Спортни хроники: Когато фашистите дойдоха, искаха да ни избият. Но аз реших да стана олимпийска шампионка
Едно сиво око и едно кафяво желаеха да ме убият. Едно сиво око и едно кафяво ме наградиха.
Фашистите идват за Ева Шекели през зимата на 1944 година, когато тя е на 17. „ Казаха ми да легна на земята и да се върша на болна “, спомня си Ева. „ Хайде! Вървете! “, крещеше водачът им. „ Тогава татко ми им сподели: „ Тя е болна, не виждате ли, че не може да върви! “, а той му отговори: „ Няма да й се наложи да върви дълго. “ Само до близкия бряг на Дунав, където се случваха убийствата.
„ И тогава с някакво божество татко ми изкрещя: „ Не я взимайте, тя е шампионка по плуване на Унгария и един ден ще сте благополучен, че сте избавили живота й. Кажи им името си. “ Тогава той ме погледна и аз – него. Имаше едно сиво и едно кафяво око. Тогава споделих по какъв начин се споделям. Така останах жива – с помощта на баща, който сподели, че съм шампионка по плуване и че ще помнят, че са ме оставили жива. “
Шекели умря предходната събота. Беше на 92. Тя счупи шест международни върха, завоюва 44 национални трофеи, златен орден на 200 метра бруст на Олимпиадата в Хелзинки през 1952-ра и сребро в същата дисциплинираност в Мелбърн четири години по-късно. „ Въпреки триумфите ми, никой не ме признаваше – написа тя по-късно. – Никой не ме одобри изцяло, макар че с цялото си сърце и душа се усещах като част от обществото, което непрекъснато се стараеше да ме кара да се усещам като новобранец. “
Шекели взема решение, че желае да стане плувкиня през 1936-а, когато слуша по радиото олимпийските игри в Берлин. Записва се да тренира в локалния плувен басейн и скоро оказва помощ на за спечелването на отборната купа на държавното състезание. Два месеца по-късно я изритват, тъй като не била мечтана. Само на 14, Ева към този момент е била привикнала с антисемитизма. Среща го и в учебно заведение, където стига до пердах със съученик, който написа на дъската: „ Евреите са мошеници! Омитайте се! “
Забраняват й да се състезава. Въпреки това не стопира да преследва детската си фантазия. Това се трансформира в повода й да живее. „ Когато германците пристигнаха, желаеха ни избият, само че аз взех решение да стана олимпийска шампионка. “ Причислена е към трудовите войски, само че съумява да избяга и да се прибере при фамилията си, което по това време към този момент се намира в скрито леговище.
Така Шекели поддържа формата си с тренировки по стълбите. Пет етажа на горе и пет етажа надолу. По 100 пъти дневно. В убежището живеели 42-ма души. В две стаи. Когато идват да им кажат, че войната е завършила, и да ги освободят, едвам 10 от тях са оживели. А когато Шекели печели златния си олимпийски орден през 1952-ра, не плува единствено за себе си, а и за тези 32-ма и поради хилядите, убити на брега на Дунава, както и за милионите други, починали в лагерите на гибелта.
Жени се за великия ватерполист Дежо Гярмати, който извежда Унгария до три олимпийски триумфа през 1952, 1956 и 1964 година За Игрите през 1956-а в Мелбърн двойката оставя дъщеричката си Андреа в Будапеща. Революцията избухва, до момента в който двамата не са в страната. Шекели смъква пет кг от терзание.
Така Шекели се отхвърля от спортната си кариера и става треньор. Философията й, че „ спортът е подарък и премията, а не работа “. Дъщеря й живее съгласно тази философия и самата тя печели сребърен орден на 100 м бътерфлай в Мюнхен през 1972-ра. Ева е дружно с нея по време на Мюнхенското кръвопролитие. Ден преди нещастието даже пие кафе с една от жертвите – треньора по битка Моше Вайнберг, който е погубен в борба в опит да спре терористите. Казал й, че не желал да върви в Германия, само че „ момчетата го умолявали “. И по този начин умира – пробвайки се да ги защищити.
В годините по-късно Шекели споделя на дълго и необятно историята си и води борба за отбрана правата на евреите в Унгария. През 2004-та получава премията за състезател на нацията. Но една от историите, които разказваше, ще остане вечно в паметта на всички.
Казаха, че златният орден ще ми бъде връчен от ръководителя на асоциацията по плуване и че ще получа специфична премията от майор от комунистическата политическа полиция.
И, представете си, стоях на подиума с ваза в ръцете си, а тогава ме погледна един мъж… “ Ева осъзнава, че към този момент е гледала в очите този мъж. В същите тези очи – едното сиво, а другото кафяво.
