Едно убийство и едно самоубийство преди 93 години в центъра

Едно ликвидиране и едно самоубийство преди 93 години в центъра на Скопие остават най-тежкото доказателство за българската тъга и обич по Македония.

През 1927 година патриотката от Тетово Мара Бунева е натоварена с тайната задача да се завърне в Скопие и да получи доверието на сръбската администрация, тъй че да не буди никакво подозрение пред окупаторския режим. Всъщност, Вътрешна македонска революционна организация е осъдила на гибел резидента на сръбската загадка полиция – Велимир Прелич, виновен за терора над българското население в Македония и директен провинен за мъченията и убийствата на български студенти по време на Скопския студентски развой. Той се организира на 5 декември 1927 година от управляващите в Кралството на сърби, хървати и словенци срещу млади български революционери, дейци на Македонската младежка загадка революционна организация. Младежите са подложени на същински изтезания от хората на Прелич – стягане на главите, чупене на ръцете и даже закопаване живи поради българското им съзнание.

На 13 януари 1928 година в центъра на Скопие, макар агентурата, която го следва и пази на всички места, Прелич е застигнат от българското отмъщение – Мара Бунева го разстрелва, а по-късно стреля и в себе си. Действието се развива на Каменния мост на р. Вардар. Когато питат издъхващата атентаторка за какво е умъртвила Прелич, тя дава отговор: " Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си. “

Мара Бунева умира в ранното утро на 14 януари 1928 година Първоначално е заровена на скопските гробища, само че още в първите дни хората отрупват гроба й с цветя. Сръбската власт унищожава тленните й остатъци, с цел да не се трансформира гробът й в място за поклонение.

Днес за доста хора в Скопие " българин " продължава да е мръсна дума, само че 26-годишната патриотка избира гибелта в името на българските национални идеали, умирайки алегорично на скопския каменен мост. Самоубийството на Мара Бунева обаче остава невидимият нравствен мост сред българи и македонци, по който майката и блудният наследник постоянно могат да преминат, с цел да се прегърнат, приключва " Faktor ".