Най-смешните имена на руски кораби
Едновременно няколко линейни кораба и даже две плаващи батареи носят името „Не ме докосвай“.
По моретата също така в миналото плават „Африкански белоглави морски орли“, „Микроби“, „Маймуни“, „Бироносци“ и „Шеги“.
„Страшен“, „Храбър“, „Оглушителен“, „Безпощаден“ – тези имена на кораби от съветския и руския флот би трябвало да внушават горделивост измежду моряците и боязън – измежду неприятеля. Срещат са се обаче и такива имена, които могат да провокират единствено неразбиране или усмивка.
„Три чаши“
Николай Доброволски/Централен военноморски музей
Цар Петър I нерядко подхожда с възприятие за комизъм към въпроса за избора на имена на корабите от основания от него самия военноморски флот. И по този начин, един от баркалоните (ветроходен боен кораб) той кръщава „Три чаши“. Вероятно прави това в чест на многочислените празници и пиршества, които толкоз обича да провежда.
Корабът с 36 оръдия, чието мото е фразата „Имай мярка във всичко“, е приключен до 1700 година. Дълго време го приготвят да влезе в Азовско море, само че това по незнайни аргументи по този начин и не се случва. „Три чаши“ гние дълго време на река Дон, до момента в който през 1710 година най-сетне не е демонтиран.
„Бироносец“ и „Виноносец“
Въпреки своите красноречиви имена „Бироносец“ и „Виноносец“ въобще не се занимават с развозването на питиета. По време на Северната война против Швеция в началото те са употребявани като транспортни морски съдове, а през 1705 година са превърнати в бомбардиращи кораби за обстрел на приморски замъци и брегови укрепления на съперника.
В този случай тези занимателни имена Петър I не измисля самичък, а заимства от своите учители в морското дело – нидерландците.
„Не ме докосвай“
„Не ме докосвай“Архивна фотография
Това неизмеримо име носят цяла серия линейни кораби, издигнати през интервала от 1725-а до 1832 година. Колкото и необичайно обаче да наподобява, в него не е вложено никакво предизвестие към врага.
Корабите са наречени по този начин в чест на евангелски сюжет, описващ първото явяване след Възкресението на Исус Христос пред Мария Магдалина. Спасителят тогава произнася следното: „Не Ме докосвай, тъй като Аз към момента не съм се възнесъл при Моя Отец; а отиди при братята Мои и им кажи: възвеличавам се към Отеца Мой и Отеца ваш и към Бога Мой и Бога Ваш“. (Евангелие от Йоана глава 20, стих 17).
През 1864 година на вода е спусната бронираната плаваща батарея „Не ме докосвай“, която над 40 години служи в състава на Балтийския флот, а през 1908 година е трансформирана в товарна баржа. Тя завършва своето корабоплаване по време на Втората международна война, откакто потъва в Нева по време на блокадата на Ленинград.
Колкото и учудващо да звучи, само че това библейско име „Не ме докосвай!“ носи и плаващата зенитна батарея на руския Черноморски флот, която отбранява Севастопол през 1941-1942 година. В този случай обаче името е определено не като отпратка към евангелския сюжет, само че като израз на почитание към едноименните кораби на съветския императорски флот и изключително към служилата в Балтийско море бронирана плаваща батарея.
„Африкански белоглав морски орел“ („Крикун“)
Построеният в Нюкасъл през 1857 година колесен параход „Крикун“ служи в съветския Черноморски флот освен като буксир, само че и като боен транспортен съд. За задачата по време на руско-турската война 1877-1878 година на него са инсталирани две 4-фунтови оръдия.
Съдбоносно и трагично място в живота на „Крикун“ става кримският нос Ак Бурун. Именно тук през 1861 година параходът се популяризира като избавя екипажа на претърпелия поражение параход фрегата „Херсонес“. Пак тук на 26 април 1878 година самият той се натъква на камъни и потъва.
„Шега“
Първоначално издигнат през 1871-а, парният катер „Шега“ („Шутка“) е бил предопределен за речни разходки на престолонаследника – бъдещия император Александър III. Само че в последна сметка му се постанова да се занимава надалеч не с шеговити неща.
В навечерието на руско-турската война 1877-1878 година Александър го предава на предписание на Руския императорски флот и по време на разразилия се скоро по-късно боен спор „Шега“ работи като минен катер.
На 8 юни 1877 година катерът прикрива слагането на минни заграждения в региона на остров Мечка на Дунав, нужни за отбраната на трансферираната през реката съветска войска. Когато край острова внезапно се появява турският параход „Ерекли“, „Шега“ незабавно се устремява към него и нападна съперника с мина на кол – взривно вещество, ситуирано на края на дълъг кол.
Въпреки че мината по този начин и не се взривява, изплашеният турски параход тутакси се отдръпва. Капитанът на катера Николай Скридлов е почетен за своя героизъм с ордена „Свети Георги“ 4-та степен.
„Микроб“
Форт Александър IAndrew Shiva (CC BY-SA 4.0)
През 1897 година във форт „Александър I“ на неестествен остров във Финския залив, който прикрива методите към столицата на Руската империя Санкт Петербург, откриват чумна лаборатория.
Уединената цитадела се трансформира в идеално място за основаване и произвеждане на ваксина и имунен серум против рисковата болест.
Връзката на крепостта, която по-късно става известна като „Чумната“, с външния свят се реализира благодарение на дребен параход, който получава доста уместно в тези условия име – „Микроб“. През зимата лекарите стигат до „континента“ с шейна.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
По моретата също така в миналото плават „Африкански белоглави морски орли“, „Микроби“, „Маймуни“, „Бироносци“ и „Шеги“.
„Страшен“, „Храбър“, „Оглушителен“, „Безпощаден“ – тези имена на кораби от съветския и руския флот би трябвало да внушават горделивост измежду моряците и боязън – измежду неприятеля. Срещат са се обаче и такива имена, които могат да провокират единствено неразбиране или усмивка.
„Три чаши“
Николай Доброволски/Централен военноморски музей Цар Петър I нерядко подхожда с възприятие за комизъм към въпроса за избора на имена на корабите от основания от него самия военноморски флот. И по този начин, един от баркалоните (ветроходен боен кораб) той кръщава „Три чаши“. Вероятно прави това в чест на многочислените празници и пиршества, които толкоз обича да провежда.
Корабът с 36 оръдия, чието мото е фразата „Имай мярка във всичко“, е приключен до 1700 година. Дълго време го приготвят да влезе в Азовско море, само че това по незнайни аргументи по този начин и не се случва. „Три чаши“ гние дълго време на река Дон, до момента в който през 1710 година най-сетне не е демонтиран.
„Бироносец“ и „Виноносец“
Въпреки своите красноречиви имена „Бироносец“ и „Виноносец“ въобще не се занимават с развозването на питиета. По време на Северната война против Швеция в началото те са употребявани като транспортни морски съдове, а през 1705 година са превърнати в бомбардиращи кораби за обстрел на приморски замъци и брегови укрепления на съперника.
В този случай тези занимателни имена Петър I не измисля самичък, а заимства от своите учители в морското дело – нидерландците.
„Не ме докосвай“
„Не ме докосвай“Архивна фотография
Това неизмеримо име носят цяла серия линейни кораби, издигнати през интервала от 1725-а до 1832 година. Колкото и необичайно обаче да наподобява, в него не е вложено никакво предизвестие към врага.
Корабите са наречени по този начин в чест на евангелски сюжет, описващ първото явяване след Възкресението на Исус Христос пред Мария Магдалина. Спасителят тогава произнася следното: „Не Ме докосвай, тъй като Аз към момента не съм се възнесъл при Моя Отец; а отиди при братята Мои и им кажи: възвеличавам се към Отеца Мой и Отеца ваш и към Бога Мой и Бога Ваш“. (Евангелие от Йоана глава 20, стих 17).
През 1864 година на вода е спусната бронираната плаваща батарея „Не ме докосвай“, която над 40 години служи в състава на Балтийския флот, а през 1908 година е трансформирана в товарна баржа. Тя завършва своето корабоплаване по време на Втората международна война, откакто потъва в Нева по време на блокадата на Ленинград.
Колкото и учудващо да звучи, само че това библейско име „Не ме докосвай!“ носи и плаващата зенитна батарея на руския Черноморски флот, която отбранява Севастопол през 1941-1942 година. В този случай обаче името е определено не като отпратка към евангелския сюжет, само че като израз на почитание към едноименните кораби на съветския императорски флот и изключително към служилата в Балтийско море бронирана плаваща батарея.
„Африкански белоглав морски орел“ („Крикун“)
Построеният в Нюкасъл през 1857 година колесен параход „Крикун“ служи в съветския Черноморски флот освен като буксир, само че и като боен транспортен съд. За задачата по време на руско-турската война 1877-1878 година на него са инсталирани две 4-фунтови оръдия.
Съдбоносно и трагично място в живота на „Крикун“ става кримският нос Ак Бурун. Именно тук през 1861 година параходът се популяризира като избавя екипажа на претърпелия поражение параход фрегата „Херсонес“. Пак тук на 26 април 1878 година самият той се натъква на камъни и потъва.
„Шега“
Първоначално издигнат през 1871-а, парният катер „Шега“ („Шутка“) е бил предопределен за речни разходки на престолонаследника – бъдещия император Александър III. Само че в последна сметка му се постанова да се занимава надалеч не с шеговити неща.
В навечерието на руско-турската война 1877-1878 година Александър го предава на предписание на Руския императорски флот и по време на разразилия се скоро по-късно боен спор „Шега“ работи като минен катер.
На 8 юни 1877 година катерът прикрива слагането на минни заграждения в региона на остров Мечка на Дунав, нужни за отбраната на трансферираната през реката съветска войска. Когато край острова внезапно се появява турският параход „Ерекли“, „Шега“ незабавно се устремява към него и нападна съперника с мина на кол – взривно вещество, ситуирано на края на дълъг кол.
Въпреки че мината по този начин и не се взривява, изплашеният турски параход тутакси се отдръпва. Капитанът на катера Николай Скридлов е почетен за своя героизъм с ордена „Свети Георги“ 4-та степен.
„Микроб“
Форт Александър IAndrew Shiva (CC BY-SA 4.0)
През 1897 година във форт „Александър I“ на неестествен остров във Финския залив, който прикрива методите към столицата на Руската империя Санкт Петербург, откриват чумна лаборатория.
Уединената цитадела се трансформира в идеално място за основаване и произвеждане на ваксина и имунен серум против рисковата болест.
Връзката на крепостта, която по-късно става известна като „Чумната“, с външния свят се реализира благодарение на дребен параход, който получава доста уместно в тези условия име – „Микроб“. През зимата лекарите стигат до „континента“ с шейна.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ