толкоз непригодено и неприспособено за актуалните условия “, моли той.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ