Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може

Едно разбрах с категоричност през моя живот: че на всички места може и без мене.

Когато жена ти стане доста блага – това доста постоянно значи, че тя е престанала да бъде единствено твоя.

Ако си безпаричен, изпаднал, закъсал, обсипан с задължения и на никое място не можеш да намериш пари, остава ти да направиш единствено едно: „ Да се скараш с началника си, с цел да те уволни от дребната работа, която заемаш. От сходен див подвиг от време на време се уплашва самата орис и току видиш – обърнала работата към по-добро. “

Българинът е муха със самочувствието на самолет.

В битката сред две истини – истината постоянно е някъде вън от тях.

Всяко четене е една война сред създателя и читателя.

Във виното е истината! Ала оня, който пръв е споделил тая мъдрост, е бил изтрезнял – по този начин, че истината, уви, не е и там.

Добродетелта е най-любимата кокетна мимика на порока.

Дълго време аз мислех, че ми вреди алкохолът; сетне хвърлих виновността на тютюна; сетне – на месото. Най-после разбрах, че ми вреди просто животът.

Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора. В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер цялостна бъчва.

Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито напълно неприятни, нито напълно положителни.

Едно проклинание ми тежи: аз не мога да почувствувам близостта на хората. И когато някой се стреми да ме целуне от обич – аз тръпна отвратен от предубеждението, че той преднамерено желае да ми съобщи някаква страшна болест.

За да бъдеш благополучен, трябват доста условия, само че най-първото е да си малоумен. Най-често то заместя всички други.

Знам: твоето минало е славно. И бъдещето ти ще е не по-малко славно в историята. Но кажи ми, по какъв начин да преживея мизерното ти настояще?

И гаргите стоят с часове по антените, само че от това не стават по-музикални.

Има създатели, които могат без притеснение да ти кажат: „ Бях почнал да пиша пиеса. Но като чух, че и Бернар Шоу написа, отхвърлих се — не обичам да ми подражават… “

Има хрумвания, в които е безусловно невероятно да повярваш, в случай че даже ти дадат 100 години да мислиш. Такива са, да вземем за пример, концепциите за славянско господство, за балканско съглашение, за общочовешко приятелство и други

Колкото по-истинска е една истина, толкоз повече наподобява на смелост.

Колчем ми се е случвало да навляза в огромна гора, с неописуема хубост на извишени към небето борове или рошави буки, или гиздави елхи, натруфени като млади невести — все ми е минавало през мозъка: „ Голям въпрос е дали бива тая неповторима красота да се жертва, с цел да се прави… хартия. И дали не е по-добре да се отсичат единствено тънички клончета и с тях да се понашибва отрано всяко младо, което почувства нагон да написа — та нека се остави, за негово положително. “

Моето злощастие е единствено в това: всеки човек, с който се сближа, доста скоро вижда, че аз в действителност не съм негов, не съм техен.

Мразя тълпата, даже да се състои от мобилизирани мъдреци.

Нашенецът не ненавижда книгата. Нещо по-лошо: той няма никакво отношение към нея. Той не знае защо би му трябвала. Ако би я считал за разкош, той би ламтял за нея. Но тя е за него просто една нелепа непотребица.

Не бързай да го съдиш, че се напил. Кой може да знае, за какво се е напил човек? Това е най-често прекомерно комплициран и неподозирано бездънен въпрос. Някой се напива, може би, единствено с цел да се приравни с вас, трезвите…

Никога недей се сближава доста с индивида! Оставиш ли го да се приближи до тебе – той без друго ще почне да те рита.

Няма състояние без излаз: всичко се подрежда, единствено че по някой път зле.

О, да — и той падна за отечеството! Падна от високата стълба на Сметната палата, гдето бе отишъл да получи една платежна заповед.

О, живот! Аз въпреки всичко те обичам: ти се оказа изцяло заслужен за моето презрение…

Пред елементарния елементарен, недодялан, нахален човек на нашата реалност аз постоянно, във всичко се усещам отговорен — даже за работи, които нито съм сънувал.

Тайната за триумфа на всекидневния вестник е същата, каквато е за обособения човек: „ По нищо да нямаш свое мнение! “

Тайната за положителните връзки сред хората е доста елементарна: „ Давай непрестанно и колкото можеш повече от себе си, а не искай нищо от тях. “

Той ми е доста непосредствен! — споделяме за някого. И всеки си има свои близки. И види се, че по този начин би трябвало да бъде. Защото другояче от кое място щяха да знаят нашите интимни работи или значими секрети ония непознати и далечни, които приказват за нас из града?

Три висши пункта има всеки прием: аперитивен — закуски; смилателен — кафе, ликьор; пургативен — речи.

У другите нации има „ джентлмен “, има „ денди “ или кой знае още какво. Ние имаме единствено хашлак. Ала светът не помни да е съществувала в миналото и процъфтявала страна от хашлаци…

Фактът, че извънредно огромен брой хора пишат, е задоволително унизителен, с цел да накара други напълно да не пишат.

Характерно за варварството на нашето общество: никой за никого пет пари не дава, нито да го признае една степен по-високо от себе си, нито да прояви любов до всеотдайност. Зад очевидно интимната връзка най-често се крие взаимно осъществено закононарушение.

Хората са нормално доста плитки: постоянно имат поради единствено това, което приказваш, а напълно изпускат това, което премълчаваш и което в множеството случаи е доста по-важно.

Що е публицист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една концепция — и завърти дръжката.

На заглавната фотография са: Редакционната гилдия на “Отечество ” и “Военни вести ”, София, 1977 година - Андрей Протич, полк. Йордан Венедиков, полк. Александър Цанев, Димитър Подвързачов Александър Божинов. Прави: Елин Пелин, двама незнайни, Георги Райчев, Добри Немиров, Йордан Йовков)