Откъде идва митът за еднорога?
Еднорогът е едно от най-известните митични същества, постоянно изобразявано като бял кон със лъкатушен рог на челото.
Не е мъчно да си представим кон с рог и през огромна част от историята на митичното творение хората са считали, че то в действителност съществува. Днес в случай че попитате децата, ще ви отговорят, че подобен кон има – кончето е главен воин в голям брой детски филмчета.
Откъде, обаче, идва митът за еднорога?
Образите, сходни на еднорог, датират от Индската цивилизация (около 3300 година прочие н. е. до 1300 година прочие н. е.) в Южна Азия, която включва елементи от актуален Афганистан, Пакистан и Индия. Страничен профил кон с еднорог е изобразен върху скални рисунки от този интервал. Въпреки това, тези изображения евентуално са изображения на тур (Bos primigenius) /турът е липсващ тип наедрял бозайник от разред Чифтокопитни, предходник на днешните говеда/.
Писмените доказателства за подобен азиатски еднорог датират от към 2700 година прочие н. е., съгласно Американския природонаучен музей в Ню Йорк. В музея еднорогът е изобразен като композиция от разнообразни животни: тяло на елен, опашка на вол, многоцветна или люспеста четина, сходна на змей, и с рог на челото.
Първото документално доказателство за еднорози в западната литература идва през четвърти век пр.н.е. от Ктесий, доктор и историк, който записва приказки от индийски пътешественици и разказва „ диви магарета “ с размер на кон с бели тела, сини очи, червени глави и разноцветен рог с дължина към половин метър на челото . Според публикация на сп. Time през 2008 година Ктесий разказва „ еднорог въз основа на описания на голям брой животни, като диви магарета и индийски носорози (Rhinoceros unicornis).
Италианският откривател Марко Поло открива, че историите за еднорозите не съответстват напълно с действителността, когато пътува из Азия и вижда това, което счита за еднорог за първи път, през 13-ти век - роман, в детайли разказан в " Пътуването на Марко Поло " ( Penguin Classics, 1958 г.). Поло разказва съществото като имащо огромен черен рог; коса като на бивол; и крайници като на слон. Днес е необятно признато, че „ еднорогът “, който Поло е видял, е бил носорог.
През Средновековието моряци и търговци вкарват бивни на нарвал (Monodon monoceros) /арктически зъбат кит/ на европейските пазари и ги продават като рога на „ еднорог “. Нарвалите са зъбати китове от Арктика. Мъжките нарвали имат издаден зъб с дължина от 2 до 3 м., който наподобява на рог, съгласно Центъра за полярни науки към Университета на Вашингтон.
Проучване от 2004 година, оповестено в European Journal of Archaeology, отбелязва, че нарвалите са били значително непознати в Европа през Средновековието, макар че някои хора са ловували поради бивните им.
В последна сметка никой не съумява да откри животно, което да наподобява на еднорога.
Не е мъчно да си представим кон с рог и през огромна част от историята на митичното творение хората са считали, че то в действителност съществува. Днес в случай че попитате децата, ще ви отговорят, че подобен кон има – кончето е главен воин в голям брой детски филмчета.
Откъде, обаче, идва митът за еднорога?
Образите, сходни на еднорог, датират от Индската цивилизация (около 3300 година прочие н. е. до 1300 година прочие н. е.) в Южна Азия, която включва елементи от актуален Афганистан, Пакистан и Индия. Страничен профил кон с еднорог е изобразен върху скални рисунки от този интервал. Въпреки това, тези изображения евентуално са изображения на тур (Bos primigenius) /турът е липсващ тип наедрял бозайник от разред Чифтокопитни, предходник на днешните говеда/.
Писмените доказателства за подобен азиатски еднорог датират от към 2700 година прочие н. е., съгласно Американския природонаучен музей в Ню Йорк. В музея еднорогът е изобразен като композиция от разнообразни животни: тяло на елен, опашка на вол, многоцветна или люспеста четина, сходна на змей, и с рог на челото.
Първото документално доказателство за еднорози в западната литература идва през четвърти век пр.н.е. от Ктесий, доктор и историк, който записва приказки от индийски пътешественици и разказва „ диви магарета “ с размер на кон с бели тела, сини очи, червени глави и разноцветен рог с дължина към половин метър на челото . Според публикация на сп. Time през 2008 година Ктесий разказва „ еднорог въз основа на описания на голям брой животни, като диви магарета и индийски носорози (Rhinoceros unicornis).
Италианският откривател Марко Поло открива, че историите за еднорозите не съответстват напълно с действителността, когато пътува из Азия и вижда това, което счита за еднорог за първи път, през 13-ти век - роман, в детайли разказан в " Пътуването на Марко Поло " ( Penguin Classics, 1958 г.). Поло разказва съществото като имащо огромен черен рог; коса като на бивол; и крайници като на слон. Днес е необятно признато, че „ еднорогът “, който Поло е видял, е бил носорог.
През Средновековието моряци и търговци вкарват бивни на нарвал (Monodon monoceros) /арктически зъбат кит/ на европейските пазари и ги продават като рога на „ еднорог “. Нарвалите са зъбати китове от Арктика. Мъжките нарвали имат издаден зъб с дължина от 2 до 3 м., който наподобява на рог, съгласно Центъра за полярни науки към Университета на Вашингтон.
Проучване от 2004 година, оповестено в European Journal of Archaeology, отбелязва, че нарвалите са били значително непознати в Европа през Средновековието, макар че някои хора са ловували поради бивните им.
В последна сметка никой не съумява да откри животно, което да наподобява на еднорога.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ