Едва 14 са били донорските ситуации за 2022 г. и нито една от началото на 2023 г. - Здраве
Едва 14 са били донорските обстановки у нас през 2022 година, а от началото на 2023 до момента няма нито една. Това заяви по Българска национална телевизия доктор Сибила Маринова, шеф на отделението по анестезиология и реанимация и координатор на донорската база в МОБАЛ " Д-р Стефан Черкезов ", Велико Търново.
Основният проблем в България е идентификацията на донорите. Тези пациенти се пропущат. Най-тежката задача на координатора по донорските обстановки е диалога с околните, който е доста тежък и прочувствен, тъй като тези хора, сега, в който им споделяме, че за близкия им няма никаква вяра и са го изгубили, желаеме да бъдат толкоз мощни и благородни, че да спасят други човешки животи. Но за тях това е една опция, част от техния непосредствен да остане жива в някой различен и да спасят тези хора. Това е вяра, за която се хващат, описа доктор Маринова.
Според нея донорството би трябвало да е тематика на обществото. Тя цитира статистика, съгласно която на всеки 17 минути в света умира пациент, който се нуждае от трансплантация. А на всеки 10 минути един пациент бива вкарван в листа на чакащи за трансплантация.
Законът у нас е изработен по този начин, че приживе човек може да заявява единствено отвод от донорство, т.е. той е донор по хипотеза. Ако не сте заявили отвод, значи сте склонен. Но постоянно се желае единодушието околните, околните вземат решение. Затова е значимо тематиката да бъде обсъждана и в фамилията. Когато е коментирано в фамилията, околните доста по-лесно вземат това решение, споделя лекарката.
По думите ѝ този вид на закона е добър. " Малко са хората, които категорично ще заявят единодушие за донорство. Има страни, в които това се отбелязва при издаване на персонални документи. Законът е изработен добре, просто всички би трябвало да си свършим работата. Темата би трябвало да бъде коментирана, на хората да бъде обяснявано, да бъде обяснявано какво е мозъчна гибел, каква е разликата сред мозъчна гибел и кома, уточни доктор Маринова.
Как се потвърждава мозъчна гибел
Всеки пациент в тежко положение предстои на реанимация, само че в случай че ние не сме се пробвали да спасим живота му, органите му няма да са годни за трансплантация, което е гаранция, че за него е направено всичко допустимо, изяснява анестезиолог-реаниматорът.
Освен това мозъчната смърт се потвърждава от комисия от трима лекари с два клинични прегледа, с потвърдително нагледно проучване, което показва неналичието на мозъчно кръвообращение. Мозъчната гибел е изцяло необратимо преустановяване на мозъчното кръвообращение и на мозъчните функционалности, в това число и на мозъчния дънер. Мозъкът на този пациент е умрял. Според наредбата за критериите за определяне на гибел това става в два случая – при прекъсване на дишането и кръвообращението и при мозъчна гибел, акцентира доктор Маринова.
Тя е безапелационна, че липсва организация на национално равнище – от центровете за незабавна помощ, през незабавните отделения, през това къде попада пациентът с тежко мозъчно увреждане, дали се разпознава – " там е най-голямата пробойна ".
Трябва да се направи организация на национално равнище. Трябва да се обучат всички по веригата, да има национална стратегия за образование, с цел да могат всички да бъдат квалифицирани и тези случаи да не се пропущат. Защото е доказано статистически, че към 10 % от гибелта в интензивните отделения е мозъчна гибел. Къде са тези пациенти? - риторично запита лекарката и добави - Трябва да има и политическа воля, да е приоритет на страната. Няколко са донорските бази, които работят добре – Варна, Бургас, Велико Търново, Плевен - те работят, с помощта на ентусиазма си, споделя тя.
Според доктор Маринова има огромни пропуски и в образованието на студентите по медицина - би трябвало да се обърне внимание на проучването на мозъчната гибел и всички, които работят в донорски бази да бъдат сертифицирани, счита лекарката.
" Донорството е най-великия подарък, който едно човешко създание може да направи на друго – да му подари живот. Няма по-благородно нещо от това ", безапелационна е доктор Сибила Маринова.
Основният проблем в България е идентификацията на донорите. Тези пациенти се пропущат. Най-тежката задача на координатора по донорските обстановки е диалога с околните, който е доста тежък и прочувствен, тъй като тези хора, сега, в който им споделяме, че за близкия им няма никаква вяра и са го изгубили, желаеме да бъдат толкоз мощни и благородни, че да спасят други човешки животи. Но за тях това е една опция, част от техния непосредствен да остане жива в някой различен и да спасят тези хора. Това е вяра, за която се хващат, описа доктор Маринова.
Според нея донорството би трябвало да е тематика на обществото. Тя цитира статистика, съгласно която на всеки 17 минути в света умира пациент, който се нуждае от трансплантация. А на всеки 10 минути един пациент бива вкарван в листа на чакащи за трансплантация.
Законът у нас е изработен по този начин, че приживе човек може да заявява единствено отвод от донорство, т.е. той е донор по хипотеза. Ако не сте заявили отвод, значи сте склонен. Но постоянно се желае единодушието околните, околните вземат решение. Затова е значимо тематиката да бъде обсъждана и в фамилията. Когато е коментирано в фамилията, околните доста по-лесно вземат това решение, споделя лекарката.
По думите ѝ този вид на закона е добър. " Малко са хората, които категорично ще заявят единодушие за донорство. Има страни, в които това се отбелязва при издаване на персонални документи. Законът е изработен добре, просто всички би трябвало да си свършим работата. Темата би трябвало да бъде коментирана, на хората да бъде обяснявано, да бъде обяснявано какво е мозъчна гибел, каква е разликата сред мозъчна гибел и кома, уточни доктор Маринова.
Как се потвърждава мозъчна гибел
Всеки пациент в тежко положение предстои на реанимация, само че в случай че ние не сме се пробвали да спасим живота му, органите му няма да са годни за трансплантация, което е гаранция, че за него е направено всичко допустимо, изяснява анестезиолог-реаниматорът.
Освен това мозъчната смърт се потвърждава от комисия от трима лекари с два клинични прегледа, с потвърдително нагледно проучване, което показва неналичието на мозъчно кръвообращение. Мозъчната гибел е изцяло необратимо преустановяване на мозъчното кръвообращение и на мозъчните функционалности, в това число и на мозъчния дънер. Мозъкът на този пациент е умрял. Според наредбата за критериите за определяне на гибел това става в два случая – при прекъсване на дишането и кръвообращението и при мозъчна гибел, акцентира доктор Маринова.
Тя е безапелационна, че липсва организация на национално равнище – от центровете за незабавна помощ, през незабавните отделения, през това къде попада пациентът с тежко мозъчно увреждане, дали се разпознава – " там е най-голямата пробойна ".
Трябва да се направи организация на национално равнище. Трябва да се обучат всички по веригата, да има национална стратегия за образование, с цел да могат всички да бъдат квалифицирани и тези случаи да не се пропущат. Защото е доказано статистически, че към 10 % от гибелта в интензивните отделения е мозъчна гибел. Къде са тези пациенти? - риторично запита лекарката и добави - Трябва да има и политическа воля, да е приоритет на страната. Няколко са донорските бази, които работят добре – Варна, Бургас, Велико Търново, Плевен - те работят, с помощта на ентусиазма си, споделя тя.
Според доктор Маринова има огромни пропуски и в образованието на студентите по медицина - би трябвало да се обърне внимание на проучването на мозъчната гибел и всички, които работят в донорски бази да бъдат сертифицирани, счита лекарката.
" Донорството е най-великия подарък, който едно човешко създание може да направи на друго – да му подари живот. Няма по-благородно нещо от това ", безапелационна е доктор Сибила Маринова.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ