Едва 30 годишен, Деян Михайлов е с важен научен принос

Едва 30 годишен, Деян Михайлов е с значим теоретичен принос в засичането на  нискочестотни гравитационни талази. Той е астрофизик. Завършил е бакалавърската си степен в Оксфордския университет. След това учил в университета в Кеймбридж, където пази докторска степен през 2018 година В момента продължава проучванията си върху гравитационните талази в института „ Макс Планк " в Германия. Неотдавна с него беседва създателят на подкаста „ Неизвестните известни " - Петър Зашев.  
Гравитационна вълна е термин във физиката, който съставлява периодическа смяна в кривината на пространство-времето, разпространяваща се като вълна. Тя е подбудена от силите на гравитационно привличане сред солидни тела, движещи се с ускоряване и водещо до промени в гравитационното поле.
За първи път съмнение за съществуването на гравитационните талази е изказано от Анри Поанкаре през 1905 година по силата на прилика с електромагнетизма. Идеята намира малко по-късно свое развиване и конкретизация в писания на Алберт Айнщайн. Потвърдена е едвам в края на 2015 година от учени, работещи с данни от обсерваторията LIGO в Съединени американски щати. Но съгласно Михайлов основата на този дял от астрофизиката потегля от Нютон и неговия Закон за всеобщото привличане. Той гласи, че всяка материална точка притегля всяка друга материална точка със мощ, ориентирана по правата, пресичаща двете точки. Тази мощ е пропорционална на творбата от двете маси и назад пропорционална на квадрата на дистанцията сред материалните точки.
Гравитационните талази оказват помощ на учените да схванат по какъв начин е зародила Вселената, какво се случва през днешния ден с нея и какви са трендовете на нейното развиване през идващите хилядолетия. Деян Михайлов споделя пред Петър Зашев:

„ По време на моята докторантура съумях да разпиша и да показвам един нов способ за засичане на гравитационни талази. Гравитационните талази, които LIGO засича са високочестотни, моят способ работи за засичане на нискочестотни гравитационни талази - това са такива, които могат да бъдет засечени от първите стадии на Вселената. Досега науката разполага с добър работещ способ за засичане на високочестотни гравитационни талази, само че нямахме способ за засичане на нискочестотните. Това би помогнало на учените да схванат какво се е случило с Вселената през първите 380 хиляди години от Големия гърмеж.
А тя през днешния ден е на почти 14 милиарда години. "

На въпрос на Петър Зашев „ Има ли смисъл да се работи по колонизирането на други планети? ", Михайлов отговори: „ Да, считам, че е належащо, с цел да имаме вид, когато се изчерпат ресурсите на нашата планета. Не е невероятно след 30 година, през 2050 година, на Марс да живеят хора от Земята. За задачата са нужни - задоволително подземни тунели, където да бъдат настанени земляните в началото и след това задоволително надземни съоръжения, които да поддържат живота и хората да могат да съществуват. " Луната постепенно се отдалечава от Земята и след няколко милиона години ще я загубим, сподели още Михайлов в отговор на водещия дали има заплаха естественият ни сателит в миналото да падне на Земята заради силите на гравитацията.