Едностранчиво мнозинство от Върховния съд на Бразилия постанови в четвъртък против опитите за ограничаване на правата на местните народи върху защитени резервати в земите на техните предци, в победа за активисти на местното население и борци за климата.
Лидерите на коренното население в ярки шапки от пера и боя за тяло избухнаха в празненство пред сградата на Върховния съд в Бразилия, след като съдията Луиз Фукс стана шестият в 11-членния съд, който застана на страната на местните ищци в знаковото дело, което им даде победа.
Съдиите гласуваха един по един и в крайна сметка резултатът беше победа с 9-2 за коренното население, което се противопоставяше на ограничението.
„Справедливостта е на страната на коренното население“, каза Йоения Уапичана, ръководител от правителствената агенция по въпросите на коренното население FUNAI. „Днес е ден, в който трябва да отпразнуваме смъртта на „аргумента за времевата рамка“.
Така нареченият „аргумент за времевата рамка“ в центъра на делото твърди, че коренното население не трябва да има право на защитени резервати на земи, където не са присъствали през 1988 г., когато е ратифицирана настоящата конституция на страната.
Ищците твърдят, че това нарушава правата им, като се има предвид, че много местни групи са били принудени да напуснат земите на своите предци, включително по време на военната диктатура, управлявала Бразилия от от 1960-те до 1980-те години.
„Невъзможен дълг“
Местните активисти бяха нарекли случая „процесът на века“. След решението на Fux, съдията Carmen Lucia също застана на страната на мнозинството, както и още двама съдии, което доведе окончателното гласуване до 9-2. „Бразилското общество има невъзможен дълг към местните народи“, каза Лусия в решението си.
Единствените двама съдии, които се произнесоха в полза на „аргумента за времева рамка“ досега, бяха назначени от бившия крайнодесен президент Жаир Болсонаро (2019-2022), който изпълни обещанието си, докато беше на поста, да не създава „повече сантиметър“ защитени местни резервати в Бразилия.
Болсонаро е съюзник на мощното бразилско агробизнес лоби, което подкрепи „времевата рамка“ ограничение. Той ръководи вълната от разрушения в бразилската Амазонка по време на президентството си, когато средното годишно обезлесяване се увеличи с повече от 75% спрямо предходното десетилетие.
Еколозите се присъединиха към местните активисти в настояването на съда да отхвърли аргумента за времевата рамка . Многобройни проучвания са установили, че защитените местни резервати са един от най-добрите начини за борба с обезлесяването и, заедно с това, с изменението на климата.
Конституцията на Бразилия не споменава крайна дата по отношение на местните резервати, които в момента покриват 11,6% от територията на Бразилия , особено в Амазонка.
Левият президент Луис Инасио Лула да Силва, който победи Болсонаро на изборите миналата година, възобнови създаването на резервати за коренното население, откакто встъпи в длъжност през януари, а също така създаде първото министерство на Бразилия по въпросите на коренното население.
Бразилия има повече от 700 признати местни земи, въпреки че около една трета все още чакат официално определяне като резервати.
Проблем с плащането
Делото е заведено от народите Xokleng, Guarani и Kaingang от местното население Ibirama-Laklano резерват в южна Бразилия, част от който загуби статут на защитени, когато по-нисък съд постанови, че групите не живеят на въпросната земя през 1988 г.
Те казват, че това е така, защото военната диктатура на Бразилия ги е отстранила насилствено. Решението на Върховния съд ще създаде правен прецедент в цялата страна.
То се случи, докато Конгресът обсъждаше законодателство, което щеше да закрепи в закона крайната дата от 1988 г. Законопроект в този смисъл вече мина през долната камара и си проправи път през Сената. Предстоят по-нататъшни съдебни битки за местните активисти.
Мнозинството от Върховния съд все още трябва да вземе решение по деликатния въпрос дали трябва да бъдат изплатени обезщетения на собствениците на имоти, които губят земя в полза на новосъздадени коренни резервати.
Съдията Александър де Мораес, който застана на страната местните ищци, предложи плащането на такива щети в своето решение. Лидерите на коренното население осъдиха предложението.
"Ние не сме против щетите за дребните земевладелци, но това не трябва да бъде част от този случай... в противен случай може да избухнат много конфликти", каза Крета Кайнганг от Асоциацията на Бразилия Местни народи.
(AFP)
