Защо в Норвегия отнемат деца от родителите?
Едно следствие на Мария Цъцарова взриви телевизионния ефир и раздели публичното мнение в България. Мария сподели, че в Норвегия децата могат да бъдат отнемани от родителите си поради незначителни аргументи – за това че плачат, не си мият зъбите, имат дупка на панталона или дребни синини по тялото.
Разследване на bTV: Защо лишават българчета от фамилиите им в Норвегия? Български фамилии бягат от Норвегия, откакто подредили там целия си живот, с цел да спасят децата си
Пред камерата на bTV застанаха наши сънародници, които обичат децата си и са избягали от Норвегия, тъй като са се страхували да не ги изгубят.
Със своето лице под прожекторите застанаха и такива, които към този момент са ги изгубили и нямат право нито да ги чуват, нито да ги виждат. Такава е историята на Цветелина Уланд . Нейните деца – щерка и наследник, освен са отнети, само че са разграничени и живеят в разнообразни приемни фамилии. От норвежката работа за протекция на детето дадоха отговор с писмо до bTV, че не могат да разясняват проблема поради строгите правила на дискретност във връзка с децата.
Има още десетки сходни истории на българи, избрали да си тръгнат от Норвегия, с цел да не станат техните деца обект на интерес от обществените служби, сподели в предаването „ Тази неделя” Мария Цънцарова .
„ Норвегия има една добре развита система за отбрана на децата – коства ни се ужасно, когато сме в обувките на родителя. В тази система е центрирана върху детето, у нас центърът е върху семейството”, разяснява Елка Налбантова от Национална мрежа за децата.
По думите й има шест висящи каузи в Съда за правата на човек по сходни проблеми в Норвегия и едно извоювано, само че съдът споделя, че норвежката система за протекция на децата е добра. Същата е и оценката на УНИЦЕФ.
Относно случая с разграничените брат и сестра тя сподели, че това се случва и у нас и зависи от това какви места могат да обезпечат обществените служби за децата. Понякога се налагало и поради характерни потребности не едно от децата.
Консулът ни в Норвегия Николай Цонев подсети, че норвежкото общество има свои правила на държание и те се разграничават от българските. Според него като цяло българите в Норвегия нямат проблем нито с локалните хора, нито със законите.
Цонев е осведомен с 10 случая за последните две години на отнети деца от български фамилии, три са потърсили консулска отбрана, само че към момента няма решение по тях.
За случая на Цветелина Уланд консулът чака повече информация, с цел да може да окаже помощ.
Вижте повече във видеото:
Разследване на bTV: Защо лишават българчета от фамилиите им в Норвегия? Български фамилии бягат от Норвегия, откакто подредили там целия си живот, с цел да спасят децата си
Пред камерата на bTV застанаха наши сънародници, които обичат децата си и са избягали от Норвегия, тъй като са се страхували да не ги изгубят.
Със своето лице под прожекторите застанаха и такива, които към този момент са ги изгубили и нямат право нито да ги чуват, нито да ги виждат. Такава е историята на Цветелина Уланд . Нейните деца – щерка и наследник, освен са отнети, само че са разграничени и живеят в разнообразни приемни фамилии. От норвежката работа за протекция на детето дадоха отговор с писмо до bTV, че не могат да разясняват проблема поради строгите правила на дискретност във връзка с децата.
Има още десетки сходни истории на българи, избрали да си тръгнат от Норвегия, с цел да не станат техните деца обект на интерес от обществените служби, сподели в предаването „ Тази неделя” Мария Цънцарова .
„ Норвегия има една добре развита система за отбрана на децата – коства ни се ужасно, когато сме в обувките на родителя. В тази система е центрирана върху детето, у нас центърът е върху семейството”, разяснява Елка Налбантова от Национална мрежа за децата.
По думите й има шест висящи каузи в Съда за правата на човек по сходни проблеми в Норвегия и едно извоювано, само че съдът споделя, че норвежката система за протекция на децата е добра. Същата е и оценката на УНИЦЕФ.
Относно случая с разграничените брат и сестра тя сподели, че това се случва и у нас и зависи от това какви места могат да обезпечат обществените служби за децата. Понякога се налагало и поради характерни потребности не едно от децата.
Консулът ни в Норвегия Николай Цонев подсети, че норвежкото общество има свои правила на държание и те се разграничават от българските. Според него като цяло българите в Норвегия нямат проблем нито с локалните хора, нито със законите.
Цонев е осведомен с 10 случая за последните две години на отнети деца от български фамилии, три са потърсили консулска отбрана, само че към момента няма решение по тях.
За случая на Цветелина Уланд консулът чака повече информация, с цел да може да окаже помощ.
Вижте повече във видеото:
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ