Красимир Симонски: Сертифицирането на услуги и продукти е важно за правилното функциониране на единния цифров пазар
Едно от решенията в цифровата сфера на ниво Европейски съюз е Актът за киберсигурностт, с който за първи път се вкарват правила за узаконяване на артикули, процеси и услуги. Това сподели Красимир Симонски, заместник-председател на Държавна организация „ Електронно ръководство " (ДАЕУ), който откри дискусионната сесия " Сертификационни рамки за цифрова сигурност " на Регионалния конгрес по киберсигурност. Сертифицирането на киберсигурността играе значима роля за повишение на сигурността и доверието в продуктите и услугите, които са от решаващо значение за вярното действие на цифровия обединен пазар, добави още той. Дали узаконяването ще задълбочи цифровото разделяне в Европейски Съюз или в противен случай - ще го улесни, какви ще бъдат схемите за узаконяване и ще станат ли наложителни за страните-членки, бяха част от дискутираните тематики. Европейската комисия ще прави оценка дали съответна европейска скица за узаконяване на киберсигурността следва да стане наложителна посредством съответното законодателство на Европейски Съюз, с цел да се подсигурява уместно равнище на киберсигурност на ИКТ продуктите и услугите и възстановяване на действието на вътрешния пазар. Идеята е държавните управления да бъдат по-добре готови и осведомени в своите решенията по отношение на узаконяването. Способността да се разбере дали една система или услуга дава отговор на избрани условия е в основата на доверието в цифровите системи, които използваме, заключи в края на полемиката Красимир Симонски.
Васил Грънчаров, шеф на дирекция „ Мрежова и осведомителна сигурност " в ДАЕУ подчертава върху ограниченията, които е осъществила България в законодателната и нормативната уредба за реализиране на високо общо равнище на сигурност на мрежите и осведомителните системи. Определяни са административните органи, към които да бъдат основани националните способени органи по мрежова и осведомителна в секторите Енергетика; Транспорт; Здравеопазване и Регионално развиване, съобщи Грънчаров. И добави, че има призната методология за идентифициране на операторите на съществени услуги в сходство с условията на кибер сигурността, разпознати са операторите на съществени услуги, призната Наредбата за минималните условия за мрежова и осведомителна сигурност и образуван Съвет за киберсигурност, с устав за неговото деяние.
ДАЕУ ще построява детайли от националната система за киберсигурност по план на Фонд „ Вътрешна сигурност " 2014 - 2020, а по програмата „ Механизъм за свързване на Европа " (Connecting Europe Facility) ще осъществя плана „ Изграждане на потенциал и възстановяване на услугите, предоставяни от CERT България ", разгласи Васил Грънчаров. Според него българската страна ще продължи да бъде дейна в съдействието със страните от Европейски Съюз по въпросите на подготовката и ръководството на кибер произшествия.
България за четвърти път е хазаин на Регионален конгрес по киберсигурност за Европа и Общността на самостоятелните страни, който се провежда от Международния съюз по далекосъобщения.
В форума вземат участие над 140 представители на държавните управления, законодателните институции, регулаторите, доставчиците на услуги, университетските среди, гражданското общество и кибер-експерти. Във фокуса на полемиките са националните тактики за киберсигурност, активността на центровете за реагиране при рецесии, провокациите за сигурността на 5G мрежите, въздействията на изкуствения разсъдък, отбраната на данните и други.
Предишните три издания на форума през 2008 година, 2012 година и 2016 година също бяха извършени в София.
Васил Грънчаров, шеф на дирекция „ Мрежова и осведомителна сигурност " в ДАЕУ подчертава върху ограниченията, които е осъществила България в законодателната и нормативната уредба за реализиране на високо общо равнище на сигурност на мрежите и осведомителните системи. Определяни са административните органи, към които да бъдат основани националните способени органи по мрежова и осведомителна в секторите Енергетика; Транспорт; Здравеопазване и Регионално развиване, съобщи Грънчаров. И добави, че има призната методология за идентифициране на операторите на съществени услуги в сходство с условията на кибер сигурността, разпознати са операторите на съществени услуги, призната Наредбата за минималните условия за мрежова и осведомителна сигурност и образуван Съвет за киберсигурност, с устав за неговото деяние.
ДАЕУ ще построява детайли от националната система за киберсигурност по план на Фонд „ Вътрешна сигурност " 2014 - 2020, а по програмата „ Механизъм за свързване на Европа " (Connecting Europe Facility) ще осъществя плана „ Изграждане на потенциал и възстановяване на услугите, предоставяни от CERT България ", разгласи Васил Грънчаров. Според него българската страна ще продължи да бъде дейна в съдействието със страните от Европейски Съюз по въпросите на подготовката и ръководството на кибер произшествия.
България за четвърти път е хазаин на Регионален конгрес по киберсигурност за Европа и Общността на самостоятелните страни, който се провежда от Международния съюз по далекосъобщения.
В форума вземат участие над 140 представители на държавните управления, законодателните институции, регулаторите, доставчиците на услуги, университетските среди, гражданското общество и кибер-експерти. Във фокуса на полемиките са националните тактики за киберсигурност, активността на центровете за реагиране при рецесии, провокациите за сигурността на 5G мрежите, въздействията на изкуствения разсъдък, отбраната на данните и други.
Предишните три издания на форума през 2008 година, 2012 година и 2016 година също бяха извършени в София.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ