Едуард Лус, сн. twitter.com Често се говори, че Русия е

Едуард Лус, сн. twitter.com

Често се приказва, че Русия е съперникът на западната народна власт. Но това е подвеждащо. Страната се ръководи в интерес на Владимир Путин и неговото олигархическо обграждане. Режимът е модел за подражателство единствено на други близки клептократи.

По-голямата част от света не харесва нито политиката на Русия, нито стандарта ѝ на живот. Уви, основната идеологическа опасност за Запада идва от самия него. Машината за генериране на благосъстояние на Путин разкрива моралните провали на Запада. Съучастниците му не биха съумели без нашето съучастие.

Това е изключително правилно що се отнася до Съединени американски щати и Англия. За разлика от множеството западни демокрации, Щатите и Англия позволяват анонимна благосъстоятелност. По-голямата част от демократичните страни по закон изискват да се знае кой е притежател на даден актив, да вземем за пример компания или недвижимо имущество. Не е по този начин обаче и в най-големите англоговорящи демокрации. Според данни на Министерството на финансите на Съединени американски щати, към 300 милиарда $ се изпират в страната всяка година. Във Англия и нейните офшорни финансови центрове, сумата е към 125 милиарда По-голямата част от тези интервенции остават неразкрити. Най-големият задграничен дял от тях е съветски, съгласно данни на Андерс Аслунд, който е водещ специалист по съветска стопанска система. Личното положение на Путин се прави оценка сред 50 милиарда и 200 милиарда $. А даже по-ниски суми биха надхвърлили Брутният вътрешен продукт на множеството страни членки на Организация на обединените нации. Въпреки това обаче, не сме поели стъпки да опорочим това.

Експулсията на 150 съветски дипломати несъмнено наподобява като деяние – и е доста по-добре от нищо. Само по себе си обаче, това няма да направи нищо, с цел да прекъсне омагьосания кръг. Всъщност, реактивни отговори като експулсации създават заблуда за рецесия, което е в полза на Путин. Получава се кабуки спектакъл в съветски жанр. Защо другояче Доналд Тръмп и Тереза Мей биха го играли?

Мотивите на американския президент и премиера на Англия заслужават особено внимание. Безпардонността, с която бяха осъществени отравянията с невропаралитично вещество този месец, ги направи невъзможни за игнориране. Сякаш Путин се беше подписал.

Едно от евентуалните пояснения е и това, че Англия е направила толкоз малко при следствието на 14 подозрителни смъртни случая на руснаци на своя територия през последното десетилетие. Доста от тях, в това число гибелта на съветския олигарх в заточение Борис Березовски през 2013 година, бяха декларирани за самоубийство. За други беше установено, че гибелта е настъпила по естествени аргументи, да вземем за пример гибелта на разобличителя Александър Перепилични през 2012.

В доста случаи Вътрешното министерство на Англия, което шест години бе под ръководството на госпожа Мей, клатеше краката. Г-жа Мей отхвърли да изнесе информация за следствието на случая с Перепилични мотивирайки се, че това е въпрос на национална сигурност. Това стана макар обстоятелството, че в тялото му са били открити следи от токсичното растение Гелсемиум, което провокира сърдечен припадък. Онези, които желаят да добият визия за незаинтересоваността на английската полиция, е добре да прочетат изключителното следствие на Buzzffed по тематиката.

Англия през днешния ден е принудена да показва увереност. След като застана оглави единството на Запада, госпожа Мей наподобява добре. На фона на Джеръми Колбрин, водач на лейбъристите и систематичен русофил, тя несъмнено придобива тачъристка външност. Но въпреки всичко, експулсиите ще реализиран малко. Огромна част от цената на транзакциите в пазара на недвижимо имущество в Лондон се счита, че са съветски. Твърде доста лондонски банки, брокери на недвижими парцели и оператори на първокласни услуги разчитат на съветски капитали.

Съединени американски щати, сходно на Англия, са гостоприемни към порочно добити средства. Но в едно основно отношение Щатите са доста по-дълбоко компрометирани.

Често се не помни, че Путин обвиняваше Хилари Клинтън за приключването на Панамските документи през 2015, което изобличи мрежата от кухи компании, асоциирани лица и методите, по които Путин и близкото му обграждане са скрили парите си. Например, изтеклата информация разкри, че чистото положение на най-близкия другар на Путин, Сергей Рулдугин, е около130 млн. $. Рудулгин работи като челист.

Друг непосредствен на Путин е Михаил Лесин, някогашен негов консултант и създател на съветския ефирен канал RT. Лесин се скарва с Путин. През 2015 е открит мъртъв във вашингтонски хотел. Въпреки че по тялото му са открити тежки контузии, след месеци следствие, американските способени органи заключват, че гибелта му е била трагичен случай. Лесин е бил в Щатите, тъй като на идващия ден е трябвало да дава показания на федералните управляващи.

Изненада ли е, че Путин е станал толкоз дръзновен? Опитите на Русия да повлияе на изборите в Съединени американски щати бяха частично възмездие за Панамските документи.

Голяма част от Запада схваща съветската опасност наобратно. Руската стопанска система не е по-голяма от италианската, а армията ѝ е в разпад. Управлява се от автократи, които не смеят да провиснал захвата си от боязън да не изгубят всичко. Оръжието, от което Путин най-вече се бои, е транспарантна отчетност. Показателно е, че съхранява благосъстоянието си в юрисдикции, в които правата на благосъстоятелност са обезпечени и върховенството на закона към момента се държи.

Отгоре на това, Западът предлага договорка на диктатора: алчността на една система, която е изгубила моралните си устои. Всичко това беше по този начин и преди подаръка с избирането на Тръмп. Колко ли по- апетитна е в този момент?