Музикални хроники: Барабанистът, който загуби ръката си, но това не го спря по пътя към величието
Едва 15-годишен той става барабанист на Def Leppard и с неговия скъп принос групата се трансформира в една от най-големите английски глем рок обединения.
Това обаче не го стопира и през днешния ден той е може би най-уникалният барабанист в богатата история на рок музиката. Инцидентът се случва на път покрай Шефийлд, до момента в който Алън пътува с приятелката си Мириам Барендсън. Той губи надзор над черния си Шевролет и се удря в тухлена стена.
Лявата ръка на барабаниста се оплита в защитния колан и се откъсва, когато той изхвърчава през шибидаха. По-късно докторите прикрепят отначало ръката му, само че се постанова да я ампутират поради зараза.
Каква вяра има за барабанист без ръка? В началото на Рик е обявено, че няма по какъв начин да свири повече. Но той не просто се възвръща, само че и се връща на сцената през август 1986 година, а от този момент не е спирал да свири по огромните подиуми.
След случая ми споделиха, че ще заставам най-малко шест месеца в болничното заведение, само че имах много гости, в това число нашия музикален продуцент Мът Ланг. В последна сметка си потеглих единствено след месец.
Научих, че някои хора са питали бандата: „ Нали няма да позволите на този сакатия да свири с вас на сцената “, а в същото време на мен постоянно ми споделяха, че в никакъв случай повече няма да изсвирвам на барабани. Започнах да имам вяра в противоположното едвам когато пристигнаха да ме посетят Стив Кларк и Фил Колън (китаристите на Def Leppard, б.р.). И двамата бяха доста пияни.
Взех да пробвам да преговарям с едно парче дунапрен в края на болничното легло и се научих още веднъж да изсвирвам – благодарение на един човек, който се споделяше Пийт Харли и който ми направи специфичен електронен сет барабани. За страдание, той към този момент не е сред живите.
Беше доста тежък развой да стигна до такава степен да мога още веднъж да се причисля към групата.
Имаше моменти, когато ми се струваше, че не мога да се оправя и просто ми идваше да се свия на топка и да се предам. Но устоях. Вече бяхме ангажирани да свирим на фестивала Monsters of Rock на 16 август 1986 година Бандата беше направила три концерта в Ирландия, в които Джеф Рич помагаше на барабаните – с цел да сме подсигурени, че имаме вид и с него. Но Джеф изпусна полета си за четвъртия концерт, тъй че аз изсвирих няколко песни самичък, до момента в който той се появи.
На идващия концерт сцената не беше задоволително огромна за два комплекта барабани, тъй че свирих единствено аз. После Джеф ми сподели: „ Май ще си вървя у дома на следващия ден “. Последва и шоу в Дъблин, когато още веднъж свирих единствено аз. Но в деня на Monsters of Rock чувството беше сюрреалистично. Бях нервозен, само че знаех, че мога да го направя. Чувствах се необичайно да бъда в центъра на вниманието в бекстейджа. Всички от другите групи, от Ози Озбърн до Scorpions, пристигнаха да ми пожелаят триумф и да ме окуражат. Всички aзнаеха какво се случва и знаеха, че е нещо неповторимо, почувствах невероятна поддръжка. Заедно с Джо Елиът (вокалиста на Def Leppard) пресушихме над половината от една бутилка уиски, единствено двамата.
Бяхме решили да се отнесем към събитието като към всеки различен концерт, само че без да се разнежвам прекалено много, имах чувство за преливаща обич от всички страни и след първите една-две песни знаех, че всичко ще бъде наред.
Имаше голяма сила от публиката и очакване Джо да каже нещо. Той просто нямаше избор. Когато ме показа по прелестен метод, ревът на тълпата беше толкоз пронизителен, че избухнах в сълзи. Помислих си „ По дяволите, в случай че рева върху тези педали от електронния сет, дали ще ме хване ток? “
30 години по-късно това си остава в топ 5 на най-хубавите моменти в живота ми. Всеки път като се върна в Донингтън, където се организира оня фестивал, съзнавам, че това място беше очевидец на превръщането ми в огромен мъж.
Не разбирах обаче, че случаят е оставил някои проблеми вътре в мен, с които се постанова да се оправя. Трябваше да приема предлагането за терапия, само че се заинатих. Имаше и тъмна страна на всичко това.
Докато записвахме албума Hysteria в Нидерландия – съответно в Амстердам – потеглих по неприятни пътища. Започнах самолечение и открих някои забавни опиати.
Затова до ден сегашен върша доста взаимни начинания с военните. Моята контузия не е от бойни дейности, само че съм научил доста от бойците и се надявам те да научат нещо от претърпяното от мен. И несъмнено, постоянно ще помня оня толкоз специфичен ден.
