Случайна среща с моята бивша приятелка преобърна живота ми: Точно хората около нас са причина за щастието ни
Едно писмо, оповестено в интернет, може да ви разкрие доста за любовните взаимоотношения в XXI век. Всеки човек, които търси своята огромна обич, би трябвало да прочете идващите редове.
Днес по обяд срещнах момиче, което в продължение на доста години обичах. Тя беше омъжена и бременна. Когато се видяхме, се поздравихме, а по-късно тя ми се обади. Ако би трябвало да бъда почтен, когато ми се обади, се почувствах поласкан. Започнах да рева по този начин, както не съм плакал от 15 години.
Преди 5 години взехме решение да се разделим. Дотогава имахме връзка от 4 години и половина и през това време бяхме изцяло отдадени един на различен. Можехме да прекарваме по 24 часа дружно като гледаме филми, играем на разнообразни игри или просто си приказваме. Цареше цялостна естетика.
Разбира се, имали сме и сложни моменти, когато имах потребност от поддръжка след мой несполучлив план, когато трябваше да я занеса на ръце до най-близката болница и когато се съмнявахме един в различен. Обичали сме се еднообразно мощно и за нас правилото, че една връзка единият обича, а другият разрешава да бъде обичан, не важеше.
След 4 години и половина обаче пристрастеността посред ни изчезна и аз взех решение, че би трябвало да приключа тази връзка, тъй като светът е цялостен с задоволително красиви и сексапилни девойки. Смятах, че съм млад, хубав и бъдещето е пред мен, поради което не си заслужава да влагам всички свои старания в една връзка.
Така мисля освен аз, а и доста необвързани мъже и дами. Ще се изненадате, че огромна част от красивите, самостоятелни и съумели дами са самотни. В моята компания мъжете са сред 22 и 35 години, като половината от тях нямат сериозна другарка и желаят това да остане по този начин.
Голямата цел на актуалните младежи е да преследват материални изгоди, да се повдигнат в специалността, да натрупат пари и съвсем никой не влага същите старания в откриването на любовта.
И даже да я открие, не влага задоволително старания, с цел да задържи индивида да себе си. Желанието ни за многообразие, страхът от проблеми ни кара да търсим нещо ново.
Срещата с моята някогашна другарка в действителност ме раздруса. Спомних си по какъв начин изгубих човек, който доста обичах, тъй като се опасявах да бъда виновен, да се трудя и да покажа на индивида до себе си какъв брой високо го оценявам.
Именно хората към нас са причина за щастието ни и по тази причина би трябвало да се грижим и стараем за тях, а не за краткотрайни задоволения.
Инфо: ezine
