Петилетка без Едуард Лимонов, който предвиди събитията в Украйна
Едуард Лимонов предизвикваше различни страсти. Можеше да нервира, да отхвърля, да провокира яд. Но той усети волята на историята на своето родно място и постъпи в сходство с нея. Ето това е гениалността – и на публицист, и на популярен мъдрец.
Преди тъкмо пет години от този свят си отиде Едуард Лимонов. Скоро след гибелта му се случи пандемията от ковид, която удари планетата, а по-малко от две години по-късно стартира Специалната военна интервенция (СВО) в Украйна, която той безспорно щеше да поддържа.
Бунтар, разтревожен, ересиарх и човек, който елементарно прекрачваше всевъзможни условности и пренебрегваше учтивостта. Самият той беше безконечен дразнител, в никакъв случай не измерваше гледната си точка с публичния усет, в никакъв случай не се приспособяваше към него. По-скоро съзнателно хвърляше ръкавицата. Човек на провокациите.
Каква беше тайната му? Какво му разреши да остане подобен какъвто беше, да не се промени или продаде? Отговорът е явен и той не го криеше: „ Великата ера “, която имаше. И която имаме. Вкорененост, топло здрависване на поколението на спечелилите от войната, което той придвижи неотслабено, макар обстоятелството, че външно изглеждаше като сходство на „ листчето на Лермонтов " (Дъбовото листче се откъсна от родния клон - стихотворение на Михаил Лермонтов - бел. прев.). Чужденец. Но на първо място постоянно наследник. Никога не забравяше това и го споделяше при всевъзможни условия.
Тази съпричасност разви изключително чувство за провиждане на историческите процеси, свързани с Отечеството.
Още в книгата си „ Чужденец в смутно време ” Лимонов дава доста точна диагноза на разрушителните процеси на перестройката. В публицистичните си изказвания от това време той съпоставя Русия с падащ асансьор.
В края на 80-те години Лимонов предизвестява в речите си в руската преса, че украинската самостоятелност дава обещание да бъде доста кървава. По това време това, значително, се възприемаше като фикция на екстравагантен човек. Той е публицист, какво да очакваш... значи си фантазира.
В началото на 90-те години Лимонов към този момент намерено приказва, че „ тече необратим развой на възходящо отравяне на украинците с отровата на нападателния шовинизъм “ и отбелязва, че „ това, което се случи в Хърватия, се повтаря “.
Писателят цитира като образец куп украински националистически изявления, на които е попаднал, и отбелязва: „ Някой ден нашите потомци ще търсят тези изявления, пробвайки се да схванат по какъв начин стартира гражданската война в Украйна и кървавият, нескончаем спор сред Украйна и Русия. “ Те към този момент ясно демонстрираха „ първите земетресения на гражданската война “. Той написа всичко това тогава, когато ние не вярвахме в самата опция за война сред Русия и Украйна.
След това имаше изказвания за Крим, че Севастопол е съветски град и съответни дейности на неговите поддръжници за отбраната на изоставени сънародници, ненадейно оказали се отвън страната. Между другото, полемиката засягаше ветерани от Великата отечествена война, против които бяха осъществени репресии в балтийските страни.
Той се разгласи и против разрушителната траектория, която страната поема по пътя на външна, културна и икономическа окупация. Когато Лимонов, или Александър Проханов, или Василий Белов, Валентин Распутин (подписали фамозното " Писмо на 74-мата " - бел.прев.) говореха за това, сходна позиция беше показана като маргинална и съвсем екстремистка. Но времената се трансформират и словото на писателя, сензитивно към духа на нашата национална цивилизация, към този момент е публична позиция.
Можем да приказваме освен за точна диагностика и предчувствие на логиката на развиване на историческите процеси, само че и за идеологическа устременост, вектор на бъдещето. Циментът, който скрепява цивилизацията дружно, без който се основава вакуум, който се запълва от най-примитивните идеологии, като национализма. Което се случи в някогашните републики на Съветския съюз.
За разлика от това, писателят прикани за „ всички старания за поощряване на традициите на съжителството на народите дружно, свързвайки ги с традициите на обособените нации “. Това е самата история на общността и единството, за чиято нужда се приказва доста и през днешния ден. Отново би трябвало да наблегнем на първо място на традицията на „ съжителството сред народите ”, построила неповторима цивилизация. Това е най-важното конкурентно преимущество, което нашата страна може да предложи на света.
През последната година на Съветския съюз Лимонов, разчитайки инерцията на разрушителните процеси, настояваше за нуждата от „ прочувствено позитивна “ идеология, която да рестартира страната. През годините на вихрещ се нихилизъм той приказва за незабавната потребност от позитивни полезности. Така последователно се построява архитектурата на съветския свят, противопоставяща се на непознати интервенции.
Тогава той предложи своята формула за идващата идеология: „ водач – народност – традиция – народноикономическа гражданска война “. Много различно ли е от това, което съветското общество разисква сега, когато си слага задачите?
В началото на 90-те Лимонов написа за нуждата от водач, който да „ спре епидемията от безволие “ и да постави завършек на смутните времена. Този човек е „ плът от плътта и кръв от кръвта на народа “, той би трябвало да се стреми „ не за себе си, а за положителното на страната “. „ Естествен водач “. Лимонов предсказа Путин.
Идеологията на народността. Характерна за предреволюционна и руска Русия. Точно за това можем да приказваме в подтекста на обичайните полезности. В същото време не би трябвало да има класови похищения или нещо сходно на това, което се случи по време на шоковите промени от 90-те години, които потъпкаха правата и ползите на болшинството от популацията.
Сега точно тези необятни пластове от народа се демонстрираха по време на СВО и демонстрираха вътрешна историческа последователност. Тяхната воля и сила би трябвало да задвижат страната. Те са новите елити. Хора, влезнали и избухнали в историята.
Също по този начин си коства да напомним, че Лимонов се застъпи за „ краткотрайно затваряне “ на стопанската система. " Такава ръководена и умна изолираност би довела до самодостатъчност и стопански суверенитет ", написа той. Този метод стана прочут през последните 2 години, на фона на западните наказания, наименуван " заместването на вноса ".
В годините, когато мнозина се самоутвърждават посредством изобличаване на обичайна система от полезности и история, писателят приказва за консерватизма: „ Ако ме помолят да назова детайлите на новата идеология на руската страна, първото нещо, което бих посочил, ще бъде общата традиция на многонационалната съветска цивилизация. “
" Почувствайте волята на историята на вашето Отечество и действайте в сходство с нея ". Ето това е гениалността – и на публицист, и на мъдрец.
На Троекуровското гробище в Москва се извисява умислен Дон Кихот, направен от бронз. Арматурното му копие е забито в земята. Всъщност този облик е доста непосредствен до Егор Прокудин на Василий Шукшин от " Калина Алена ", който поставя бузата си на родната земя. Лимонов постоянно е търсил опора в нея.
Автор: Андрей Рудальов, книжовен критик
Инфо: VZ.ru
Превод: Владислав Наков за " Гласове "
Едуард Лимонов е създател на 19 романа и повести, 9 сборника с разкази, 10 стихосбирки, 10 биографии и безчет публикации и есета. Ярка и спорна е политическата му интензивност още от времената на Съюз на съветските социалистически републики и изключително след разпада му. През 1974 година Юрий Андропов, тогава ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), назовава писателя „ уверен антисъветски човек “. Същата година Лимонов емигрира в Съединени американски щати. Работи в емигрантски вестник и написа гневни публикации срещу капитализма, макар че живее в самото му сърце. Участва интензивно във всички военни дейности, в които участва Русия. По-късно се афишира срещу украинския Майдан. На български Лимонов е оповестен единствено един път – през 2005 година, когато излиза сборника „ Това съм аз – Едичка! Велика беше нашата ера “.
