Едва 5% от затворниците намират работа, след като изтърпят наказанието си
Едва 5% от пандизчиите у нас намират работа откакто излязат от пандиза. По данни на варненското Сдружение " Алтруист ", 75 на 100 се връщат назад зад решетките още през първата година, най-често поради обири. Специалистите в организацията споделят, че са нужни законодателни промени, които да оказват помощ на хората, изтърпели наказванията си, да си намерят работа, с цел да имат късмет за по-добро бъдеще, осведоми Българска национална телевизия.
Животът на Иван Киров е белязан вечно от двугодишна присъдата в испански затвор. Връща се в България, само че още веднъж попада зад решетките поради кражба. След края на наказването желае да стартира живота си на чисто, само че се оказва, че никой не го наема на работа.
" Където и да отида – удостоверение за съдимост и опааа, съден – иди другаде. Почнах напред, обратно, на черно, дава обещание ти едно – не ти дава парите. Затворници, викат, не ни трябват на нас! Ей по този начин ми отидоха годините ", споделя Иван Киров.
Много някогашни пандизчии не съумяват да се интегрират в обществото. Те са зачеркнати от фамилиите си, нямат издръжка, нито покрив над главите си. И залитат още веднъж.
" И на мен ми е минавало през главата. Не желаят да те вземат на работа – идва ти дотук! Има някои – чупи прозорец и отново влиза – да не е на студено. Аз бял ден не видях от този момент с работа естествена. Затова хората се озлобяват, когато излязат от пандиза ", разяснява Иван Киров.
Всяка година от варненския затвор излизат на независимост към 600 души. Няма държавна стратегия, която да им помогне да си намерят работа. С това се заемат неправителствени организации, като съдружие " Алтруист " във Варна.
" Много ми помогнаха – във всяко отношение, за медикаменти, в случай че са ми трябвали, облекла, за работа гледат – те се обаждат на работодателя ", акцентира Иван Киров.
Данните сочат, че единствено 7 % от работодателите у нас биха наели някогашни пандизчии.
" Те доживот не могат да се осъществят на пазара на труда и остават отвън системата. А няма нищо по-страшно от обезверения човек. Лишени от опцията да си печелят парите, вършат закононарушения, с цел да се върнат в пандиза, тъй като там има покрив, там е топло, там има храна ", безапелационна е Албена Димова - ръководител на Сдружение " Алтруист ".
Затова от сдружението упорстват за смяна в законодателството. Посочват положителни практики в други страни. " Примерно в една Турция, в случай че предприятието е над хиляда индивида, те са длъжни да назначат 50 индивида, които са лежали в пандиза ", заключи Албена Димова - ръководител на Сдружение " Алтруист ".
Доскоро и в България е имало субсидирана от страната претовареност, само че са били назначени едвам 9 души, изтърпели наказванията си.
" Ще се опитаме да върнем този член 55 с настояването да се усилят парите и по този метод работодателите да бъдат подтиквани да наемат лица, лежали в затвор. Освен това данъчни и други облекчения ", счита Албена Димова.
Тъй като доста от лишените от независимост нямат обучение и трудови привички, от сдружението провеждат квалификационни курсове още в пандиза, съгласно търсенето на пазара на труда. В момента провеждат и трудова борса в помощ на излезлите от пандиза.
Животът на Иван Киров е белязан вечно от двугодишна присъдата в испански затвор. Връща се в България, само че още веднъж попада зад решетките поради кражба. След края на наказването желае да стартира живота си на чисто, само че се оказва, че никой не го наема на работа.
" Където и да отида – удостоверение за съдимост и опааа, съден – иди другаде. Почнах напред, обратно, на черно, дава обещание ти едно – не ти дава парите. Затворници, викат, не ни трябват на нас! Ей по този начин ми отидоха годините ", споделя Иван Киров.
Много някогашни пандизчии не съумяват да се интегрират в обществото. Те са зачеркнати от фамилиите си, нямат издръжка, нито покрив над главите си. И залитат още веднъж.
" И на мен ми е минавало през главата. Не желаят да те вземат на работа – идва ти дотук! Има някои – чупи прозорец и отново влиза – да не е на студено. Аз бял ден не видях от този момент с работа естествена. Затова хората се озлобяват, когато излязат от пандиза ", разяснява Иван Киров.
Всяка година от варненския затвор излизат на независимост към 600 души. Няма държавна стратегия, която да им помогне да си намерят работа. С това се заемат неправителствени организации, като съдружие " Алтруист " във Варна.
" Много ми помогнаха – във всяко отношение, за медикаменти, в случай че са ми трябвали, облекла, за работа гледат – те се обаждат на работодателя ", акцентира Иван Киров.
Данните сочат, че единствено 7 % от работодателите у нас биха наели някогашни пандизчии.
" Те доживот не могат да се осъществят на пазара на труда и остават отвън системата. А няма нищо по-страшно от обезверения човек. Лишени от опцията да си печелят парите, вършат закононарушения, с цел да се върнат в пандиза, тъй като там има покрив, там е топло, там има храна ", безапелационна е Албена Димова - ръководител на Сдружение " Алтруист ".
Затова от сдружението упорстват за смяна в законодателството. Посочват положителни практики в други страни. " Примерно в една Турция, в случай че предприятието е над хиляда индивида, те са длъжни да назначат 50 индивида, които са лежали в пандиза ", заключи Албена Димова - ръководител на Сдружение " Алтруист ".
Доскоро и в България е имало субсидирана от страната претовареност, само че са били назначени едвам 9 души, изтърпели наказванията си.
" Ще се опитаме да върнем този член 55 с настояването да се усилят парите и по този метод работодателите да бъдат подтиквани да наемат лица, лежали в затвор. Освен това данъчни и други облекчения ", счита Албена Димова.
Тъй като доста от лишените от независимост нямат обучение и трудови привички, от сдружението провеждат квалификационни курсове още в пандиза, съгласно търсенето на пазара на труда. В момента провеждат и трудова борса в помощ на излезлите от пандиза.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ