Доц. Тонев: Трябва да има един пакет за всички бременни жени, без значение от осигурителния им статус
Едно от всеки 10 деца у нас се ражда от майка, която не е посетила нито един път лекарски кабинет през бременността си. Всяка година приблизително 7500 дами раждат, без да са имали здравно наблюдаване и грижи, до момента в който са били бременни. Всеки ден умира едно дете на възраст под 1 година, всеки ден се появява и по едно мътвородено бебе. В доста случаи това е могло да бъде избегнато, в случай че е имало пълноценно следене на бременността и съответни постанатални грижи. Тези данни бяха показани по време на Работна среща в Народното събрание с хазаин парламентарната Комисия по опазване на здравето и водещ на полемиката ръководителят на комисията доцент Антон Тонев.
Инициатори на проявата са няколко неправителствени организации, измежду които Сдружение „ ЛАРГО “, Националната мрежа на здравните посредници, Националната мрежа за децата и други, получили поддръжка за реализацията й от зам.-министъра на опазването на здравето Невена Цанкова.
Участниците в срещата се сплотиха към визията, че са нужни промени в нормативната уредба по отношение на грижите за неосигурените бременни дами, преди всичко в Наредба 26 на Министерство на здравеопазването от 2007 година
Делът на здравнонеосигурените бременни дами у нас не понижава през годините, мит е, че те са единствено от малцинствените групи,
стана ясно от думите на социолога Венелин Стойчев от Сдружение „ ЛАРГО “, който показа данни от изследване, отдадено на тематиката. Според доктор Стойчев по приблизителни калкулации единствено към 60% от неосигурените бременни са от ромския етнос, останалите са българки, само че особено за всички тях е, че са с невисок обществен статус и непроследяването на бременността им ги извежда във висок риск за самите тях, като в това време са застрашени и от раждане на дете с тежко увреждане.
„ Всичко това има и икономическа цена, която обществото ни заплаща, и тя е доста по-висока от цената, която е можело да заплати, в случай че неосигурената бременна жена е получила нужните й медицински услуги – прегледи и проучвания, а не вероятният при настоящата нормативна уредба единствено един обзор и дребен брой проучвания “, безапелационен бе той.
При настоящето положение на майчиното и детско опазване на здравето у нас акцентът би трябвало да се сложи върху качеството, а на спестяването на средства да се гледа като на второстепенен резултат, разяснява юристът по здравно право Мария Шаркова. По думите й е належащо да се преодолеят неравенствата в здравната грижа за бременните, които са обезпечени и тези, които не са, както и за техните деца, като с промени в нормативната уредба се разшири и размерът на предоставяната болнична помощ за новороденото. По данни на Българския хелзинкски комитет по-малко от половината здравнонеосигурени бременни дами у нас имат достъп да медико-социални услуги.
Не би трябвало да бъдат отлагани повече измененията в Наредба 26 от 2007 година за здравното обслужване на бременните неосигурени, безапелационни бяха всички участници в полемиката, измежду които бяха съветникът на здравния министър доктор Таня Андреева, председателката на БАПЗГ Милка Василева, представителят на офиса на СЗО в България доцент Михаил Околийски, шефът на НЦОЗА проф. Пламен Димитров, представители на УНИЦЕФ, БХК и неправителствения бранш.
Измененията би трябвало да в посока уеднаквяване на размера действия, на които могат да разчитат бременните, без значение от осигурителния им статус,
като в това време се потърсят способи за обосноваване на акушер-гинеколозите, които заради административна трудност, ниско възнаграждение и неспособност за пълноценна работа в множеството случаи отхвърлят да одобряват и следят бременни без здравни осигуровки. Това стана ясно от думите на ръководителя на парламентарната Комисия по опазване на здравето доцент Антон Тонев.
„ Трябва да има един пакет за всички бременни дами “, безапелационен бе той.
Неговото мнение бе подкрепено от всички участници в полемиката. Участниците подчертаха, че неравнопоставеното отнасяне на бременни със и без осигуровки на процедура е дискриминиращо и е редно да се търсят способи този модел да бъде изменен.
По време на полемиката бе наранена и тематиката за
патронажната грижа, за която би трябвало се обезпечи стабилно развиване и непрекъснато финансиране,
изключително откакто бе дадена опция за независими акушерски и сестрински практики. На това обърна внимание председателката на БАПЗГ Милка Василева, която напомни положителните резултати от работата на центровете за майчино и детско здраве и патронажна грижа в Шумен и Сливен. По думите на Мария Златарева от УНИЦЕФ и сега тяхната активност се поддържа, само че търсенето на механизми за обезпечаване на активността и в бъдеще е предмет на взаимни планове със експерти от МУ – Варна, резултатите от които ще бъдат показани в близко бъдеще.
Според съветника на здравния министър доктор Таня Андреева едно от вероятните решения за постигането на стабилно развиване на патронажните грижи е потреблението на запас от Националната стратегия за майчино и детско опазване на здравето на Министерство на здравеопазването и от Националната тактика за детско-юношеско опазване на здравето и педиатрична грижа.
Само след няколко дни – на 19 май т.г., НЦОЗА провежда и кръгла маса по тематиката, бе обявено на полемиката.
В умозаключение доцент Антон Тонев изясни, че следва да бъдат направени и импортирани оферти за нормативни промени, които ще бъдат показани обществено.
Инициатори на проявата са няколко неправителствени организации, измежду които Сдружение „ ЛАРГО “, Националната мрежа на здравните посредници, Националната мрежа за децата и други, получили поддръжка за реализацията й от зам.-министъра на опазването на здравето Невена Цанкова.
Участниците в срещата се сплотиха към визията, че са нужни промени в нормативната уредба по отношение на грижите за неосигурените бременни дами, преди всичко в Наредба 26 на Министерство на здравеопазването от 2007 година
Делът на здравнонеосигурените бременни дами у нас не понижава през годините, мит е, че те са единствено от малцинствените групи,
стана ясно от думите на социолога Венелин Стойчев от Сдружение „ ЛАРГО “, който показа данни от изследване, отдадено на тематиката. Според доктор Стойчев по приблизителни калкулации единствено към 60% от неосигурените бременни са от ромския етнос, останалите са българки, само че особено за всички тях е, че са с невисок обществен статус и непроследяването на бременността им ги извежда във висок риск за самите тях, като в това време са застрашени и от раждане на дете с тежко увреждане.
„ Всичко това има и икономическа цена, която обществото ни заплаща, и тя е доста по-висока от цената, която е можело да заплати, в случай че неосигурената бременна жена е получила нужните й медицински услуги – прегледи и проучвания, а не вероятният при настоящата нормативна уредба единствено един обзор и дребен брой проучвания “, безапелационен бе той.
При настоящето положение на майчиното и детско опазване на здравето у нас акцентът би трябвало да се сложи върху качеството, а на спестяването на средства да се гледа като на второстепенен резултат, разяснява юристът по здравно право Мария Шаркова. По думите й е належащо да се преодолеят неравенствата в здравната грижа за бременните, които са обезпечени и тези, които не са, както и за техните деца, като с промени в нормативната уредба се разшири и размерът на предоставяната болнична помощ за новороденото. По данни на Българския хелзинкски комитет по-малко от половината здравнонеосигурени бременни дами у нас имат достъп да медико-социални услуги.
Не би трябвало да бъдат отлагани повече измененията в Наредба 26 от 2007 година за здравното обслужване на бременните неосигурени, безапелационни бяха всички участници в полемиката, измежду които бяха съветникът на здравния министър доктор Таня Андреева, председателката на БАПЗГ Милка Василева, представителят на офиса на СЗО в България доцент Михаил Околийски, шефът на НЦОЗА проф. Пламен Димитров, представители на УНИЦЕФ, БХК и неправителствения бранш.
Измененията би трябвало да в посока уеднаквяване на размера действия, на които могат да разчитат бременните, без значение от осигурителния им статус,
като в това време се потърсят способи за обосноваване на акушер-гинеколозите, които заради административна трудност, ниско възнаграждение и неспособност за пълноценна работа в множеството случаи отхвърлят да одобряват и следят бременни без здравни осигуровки. Това стана ясно от думите на ръководителя на парламентарната Комисия по опазване на здравето доцент Антон Тонев.
„ Трябва да има един пакет за всички бременни дами “, безапелационен бе той.
Неговото мнение бе подкрепено от всички участници в полемиката. Участниците подчертаха, че неравнопоставеното отнасяне на бременни със и без осигуровки на процедура е дискриминиращо и е редно да се търсят способи този модел да бъде изменен.
По време на полемиката бе наранена и тематиката за
патронажната грижа, за която би трябвало се обезпечи стабилно развиване и непрекъснато финансиране,
изключително откакто бе дадена опция за независими акушерски и сестрински практики. На това обърна внимание председателката на БАПЗГ Милка Василева, която напомни положителните резултати от работата на центровете за майчино и детско здраве и патронажна грижа в Шумен и Сливен. По думите на Мария Златарева от УНИЦЕФ и сега тяхната активност се поддържа, само че търсенето на механизми за обезпечаване на активността и в бъдеще е предмет на взаимни планове със експерти от МУ – Варна, резултатите от които ще бъдат показани в близко бъдеще.
Според съветника на здравния министър доктор Таня Андреева едно от вероятните решения за постигането на стабилно развиване на патронажните грижи е потреблението на запас от Националната стратегия за майчино и детско опазване на здравето на Министерство на здравеопазването и от Националната тактика за детско-юношеско опазване на здравето и педиатрична грижа.
Само след няколко дни – на 19 май т.г., НЦОЗА провежда и кръгла маса по тематиката, бе обявено на полемиката.
В умозаключение доцент Антон Тонев изясни, че следва да бъдат направени и импортирани оферти за нормативни промени, които ще бъдат показани обществено.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ