Колко са работещите бедни?
Eдно от понятията с които се спекулира най-често в обществената политика е „ работещ безпаричен “, най-вероятно заради обяснимата неправда някой да работи, а да не може да свързва двата края. Към объркването към това разбиране се прибавя и събитието, че битуват няколко разнообразни избрания, съгласно които броят на работещите небогати в България варира в границите на стотици хиляди души. Затова, дано първо да забележим главните характерности на работещите небогати въз основа на последните налични данни за 2017 година от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) на Национален статистически институт и Евростат.
За да попадне някой в групата на работещите небогати би трябвало да дава отговор на две условия - да работи на цялостно или ненапълно работно време, и да е част от домакинство с приход под 60% от медианния за избраната година (повече за бедните семейства и техните особености тук). Към 2017 година, от когато са последните налични микроданни на EU-SILC, на това определение дават отговор към 378 хиляди души (16+ години), или към 12% от всички заети, включително и работещи хора отвън трудоспособна възраст.
Много повече работещи небогати са мъже, в сравнение с дами – 230 хиляди мъже и 150 хиляди дами. Този дисбаланс е значително разбираем, защото в бедните фамилии доста постоянно единствено единият от възрастните работи, и това доста по-често са мъжете, до момента в който дамите са безработни или неактивни, и се грижат за подвластните деца или възрастни. Този извод значително се удостоверява и от разпределението на работещите небогати съгласно размера на семейството (Графика 1). Повечето са съсредоточени в семейства с най-малко трима членове, което насочва към домакинство с един работещ (най-вероятно заплата към минималната), незает възрастен и подвластни деца. При семействата с един човек, които е работещ безпаричен става дума за ангажиран на ненапълно работно време, а при тези с двама – за общуване на ангажиран и безработен/неактивен, или един ангажиран със подвластно дете или пенсионер.
01.png
За да попадне някой в групата на работещите небогати би трябвало да дава отговор на две условия - да работи на цялостно или ненапълно работно време, и да е част от домакинство с приход под 60% от медианния за избраната година (повече за бедните семейства и техните особености тук). Към 2017 година, от когато са последните налични микроданни на EU-SILC, на това определение дават отговор към 378 хиляди души (16+ години), или към 12% от всички заети, включително и работещи хора отвън трудоспособна възраст.
Много повече работещи небогати са мъже, в сравнение с дами – 230 хиляди мъже и 150 хиляди дами. Този дисбаланс е значително разбираем, защото в бедните фамилии доста постоянно единствено единият от възрастните работи, и това доста по-често са мъжете, до момента в който дамите са безработни или неактивни, и се грижат за подвластните деца или възрастни. Този извод значително се удостоверява и от разпределението на работещите небогати съгласно размера на семейството (Графика 1). Повечето са съсредоточени в семейства с най-малко трима членове, което насочва към домакинство с един работещ (най-вероятно заплата към минималната), незает възрастен и подвластни деца. При семействата с един човек, които е работещ безпаричен става дума за ангажиран на ненапълно работно време, а при тези с двама – за общуване на ангажиран и безработен/неактивен, или един ангажиран със подвластно дете или пенсионер.
01.png
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ