Не си заключвахме вратите. Защо е мит, че в комунизма не е имало престъпност
" Едно време беше по-сигурно ". Това изречение е мит, демонстрира ново проучване в архивите. Всъщност по времето на комунизма в България има повече убийства, изнасилвания, грабежи и тероризъм.
На 6 октомври 1979 година в 16.00 ч. в Централната дежурна част на софийската милиция постъпва сигнал за осъществено грубо ликвидиране. В мазето на изоставена къща в София полицаите намират оцапан с кръв и обезобразен мъртвец на млада жена. Убита е с 35 удара с нож в региона на шията, гърдите и гърба. Дори следователите са потресени.
Тялото е на 19-годишно момиче с „ леко “ държание - подобен е изразът, употребен в документите.
Това е единствено началото на серия убийства на дами. Петият мъртвец безусловно изплува на 16 април 1980 година в дребното езеро на Западния парк в София.
Серийният палач се оказва софиянец, на 23 години с букви с Х. Б. Г. Първата му жертва е убита, тъй като го е заразила със сифилис. Той е направил още доста убийства, изнасилвания, побои, набези, взломни обири, грабежи. А няколко месеца е работил в системата на Министерство на вътрешните работи.
Медиите, следени от ръководещата тогава Българска комунистическа партия (БКП), не оповестяват за този сериен палач. Нито за серийния палач от Розово през 8о-те години на предишния век, нито за арестувания през август 1954 година В. Х. В. на 26 години, който е признал за 512 изнасилвания.
Хората не научават доста и за терористичните офанзиви във Варна и Пловдив на 30 август 1984 г ., както и за атентатите в Буново, Сливен и Варна на 9 март 1985 година .
Изследването
В наши дни още се случва да чуваме изречения като тази: " Едно време живеехме по-сигурно, дори не си заключвахме вратите ".
Всъщност същинската картина за престъпността по времето на комунизма (1944-1989 г.) се разминава трагично с разказите на съвременници от това време.
За всичко това - в документи и статистически данни, споделя книгата на историка Стефан Иванов “От обири до убийства. Криминалните закононарушения в България (1944-1989) ”, издадена от " Сиела ". Тя е историческо проучване, резултат от съвсем 5-годишен труд и работа най-вече с архивите.
Оказва се, че убийствата тогава са били два пъти повече от в този момент, а престъпността е била по-висока, в сравнение с в Европа.
Документи против мемоари и агитация
Изследването на Стефан Иванов, на което стъпва книгата му, продължава години в ровене из документи.
“[Книгата] се базира единствено на публична информация, записана в границите на Министерството на вътрешните работи, а над 90% от откритите данни се разгласяват за първи път ”, сподели Иванов пред Свободна Европа.
Обществената памет и персоналните упования на хората доста съществено се разминава с действителната картинад-р Стефан Иванов
" Обществената памет и персоналните упования на хората доста съществено се разминава с действителната картина, която е разказана в тези документи ", сподели Иванов.
В книгата има данни за това по какъв начин се развиват закононарушенията по години. От тях може да се види, че нещата, които се случват незабавно след 89-та година и рухването на комунистическия режим - в по този начин наречение “мутренски години ” и до през днешния ден, имат своята основа. " Нищо не стартира единствено по себе си. Всичко това е един развой ”, сподели Иванов.
" Чисто статистически в случай че подходим, в действителност престъпността тогава е в по-големи равнища в сравнение с през днешния ден ", добави Иванов в отговор на въпрос дали " едно време е било по-сигурно ".
Думите му се удостоверяват от съпоставяне на данните и статистиката на Министерство на вътрешните работи на интервалите преди и след 1989 година
Два пъти повече убийства
Стефан Иванов споделя, че е проучвал престъпността и като безспорен брой, и като коефициент на престъпната престъпност, който демонстрира броя на убийствата на 100 000 души население. И по двата индикатора случаите на лишен принудително живот тогава са се оказвали два пъти повече, в сравнение с са сега.
Ето образец с безспорните цифри. През 1945 година убийствата в България са 509 (в това число не влизат политическите убийства). Те понижават до 111 през 1961 година, което е най-ниското число за интервала.
През последното десетилетие от комунизма - 1980-1989 година - убийствата са сред 159 и 210 годишно или приблизително 195 . За съпоставяне в последните 10 години (2012-2021), за които има данни в Национален статистически институт, убийствата са сред 66 и 141, или приблизително 89 годишно. Разликата е към два пъти.
В проучването се отбелязва, че за ликвидиране съдът в социалистическа България е налагал и смъртно наказване, само че това не е имало предпазен резултат.
Ще се окаже, че престъпността в България е била доста по-висока от тази в Европа
Ако се направи съпоставяне с останалия свят, и се употребява така наречен „ коефициент на престъпност “, ще се окаже, че престъпността в България е била доста по-висока от тази в Европа, съгласно данните в книгата.
В другите интервали на социалистическа България годишният коефициент на умишлените убийства варира сред 2,3 и 6,6 на 100 000 поданици. В т.нар „ развити страни “, коефициентът приблизително е 1,9 – 2,8, а в така наречен „ разрастващи се страни “ той е сред 3,5 и 5,8 на 100 000 население.
" В резултат на цитираните данни можем да заключим, че в обсъждания интервал умишлените убийства са по-голям проблем, в сравнение с за множеството европейски страни ", написа създателят.
Храна и облекла. Кражби, колективизация и " възродителен развой "
Книгата демонстрира, че в социалистическа България има няколко интервала, в които има увеличение на престъпността.
Кражбите да вземем за пример се покачват редом с интервала на лишаване на земеделската земя от притежателите ѝ, именуван " колективизация " (1944 – 1959). Това е знак за две неща.
Тогава в действителност е царял апетит, тъй като са се крадяли неща от първа нужда
" Тогава в действителност е царял апетит, тъй като са се крадяли неща от първа нужда - храни, облекла, такива обикновени неща. Вторично, по данните на Министерство на вътрешните работи, те не са били продавани. Тоест, хората са крадяли, с цел да ядат и да носят облекла ", споделя Иванов.
Според него това демонстрира още, че продоволствената рецесия в България тогава продължава доста по-дълго, в сравнение с в други страни след края на Втората международна война.
Иванов вижда връзка и с насилственото лишаване на земята от българските селяни от комунисти, и с последвалия развой на всеобща миграция от селата към огромните градове и изключително към София. " Това също се явява криминогенен фактор и усилва броя на закононарушенията ", споделя историкът.
Ръст на кражбите и убийствата има и към края на режима, през 80-те години, макар че статистически тогава заплатите са били най-високи. Втората половина на десетилетието е белязана от най-голямата рецесия на социалистическа България - политическа, стопанска, финансова. " Разбира се, има и рецесия на полето на престъпната престъпност, имаме огромен брой престъпни закононарушения, а тяхната разкриваемост спада ", сподели Иванов.
Той добави, че през 1984-85 е пикът на по този начин наречения Възродителен развой - име, което е обещано на насилствената асимилация на българските турци, последвана от депортирането на над 320 хиляди от тях в Турция.
" [Тогава] се чуват и първите опозиционни гласове, и Министерство на вътрешните работи е насила да ангажира личен запас, който да се занимава с тези неща, вместо да се занимава с престъпна престъпност ".
Репресиите водят и до терористичните актове, за които тогава не излиза информация. " Цензурата и криенето на тази информация от “обикновенните ” хора в действителност се явява още един криминогенен фактор, тъй като са приспивали бдителността им. Хората са живеели в лъжливото успокоение, че всичко е окей и това е улеснявало нарушителите ", споделя Иванов.
Изкривена социална памет
Спокойният живот по времето на комунизма съгласно Стефан Иванов е " един мит, който се гради на изкривена социална памет, тъй като хората си споделят: " Ама ние си живеехме доста добре, прибирахме се по нощите без да ни бъде боязън, не си заключвахме вратите ".
" Те имат вяра в това, тъй като не са имали информация и не са знаели действителната картина ", споделя историкът.
Има голяма разлика сред това да казваш, че в тези години е нямало престъпност, тъй като в действителност си вярвал в това, и да твърдиш същото в този момент, когато излиза проучването на архивите. Вече всеки може да се запознае с данните от формалните документи на комунистическата власт. И да се каже през днешния ден, че тогава не е имало престъпност " значи в действителност да си затваряш очите през действителността ", прибавя Стефан Иванов.
На 6 октомври 1979 година в 16.00 ч. в Централната дежурна част на софийската милиция постъпва сигнал за осъществено грубо ликвидиране. В мазето на изоставена къща в София полицаите намират оцапан с кръв и обезобразен мъртвец на млада жена. Убита е с 35 удара с нож в региона на шията, гърдите и гърба. Дори следователите са потресени.
Тялото е на 19-годишно момиче с „ леко “ държание - подобен е изразът, употребен в документите.
Това е единствено началото на серия убийства на дами. Петият мъртвец безусловно изплува на 16 април 1980 година в дребното езеро на Западния парк в София.
Серийният палач се оказва софиянец, на 23 години с букви с Х. Б. Г. Първата му жертва е убита, тъй като го е заразила със сифилис. Той е направил още доста убийства, изнасилвания, побои, набези, взломни обири, грабежи. А няколко месеца е работил в системата на Министерство на вътрешните работи.
Медиите, следени от ръководещата тогава Българска комунистическа партия (БКП), не оповестяват за този сериен палач. Нито за серийния палач от Розово през 8о-те години на предишния век, нито за арестувания през август 1954 година В. Х. В. на 26 години, който е признал за 512 изнасилвания.
Хората не научават доста и за терористичните офанзиви във Варна и Пловдив на 30 август 1984 г ., както и за атентатите в Буново, Сливен и Варна на 9 март 1985 година .
Изследването
В наши дни още се случва да чуваме изречения като тази: " Едно време живеехме по-сигурно, дори не си заключвахме вратите ".
Всъщност същинската картина за престъпността по времето на комунизма (1944-1989 г.) се разминава трагично с разказите на съвременници от това време.
За всичко това - в документи и статистически данни, споделя книгата на историка Стефан Иванов “От обири до убийства. Криминалните закононарушения в България (1944-1989) ”, издадена от " Сиела ". Тя е историческо проучване, резултат от съвсем 5-годишен труд и работа най-вече с архивите.
Оказва се, че убийствата тогава са били два пъти повече от в този момент, а престъпността е била по-висока, в сравнение с в Европа.
Документи против мемоари и агитация
Изследването на Стефан Иванов, на което стъпва книгата му, продължава години в ровене из документи.
“[Книгата] се базира единствено на публична информация, записана в границите на Министерството на вътрешните работи, а над 90% от откритите данни се разгласяват за първи път ”, сподели Иванов пред Свободна Европа.
Обществената памет и персоналните упования на хората доста съществено се разминава с действителната картинад-р Стефан Иванов " Обществената памет и персоналните упования на хората доста съществено се разминава с действителната картина, която е разказана в тези документи ", сподели Иванов.
В книгата има данни за това по какъв начин се развиват закононарушенията по години. От тях може да се види, че нещата, които се случват незабавно след 89-та година и рухването на комунистическия режим - в по този начин наречение “мутренски години ” и до през днешния ден, имат своята основа. " Нищо не стартира единствено по себе си. Всичко това е един развой ”, сподели Иванов.
" Чисто статистически в случай че подходим, в действителност престъпността тогава е в по-големи равнища в сравнение с през днешния ден ", добави Иванов в отговор на въпрос дали " едно време е било по-сигурно ".
Думите му се удостоверяват от съпоставяне на данните и статистиката на Министерство на вътрешните работи на интервалите преди и след 1989 година
Два пъти повече убийства
Стефан Иванов споделя, че е проучвал престъпността и като безспорен брой, и като коефициент на престъпната престъпност, който демонстрира броя на убийствата на 100 000 души население. И по двата индикатора случаите на лишен принудително живот тогава са се оказвали два пъти повече, в сравнение с са сега.
Ето образец с безспорните цифри. През 1945 година убийствата в България са 509 (в това число не влизат политическите убийства). Те понижават до 111 през 1961 година, което е най-ниското число за интервала.
През последното десетилетие от комунизма - 1980-1989 година - убийствата са сред 159 и 210 годишно или приблизително 195 . За съпоставяне в последните 10 години (2012-2021), за които има данни в Национален статистически институт, убийствата са сред 66 и 141, или приблизително 89 годишно. Разликата е към два пъти.
В проучването се отбелязва, че за ликвидиране съдът в социалистическа България е налагал и смъртно наказване, само че това не е имало предпазен резултат.
Ще се окаже, че престъпността в България е била доста по-висока от тази в Европа
Ако се направи съпоставяне с останалия свят, и се употребява така наречен „ коефициент на престъпност “, ще се окаже, че престъпността в България е била доста по-висока от тази в Европа, съгласно данните в книгата.
В другите интервали на социалистическа България годишният коефициент на умишлените убийства варира сред 2,3 и 6,6 на 100 000 поданици. В т.нар „ развити страни “, коефициентът приблизително е 1,9 – 2,8, а в така наречен „ разрастващи се страни “ той е сред 3,5 и 5,8 на 100 000 население.
" В резултат на цитираните данни можем да заключим, че в обсъждания интервал умишлените убийства са по-голям проблем, в сравнение с за множеството европейски страни ", написа създателят.
Храна и облекла. Кражби, колективизация и " възродителен развой "
Книгата демонстрира, че в социалистическа България има няколко интервала, в които има увеличение на престъпността.
Кражбите да вземем за пример се покачват редом с интервала на лишаване на земеделската земя от притежателите ѝ, именуван " колективизация " (1944 – 1959). Това е знак за две неща.
Тогава в действителност е царял апетит, тъй като са се крадяли неща от първа нужда
" Тогава в действителност е царял апетит, тъй като са се крадяли неща от първа нужда - храни, облекла, такива обикновени неща. Вторично, по данните на Министерство на вътрешните работи, те не са били продавани. Тоест, хората са крадяли, с цел да ядат и да носят облекла ", споделя Иванов.
Според него това демонстрира още, че продоволствената рецесия в България тогава продължава доста по-дълго, в сравнение с в други страни след края на Втората международна война.
Иванов вижда връзка и с насилственото лишаване на земята от българските селяни от комунисти, и с последвалия развой на всеобща миграция от селата към огромните градове и изключително към София. " Това също се явява криминогенен фактор и усилва броя на закононарушенията ", споделя историкът.
Ръст на кражбите и убийствата има и към края на режима, през 80-те години, макар че статистически тогава заплатите са били най-високи. Втората половина на десетилетието е белязана от най-голямата рецесия на социалистическа България - политическа, стопанска, финансова. " Разбира се, има и рецесия на полето на престъпната престъпност, имаме огромен брой престъпни закононарушения, а тяхната разкриваемост спада ", сподели Иванов.
Той добави, че през 1984-85 е пикът на по този начин наречения Възродителен развой - име, което е обещано на насилствената асимилация на българските турци, последвана от депортирането на над 320 хиляди от тях в Турция.
" [Тогава] се чуват и първите опозиционни гласове, и Министерство на вътрешните работи е насила да ангажира личен запас, който да се занимава с тези неща, вместо да се занимава с престъпна престъпност ".
Репресиите водят и до терористичните актове, за които тогава не излиза информация. " Цензурата и криенето на тази информация от “обикновенните ” хора в действителност се явява още един криминогенен фактор, тъй като са приспивали бдителността им. Хората са живеели в лъжливото успокоение, че всичко е окей и това е улеснявало нарушителите ", споделя Иванов.
Изкривена социална памет
Спокойният живот по времето на комунизма съгласно Стефан Иванов е " един мит, който се гради на изкривена социална памет, тъй като хората си споделят: " Ама ние си живеехме доста добре, прибирахме се по нощите без да ни бъде боязън, не си заключвахме вратите ".
" Те имат вяра в това, тъй като не са имали информация и не са знаели действителната картина ", споделя историкът.
Има голяма разлика сред това да казваш, че в тези години е нямало престъпност, тъй като в действителност си вярвал в това, и да твърдиш същото в този момент, когато излиза проучването на архивите. Вече всеки може да се запознае с данните от формалните документи на комунистическата власт. И да се каже през днешния ден, че тогава не е имало престъпност " значи в действителност да си затваряш очите през действителността ", прибавя Стефан Иванов.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ