Как една запетая беше причината районен съдия от СРС да откаже да води дело и да се обърне към Конституционния съд
Едно тире е сменено от запетайка и наредбата става неразбираема до степен, че посредством пояснение от текста ѝ не може да се изведе смисъл. Тази констатация се отнася за работилата в продължение на седем години редакция на член 170, алинея 1 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) и не е нова. Сега обаче за първи път един областен арбитър отхвърли да я приложи като противоконституционна по делото пред него и в същото време сезира Конституционния съд (КС), който да я разгласи за такава по отношение на всички.
Това по едно и също време практикуване на директен и индиректен парламентарен надзор е направил съдията от Софийския областен съд (СРС) Васил Петров, написа профилираният уебсайт Len.bg).
Той е сезиран с иск на първа братовчедка на умрял, който се е осигурявал за така наречен втора пенсия. Жената, която е негов единствен правоприемник, желае да получи от пенсионно-осигурителното сдружение сумата, насъбрана по самостоятелната партида на покойника. Той е умрял през 2019 година и по тази причина по делото се ползва наредбата на член 170, алинея 1 КСО в редакцията ѝ, която работи от 2003 година до 2020 година
Тя гласи: " При гибел на обезпеченото лице на наследниците, преживелия брачен партньор, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено насъбраните средства по самостоятелната му партида, като се съблюдават редът на заместничество и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството “.
Преди смяната от 2003 година член 170, алинея 1 КСО планува: " При гибел на обезпеченото лице на наследниците – преживелия брачен партньор (съпруга), низходящите и възходящите по права линия, се изплаща еднократно или разсрочено насъбраната сума по самостоятелната му партида “.
Т.е. разликата сред двете редакции е, че след 2003 година тирето е сменено със запетайка. През юли 2020 година тирето е върнато, а през март 2021 година наредбата е променена изцяло и към този момент планува заместничество на насъбраните средства за втора пенсия по реда на Закона за наследството.
" Лекс “ е представял казуса с другите редакции на член 170, алинея 1 КСО – дали изобщо е възможно да бъде ограничавано наследяването на сумите по самостоятелната партида в пенсионен фонд, както и несъгласията в практиката, които породиха. С разрешаването им преди по-малко от месец се зае състав на Върховния касационен съд (повече виж тук), а в този момент областен арбитър непосредствено одобри един от дълго работилите разновидности на наредбата за противоконституционен и също така го " изпрати “ в Конституционен съд.
Проблемът с работилата от 2003 до 2020 година редакция на член 170, алинея 1 КСО
" Настоящият правосъден състав намира, че нормата на член 170, алинея 1 КСО, ред., Дъждовни води, бр. 67/2003 година, е противоконституционна на първо място заради несъгласие с правилото на правовата страна – член 4, алинея 1 Конституция на Република България, заради своята цялостна неизясненост, препятстваща опцията правните субекти да се употребяват от правата си, а съдът да ползва отнапред издадените закони “, декларира арбитър Васил Петров.
Той оставя настрани разногласието дали КСО може да ограничи наследяването на парите за втора пенсия, а извежда казуса с съответното наличие на наредбата, която е работила в продължение на седем години и е използвана по делото пред него.
" Наличието на препинателния знак " запетая “ в текста на наредбата след съществителното " наследниците “ води до непреодолими спънки при тълкуването, правещи невероятно извличането на логичен непротиворечиво и правно задоволително предписание за държание. Защото запетаята сочи на изброяване на равностойни или равноценни детайли в изречението и по този метод води до безсмисления резултат да има наследници, т.е. лица, които наследяват, както и други лица, които наследяват – преживелия брачен партньор, низходящите или възходящите, които наследяват наред с първите. А за първите няма напътствие кои могат да бъдат “, пише съдията.
Той отхвърля като неудачен опита на представители на правната теория за конформно пояснение на член 170, алинея 1 КСО, при който се приема, че под " наследници “ се схващат единствено тези по завещание (или заветници единствено на средствата по партидата). И изяснява: " Защото сходен " тълкувателен “ опит би довел до алогичния извод, че наследодателят може да завещае годно на разположение, друго от брачен партньор, низходящ и прогресивен – да вземем за пример на първата си братовчедка, само че в случай че почине интестатен, такова лице – в образеца първата братовчедка – няма да може да получи средствата по партидата, а това обезсмисля концепцията за законодателно ограничение на вероятния кръг получатели на средства, които средства в последна сметка – при липса на заместничество – биха отишли не в общия държавен бюджет по член 11 ЗН, а в пенсионния запас – според алинея 3 на член 170 КСО “.
Спира се и на констатацията на проф. Васил Мръчков, че в наредбата е позволена " досадна граматическа неточност “, като декларира, че това евентуално е правилно, само че " грешките на нормотвореца при формулирането на правните правила от време на време са с гибелни последствия за тълкуването и използването им “.
Съдия Петров акцентира, че Конституционен съд е приемал, че " основаването на спорни, взаимноизключващи се и лишени от логичност и смисъл законови правила е нарушаване на член 4, алинея 1 от Конституцията “, а " правилото на правовата страна изисква от законодателя да бъде пореден и предвидим, да не позволява основаването на взаимноизключваща се правна уредба. Приеманите от него закони е належащо да подсигуряват правната сигурност, в това число като се зачитат добитите от жителите и юридическите лица според закона права и да не ги трансформира в интерес на страната и във щета на жителите и юридическите лица “.
Затова упорства Конституционен съд да разгласи член 170, алинея 1 КСО (в редакцията от 2003 година до 2020 г.) за противоконституционна, като акцентира, че по този начин нито ще възникне празнина, нито ще се наруши правната непоклатимост, защото вместо нея ще се приложи общата уредба в Закона за наследството.
Защо по едно и също време индиректен и директен парламентарен надзор
Съдията от СРС освен сезира Конституционен съд, само че и се произнася по делото на първата братовчедка на умрелия обезпечен за втора пенсия, като осъжда пенсионното сдружение да ѝ изплати сумата, насъбрана по самостоятелната му партида с лихвите.
Този резултат по делото следва от визията на арбитър Петров, че член 170, алинея 1 КСО (в редакцията от 2003 година до 2020 г.) е противоконституционна и не следва да бъде прилагана по съответния проблем.
В решението си той излага подробни съображения за какво следва да упражни този индиректен надзор за конституционност.
Съдия Петров първо напомня каква беше обстановката преди последните промени в Конституцията, с които се даде право на всеки арбитър да сезира Конституционен съд за противоконституционност на използван по делото закон. И заключава: " …защитата по директния надзор Конституция на Република България по план беше неефективна, защото сезиращите субекти, като се изключи че играеха ролята на филтър и не сезираха Конституционен съд при всяко обосновано подозрение в противоконституционност, имаха и не престават да имат правото да десезират Конституционен съд и да му попречат да се произнесе; а Народното събрание ловко постигаше десезиране на Конституционен съд и като просто отменеше оспорения закон и го заменеше с различен, нерядко със същото или сходно наличие – уви, самият Конституционен съд разрешава да го десезират по този елементарен метод “.
За да обоснове за какво следва самичък да откаже да приложи член 170, алинея 1 КСО по делото пред него арбитър Петров се стопира на косвения надзор за правомерност, при който всеки административен арбитър е задължен да остави да откаже да приложи противозаконен подзаконов нормативен акт. " Законът по същия метод е нормативен акт с по-нисък сан от Конституцията и не може да ѝ опонира, а също така тя има директно деяние – член 5 Конституция на Република България. Несъмнено е затова, че при неналичието на експлицитна норма, забраняваща косвения надзор за конституционност, каквито правила има например в конституцията на Нидерландия и други страни, у нас съдилищата могат и са длъжни да упражняват индиректен надзор за конституционност на осн. член 5, алинея 2 и алинея 4 Конституция на Република България “, написа той.
И добавя: " Ама имало Конституционен съд, та от кое място накъде обособените съдилища ще преценят закона дали е противоконституционен? Е, има и Върховен административен съд, само че това не пречи на всеки съд да е задължен да упражнява индиректен надзор за правда над всеки подзаконов нормативен акт. Така и всеки съд би трябвало да ползва и член 5, алинея 2 и алинея 4 Конституция на Република България “.
В решението си Васил Петров особено напомня какво гласи чл. 150, алинея 2 от Конституцията след измененията от 2023 година: " Всеки съд по искане на страна по делото или по своя самодейност може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоречие сред закон, използван по съответното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е дефинитивно, постановява правосъдния акт след привършване на производството пред Конституционния съд “.
И написа: " Ако конституционният законодател беше дефинирал предписание, че всеки съд може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоречие сред закон, използван по съответното дело, и Конституцията, и беше спрял дотук, това щеше да значи, че съдът се лишава от опцията по съответни каузи да откаже да приложи противоконституционен закон. …Само че конституционният ни законодател не е дефинирал наредбата по този начин. Предвидено е, че единствено съдът, чието решение е дефинитивно, е задължен да чака Конституционен съд да се произнесе, т.е. единствено този съд е привързан от това да не упражни правораздавателната си подготвеност по въпроса за сходството на закона с Конституцията. Всеки останал съд не просто може, а е задължен " да продължи производството “, а това значи, че в случай че е завършил правосъдното дирене и към този миг няма изговаряне на Конституционен съд по сезирането, е задължен да се произнесе самичък и по обстоятелствата, и по правото, включително като упражни индиректен надзор по член 5 Конституция на Република България “.
Така той в един ден се произнася с решение по желае на дамата за парите за втора пенсия на умрелия ѝ братовчед и с определение сезира Конституционен съд.
И акцентира, че въпреки и анулирана, наредбата, за която се обръща към Конституционен съд, е използван по делото пред него закон, а произнасянето на Конституционен съд ще бъде от голяма важност за гражданския спор пред въззивната инстанция.
Това по едно и също време практикуване на директен и индиректен парламентарен надзор е направил съдията от Софийския областен съд (СРС) Васил Петров, написа профилираният уебсайт Len.bg).
Той е сезиран с иск на първа братовчедка на умрял, който се е осигурявал за така наречен втора пенсия. Жената, която е негов единствен правоприемник, желае да получи от пенсионно-осигурителното сдружение сумата, насъбрана по самостоятелната партида на покойника. Той е умрял през 2019 година и по тази причина по делото се ползва наредбата на член 170, алинея 1 КСО в редакцията ѝ, която работи от 2003 година до 2020 година
Тя гласи: " При гибел на обезпеченото лице на наследниците, преживелия брачен партньор, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено насъбраните средства по самостоятелната му партида, като се съблюдават редът на заместничество и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството “.
Преди смяната от 2003 година член 170, алинея 1 КСО планува: " При гибел на обезпеченото лице на наследниците – преживелия брачен партньор (съпруга), низходящите и възходящите по права линия, се изплаща еднократно или разсрочено насъбраната сума по самостоятелната му партида “.
Т.е. разликата сред двете редакции е, че след 2003 година тирето е сменено със запетайка. През юли 2020 година тирето е върнато, а през март 2021 година наредбата е променена изцяло и към този момент планува заместничество на насъбраните средства за втора пенсия по реда на Закона за наследството.
" Лекс “ е представял казуса с другите редакции на член 170, алинея 1 КСО – дали изобщо е възможно да бъде ограничавано наследяването на сумите по самостоятелната партида в пенсионен фонд, както и несъгласията в практиката, които породиха. С разрешаването им преди по-малко от месец се зае състав на Върховния касационен съд (повече виж тук), а в този момент областен арбитър непосредствено одобри един от дълго работилите разновидности на наредбата за противоконституционен и също така го " изпрати “ в Конституционен съд.
Проблемът с работилата от 2003 до 2020 година редакция на член 170, алинея 1 КСО
" Настоящият правосъден състав намира, че нормата на член 170, алинея 1 КСО, ред., Дъждовни води, бр. 67/2003 година, е противоконституционна на първо място заради несъгласие с правилото на правовата страна – член 4, алинея 1 Конституция на Република България, заради своята цялостна неизясненост, препятстваща опцията правните субекти да се употребяват от правата си, а съдът да ползва отнапред издадените закони “, декларира арбитър Васил Петров.
Той оставя настрани разногласието дали КСО може да ограничи наследяването на парите за втора пенсия, а извежда казуса с съответното наличие на наредбата, която е работила в продължение на седем години и е използвана по делото пред него.
" Наличието на препинателния знак " запетая “ в текста на наредбата след съществителното " наследниците “ води до непреодолими спънки при тълкуването, правещи невероятно извличането на логичен непротиворечиво и правно задоволително предписание за държание. Защото запетаята сочи на изброяване на равностойни или равноценни детайли в изречението и по този метод води до безсмисления резултат да има наследници, т.е. лица, които наследяват, както и други лица, които наследяват – преживелия брачен партньор, низходящите или възходящите, които наследяват наред с първите. А за първите няма напътствие кои могат да бъдат “, пише съдията.
Той отхвърля като неудачен опита на представители на правната теория за конформно пояснение на член 170, алинея 1 КСО, при който се приема, че под " наследници “ се схващат единствено тези по завещание (или заветници единствено на средствата по партидата). И изяснява: " Защото сходен " тълкувателен “ опит би довел до алогичния извод, че наследодателят може да завещае годно на разположение, друго от брачен партньор, низходящ и прогресивен – да вземем за пример на първата си братовчедка, само че в случай че почине интестатен, такова лице – в образеца първата братовчедка – няма да може да получи средствата по партидата, а това обезсмисля концепцията за законодателно ограничение на вероятния кръг получатели на средства, които средства в последна сметка – при липса на заместничество – биха отишли не в общия държавен бюджет по член 11 ЗН, а в пенсионния запас – според алинея 3 на член 170 КСО “.
Спира се и на констатацията на проф. Васил Мръчков, че в наредбата е позволена " досадна граматическа неточност “, като декларира, че това евентуално е правилно, само че " грешките на нормотвореца при формулирането на правните правила от време на време са с гибелни последствия за тълкуването и използването им “.
Съдия Петров акцентира, че Конституционен съд е приемал, че " основаването на спорни, взаимноизключващи се и лишени от логичност и смисъл законови правила е нарушаване на член 4, алинея 1 от Конституцията “, а " правилото на правовата страна изисква от законодателя да бъде пореден и предвидим, да не позволява основаването на взаимноизключваща се правна уредба. Приеманите от него закони е належащо да подсигуряват правната сигурност, в това число като се зачитат добитите от жителите и юридическите лица според закона права и да не ги трансформира в интерес на страната и във щета на жителите и юридическите лица “.
Затова упорства Конституционен съд да разгласи член 170, алинея 1 КСО (в редакцията от 2003 година до 2020 г.) за противоконституционна, като акцентира, че по този начин нито ще възникне празнина, нито ще се наруши правната непоклатимост, защото вместо нея ще се приложи общата уредба в Закона за наследството.
Защо по едно и също време индиректен и директен парламентарен надзор
Съдията от СРС освен сезира Конституционен съд, само че и се произнася по делото на първата братовчедка на умрелия обезпечен за втора пенсия, като осъжда пенсионното сдружение да ѝ изплати сумата, насъбрана по самостоятелната му партида с лихвите.
Този резултат по делото следва от визията на арбитър Петров, че член 170, алинея 1 КСО (в редакцията от 2003 година до 2020 г.) е противоконституционна и не следва да бъде прилагана по съответния проблем.
В решението си той излага подробни съображения за какво следва да упражни този индиректен надзор за конституционност.
Съдия Петров първо напомня каква беше обстановката преди последните промени в Конституцията, с които се даде право на всеки арбитър да сезира Конституционен съд за противоконституционност на използван по делото закон. И заключава: " …защитата по директния надзор Конституция на Република България по план беше неефективна, защото сезиращите субекти, като се изключи че играеха ролята на филтър и не сезираха Конституционен съд при всяко обосновано подозрение в противоконституционност, имаха и не престават да имат правото да десезират Конституционен съд и да му попречат да се произнесе; а Народното събрание ловко постигаше десезиране на Конституционен съд и като просто отменеше оспорения закон и го заменеше с различен, нерядко със същото или сходно наличие – уви, самият Конституционен съд разрешава да го десезират по този елементарен метод “.
За да обоснове за какво следва самичък да откаже да приложи член 170, алинея 1 КСО по делото пред него арбитър Петров се стопира на косвения надзор за правомерност, при който всеки административен арбитър е задължен да остави да откаже да приложи противозаконен подзаконов нормативен акт. " Законът по същия метод е нормативен акт с по-нисък сан от Конституцията и не може да ѝ опонира, а също така тя има директно деяние – член 5 Конституция на Република България. Несъмнено е затова, че при неналичието на експлицитна норма, забраняваща косвения надзор за конституционност, каквито правила има например в конституцията на Нидерландия и други страни, у нас съдилищата могат и са длъжни да упражняват индиректен надзор за конституционност на осн. член 5, алинея 2 и алинея 4 Конституция на Република България “, написа той.
И добавя: " Ама имало Конституционен съд, та от кое място накъде обособените съдилища ще преценят закона дали е противоконституционен? Е, има и Върховен административен съд, само че това не пречи на всеки съд да е задължен да упражнява индиректен надзор за правда над всеки подзаконов нормативен акт. Така и всеки съд би трябвало да ползва и член 5, алинея 2 и алинея 4 Конституция на Република България “.
В решението си Васил Петров особено напомня какво гласи чл. 150, алинея 2 от Конституцията след измененията от 2023 година: " Всеки съд по искане на страна по делото или по своя самодейност може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоречие сред закон, използван по съответното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е дефинитивно, постановява правосъдния акт след привършване на производството пред Конституционния съд “.
И написа: " Ако конституционният законодател беше дефинирал предписание, че всеки съд може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоречие сред закон, използван по съответното дело, и Конституцията, и беше спрял дотук, това щеше да значи, че съдът се лишава от опцията по съответни каузи да откаже да приложи противоконституционен закон. …Само че конституционният ни законодател не е дефинирал наредбата по този начин. Предвидено е, че единствено съдът, чието решение е дефинитивно, е задължен да чака Конституционен съд да се произнесе, т.е. единствено този съд е привързан от това да не упражни правораздавателната си подготвеност по въпроса за сходството на закона с Конституцията. Всеки останал съд не просто може, а е задължен " да продължи производството “, а това значи, че в случай че е завършил правосъдното дирене и към този миг няма изговаряне на Конституционен съд по сезирането, е задължен да се произнесе самичък и по обстоятелствата, и по правото, включително като упражни индиректен надзор по член 5 Конституция на Република България “.
Така той в един ден се произнася с решение по желае на дамата за парите за втора пенсия на умрелия ѝ братовчед и с определение сезира Конституционен съд.
И акцентира, че въпреки и анулирана, наредбата, за която се обръща към Конституционен съд, е използван по делото пред него закон, а произнасянето на Конституционен съд ще бъде от голяма важност за гражданския спор пред въззивната инстанция.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ