Промяната е като Годо - продължаваме чакането
Едночасов работен ден при тридневна работна седмица! Кой не би се навил на сходна оферта за работа. Само дето в тази ситуация става въпрос за парламент, не за фабрика или офис. Институция в страна, опитваща се да излезе от сериозна рецесия - политическа, енергийна, здравна и каква ли още не. Това сколасаха депутатите в първия си ден след ваканцията - да попрочетат някоя и друга декларация и да се разотидат, тъй като свършили точките по дневния ред.
Абе, хора, този дневен ред да не ви е нещо като закрепена норма? Като сте свършили днешните точки за час, за какво не хванахте утрешните? Десетина минути лишава да се промени дневния ред и работата да продължи. Защото дилемите, които стоят за решение, по никакъв начин не са малко. С това изхлузване от работа доста наподобявате на осмокласници, разбрали, че няма да имат математика, тъй като учителят е болен - ура, здравей, кафе с цигарка!
Отново апел към Народното събрание: Не паркирайте при " Александър Невски "
Намираме се на противозаконен паркинг. Зона за сигурност може да има от до 20 метра от дадена постройка – можете да видите какво е разсто...
Прочети повече
Институцията Народно заседание е измежду най-критикуваните. По доста аргументи. Широката публика не схваща от законотворчество, а не е и длъжна. Но пък подозира депутатите в хайлазлък - от време на време с съображение. Намаляващият престиж на Народното събрание като институция дава мотив да се приказва за промяна на модела, за президентска република и за малко по-различен вид народна власт. По времето на ГЕРБ пък напълно към нулата му отиде рейтингът.
Затова последното, което през днешния ден трябваше да създадат депутатите, е да " изчерпят дневния ред ". Всички знаем, че той би трябвало да бъде същият като този на обществото - ковида, цените на тока, всички останали цени и куп жизненоважни проблеми. Но не! Те си изчерпали дневния ред.
Някой би възразил, че един час е единствено пленарното съвещание, а след това заседават комисии. Да, само че единствено някои. Депутат, който не е в тези комисии, с какво ще си уплътни деня? Ами в случай че всеки от нас реши да работи един час дневно? Що за Брутният вътрешен продукт ще се получи? И с какво ще се устоя тази разточителна институция Народно заседание?
Защо е разточителна ли? Първо, тъй като тези 240 депутати са извънредно доста. Пиша това от 2005 година. В свещените граали на Слави Трифонов също някъде се мъдреше редукция на депутатския брой. Стотина биха били изцяло задоволителни.
Второ, в бедна страна като нашата е редно депутатите да заседават на сесии, както беше при Бай Тошо и както и до през днешния ден заседават редица парламенти по света. Събират се, одобряват закони и се разотиват. А ние, богаташите, устояваме целогодишно 240 души, чиято съществена функционалност е да се демонстрират по тв приемника, до момента в който доближат върха на своята непросветеност.
Депутатите не посмяха да си махнат дефинитивно зеления документ
Зелен документ, с цел да работят депутатите в Народното събрание, може да бъде желан. Предложение това да не може да стане имаше от „ Възра...
Прочети повече
На трето място - резултатите от работата. Хайде почтено да си кажем - какъв брой са депутатите, които се регистрират за свършеното? Например, какво са работили в комисия, какъв брой пъти са се изказали, кой закон по какъв начин са дали своят вот, какъв брой време са отделили за гласоподавателите си, по кое време и защо са питали министрите, по кое време и какъв брой са участвали на парламентарен надзор?
Звучи неуместно за българските условия, само че същинската народна власт изисква тъкмо такава бистрота - пунктуална, прецизна и почтена. Другите там числа - признати толкоз закони, ремонтирани още толкоз - са в действителност единствено числа и въобще не оправдават парите, които плащаме на националните избраници.
Като приказваме за пари, влиза ли в концепциите за смяна някаква промяна на безумно високите депутатски заплати? Има ли въобще концепция те да се обвържат със свършеното, а не със междинната работна заплата, която - всички знаем - е артикул на стъкмистиката? Има ли капка морал, в последна сметка?
Твърде дълго я чакаме тази смяна, единствено Годо е по-дълго чакан от нея. Само че театърът на парадокса е едно, държавното ръководство - друго. Сегашният парламент, в случай че ще прави смяна, първо би трябвало да промени себе си. Да покаже всеотдайна работа. Иначе наподобява на остарелия анекдот - до момента - било, каквото било, оттук насетне - както си беше.
Автор: Евелина Гечева
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Абе, хора, този дневен ред да не ви е нещо като закрепена норма? Като сте свършили днешните точки за час, за какво не хванахте утрешните? Десетина минути лишава да се промени дневния ред и работата да продължи. Защото дилемите, които стоят за решение, по никакъв начин не са малко. С това изхлузване от работа доста наподобявате на осмокласници, разбрали, че няма да имат математика, тъй като учителят е болен - ура, здравей, кафе с цигарка!
Отново апел към Народното събрание: Не паркирайте при " Александър Невски "
Намираме се на противозаконен паркинг. Зона за сигурност може да има от до 20 метра от дадена постройка – можете да видите какво е разсто...
Прочети повече
Институцията Народно заседание е измежду най-критикуваните. По доста аргументи. Широката публика не схваща от законотворчество, а не е и длъжна. Но пък подозира депутатите в хайлазлък - от време на време с съображение. Намаляващият престиж на Народното събрание като институция дава мотив да се приказва за промяна на модела, за президентска република и за малко по-различен вид народна власт. По времето на ГЕРБ пък напълно към нулата му отиде рейтингът.
Затова последното, което през днешния ден трябваше да създадат депутатите, е да " изчерпят дневния ред ". Всички знаем, че той би трябвало да бъде същият като този на обществото - ковида, цените на тока, всички останали цени и куп жизненоважни проблеми. Но не! Те си изчерпали дневния ред.
Някой би възразил, че един час е единствено пленарното съвещание, а след това заседават комисии. Да, само че единствено някои. Депутат, който не е в тези комисии, с какво ще си уплътни деня? Ами в случай че всеки от нас реши да работи един час дневно? Що за Брутният вътрешен продукт ще се получи? И с какво ще се устоя тази разточителна институция Народно заседание?
Защо е разточителна ли? Първо, тъй като тези 240 депутати са извънредно доста. Пиша това от 2005 година. В свещените граали на Слави Трифонов също някъде се мъдреше редукция на депутатския брой. Стотина биха били изцяло задоволителни.
Второ, в бедна страна като нашата е редно депутатите да заседават на сесии, както беше при Бай Тошо и както и до през днешния ден заседават редица парламенти по света. Събират се, одобряват закони и се разотиват. А ние, богаташите, устояваме целогодишно 240 души, чиято съществена функционалност е да се демонстрират по тв приемника, до момента в който доближат върха на своята непросветеност.
Депутатите не посмяха да си махнат дефинитивно зеления документ
Зелен документ, с цел да работят депутатите в Народното събрание, може да бъде желан. Предложение това да не може да стане имаше от „ Възра...
Прочети повече
На трето място - резултатите от работата. Хайде почтено да си кажем - какъв брой са депутатите, които се регистрират за свършеното? Например, какво са работили в комисия, какъв брой пъти са се изказали, кой закон по какъв начин са дали своят вот, какъв брой време са отделили за гласоподавателите си, по кое време и защо са питали министрите, по кое време и какъв брой са участвали на парламентарен надзор?
Звучи неуместно за българските условия, само че същинската народна власт изисква тъкмо такава бистрота - пунктуална, прецизна и почтена. Другите там числа - признати толкоз закони, ремонтирани още толкоз - са в действителност единствено числа и въобще не оправдават парите, които плащаме на националните избраници.
Като приказваме за пари, влиза ли в концепциите за смяна някаква промяна на безумно високите депутатски заплати? Има ли въобще концепция те да се обвържат със свършеното, а не със междинната работна заплата, която - всички знаем - е артикул на стъкмистиката? Има ли капка морал, в последна сметка?
Твърде дълго я чакаме тази смяна, единствено Годо е по-дълго чакан от нея. Само че театърът на парадокса е едно, държавното ръководство - друго. Сегашният парламент, в случай че ще прави смяна, първо би трябвало да промени себе си. Да покаже всеотдайна работа. Иначе наподобява на остарелия анекдот - до момента - било, каквото било, оттук насетне - както си беше.
Автор: Евелина Гечева
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ