Едно от нещата, които най-много мразя в работата си като

Едно от нещата, които най-вече ненавиждам в работата си като публицист, е да виждам предизборни диспути. Особено български. Не знам преднамерено ли водещите толерират лъжите на някои участници (да, единствено на някои), с цел да става сеир, или просто нямат подготовката да ги изобличат на момента. Точно това ме подразни и през вчерашния ден, когато Асен Василев опитваше да ни изясни, че нямало проблем с бюджета за идната година и страната не отива на свръхдефицит, съпоставим с сред 6 и 9 % от брутния вътрешен артикул, което е сред 12 и 18 милиарда лв..

Първо ще опитам да разясня някои истини и разсея няколко заблуди, с цел да се сътвори база на познанието. В идващите седмици, в които бюджетните въппроси ще се разискват като част от акцията, това знание ще бъде належащо, с цел да не се разрешава на безотговорни политици да заблуждават гласоподавателите.

Асен Василев съобщи, че огромният недостиг се получава поради поръчките на министерствата за разноски. Това било обикновено, тъй като всички си раздуват претенциите, само че след това, когато специалистите на Министерство на финансите се намесят, елементарно се реализира рационално равнище на разноските и при сравняването им с приходите, дефицитът щял да бъде доста по-малък.

Реалността е, че тъкмо при интервенция на специалистите, дефицитът е 18 милиарда лв. и с големи старания за съкращения на разноските, се докарва до 6% спрямо брутния вътрешен артикул. Това е така наречен сценарий „ без промени в политиките “ и съставлява стойности, които би трябвало да ни тормозят. Те са прекомерно огромни и отварят голяма нужда от външно финансиране, или от мъчителни ограничения, които може да влошат представянето на стопанската система.

Най-голямата илюзия, която Асен Василев и " Продължаваме промяната " съумяха да пробутат и да наложат с поредни старания към този момент три години е, че е ОК бюджетите да завършват с недостиг от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Не обичам аналогиите с други области, само че тук е доста уместно да са каже, че бюджетният недостиг в естествени стопански времена, когато няма криза, е като температурата на човешкото тяло. Ако той е половин % от Брутният вътрешен продукт, това е като да имаме 37.5 градуса. Навярно сме дремнали на отворен прозорец и с един аспирин ще ни мине. Ако дефицитът е 1%, значи температурата е 38 градуса. Не е ужасно, само че не можем да го пренебрегнем. 2% недостиг е като 39 градуса – тече сериозна имунна битка с някаква вирусна зараза и лекарската интервенция е целесъобразна. 3% от Брутният вътрешен продукт е 40-градусова температура - не сме тръгнали да умираме, само че имаме сериозен проблем, който може и „ да ни бутне “.

Когато три години подред " Продължаваме промяната " ни изясняват, че бюджетен недостиг от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт не е проблем, те в действителност ни споделят, че не е проблем да си седим с 40-градусова температура. И изобщо по какъв начин Асен  Василев измисли опорната точка, че „ бюджетът  е уравновесен на 3% от брутния вътрешен артикул “. Пълен нонсенс.

Бюджетът е уравновесен единствено, когато приходите са равни на разноските. Всичко друго от равенството значи недостиг или остатък. 

Вчера още веднъж Василев ни изясни, че на конференцията на служебния финансов министър Людмила Петкова предишния петък са публикувани внушения, целящи да паникьосат обществото. Той даде за пример по какъв начин предишния март на сходна конференция предходният длъжностен министър Росица Велкова също предизвести, че дефицитът се обрисува да е 6% от Брутният вътрешен продукт, а той завършил с отношение 1.7% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Това число е изненада. Той не изясни дали става дума за недостиг на касова основа, или на начислена основа. Не сподели по какъв начин се е стигнало до това отношение, откакто през март, когато излязоха първите резултати, на касова основа имаше недостиг, който с малко надвиши 3-те %. Дали отношението се образува след проверката на данните за Брутният вътрешен продукт?  Последното пък изобщо не е подходящо, тъй като става дума за предприемане на политики в една среда, и в случай че тя се окаже по-благоприятна, става дума за шанс, а не за сполучлива политика.

" Продължаваме промяната " постановиха ново отношение към фискалната политика. Залагат се смели разходни политики и се надяваме, че инфлацията, или икономическият напредък ще бъдат на наша страна. Само че това е като колело на шанса, което не всеки път отрежда дарове. И даже да се бе получило, Василев не може да отхвърли, че с цел да ограничи миналогодишния недостиг, прибегна към изключителни ограничения. Изтегли милиард и половина от " Българския енергиен холдинг " и го декапитализира, поради което в бюджета за тази година се планува издаването на държавни гаранции по заеми, които ще тегли от същия енергиен холдинг и по този начин да навакса изтегленото за бюджета през предходната година.

И тъй като тази година няма дивиденти за изтегляне, Василев реши да превъзпита енергийните привички на Северна Македония и Унгария, като таксува потреблението им на съветски газ през „ Турски поток “. Помните ли? Че поради тази му „ иновация “ Унгария заплаши да наложи несъгласие на влизането ни в Шенген. От това се очакваше тази година да съберем спомагателни 2.4 милиарда лв..

След като стана ясно кои са заблудите, с които Асен Василев и " Продължаваме промяната " пробват да се измъкнат и да не поемат отговорност за тежкото финансово положение, може да се разсъждава и за решаването на казуса. Този въпрос може да се раздели на три подвъпроса. Как да се усилят приходите? Как да се понижат разноските? Колко и по какъв начин да се изтеглят задоволително заеми, с цел да си посрещнем дефицитът, който остава непокрит?

Отговорите не са радостни. Приходите могат да се усилят с по-болезнени ограничения като повдигане на налозите, от които най-вероятен е Данък добавена стойност,

тъй като има най-голяма тежест в структурата, тъй като покачването му ще донесе най-вече доходи, тъй като това ще има инфлационен  резултат и в допълнение ще увеличи базата за събираемост, и най-много, тъй като е индиректен налог, който полза потреблението, а не директен, който би обложил приходите и благосъстоянието.

Да се вдигнат осигуровките също би било решение, доколкото максимален дял в разноските са тези за пенсии, а осигурителната система е с недостиг от 10 милиарда лв. или 5% от Брутният вътрешен продукт. Този дефицит се покрива с преливане на средства от общите данъчни доходи. По-малко мъчителни ограничения са анулацията на преференциалните Данък добавена стойност ставки, повишение на осигурителния приход и така нататък

Намалението на разноските е въпрос, към който би трябвало да се подходи доста деликатно. Безотговорният метод на Симеон Дянков отпреди 15 години, който докара до орязване на вложения и задържане на заплащанията по към този момент изпълнени планове, депресира стопанската система за петилетка и удвои безработицата.

Затова верният метод би бил да се дефинират тези стратегически вложения, от които се нуждаем и да приемем действителността, че те ще се случат и ще причинят някакъв свръхдефицит. Но да е по-малък от 6% и да имаме визия как да го овладеем в средносрочен проект – в идващите от три до четири години. Дефицитът може да се се свие с опит за пренасочване на европейски средства (доколкото е възможно) за финансирането на тези вложения, които въпреки всичко ще се случат.

Нужна е и дипломация на равнище правителство-общини, в която локалните управляващи да бъдат убедени да забавят капиталовите планове от програмата, която залегна в тазгодишния бюджет, тъй че финансовите им разноски да се изпълнят, само че не следващата година, а примерно през 2026 г. и да не се струпат големи заплащания по общински вложения през идната година. Тук става дума за отсрочване единствено на тези вложения, които не са в стратегическите области и могат да почакат.

Има два метода европейските средства да се употребяват за покриване на дефицитите. Първият е, да работим и да осъществим нужното за приемане на предплатени заплащания, които да се употребяват като краткотраен кратковременен заем. Постъпилото от Брюксел може да се употребява за посрещане на по-непосредствени потребности през 2025 година, доколкото парите  на Националния фонд и Фонд „ Земеделие “ образуват фискалния запас, доколкото не е настъпил миг да се заплаща по съответните планове, за които парите са ни преведени и доколкото преводите от Брюксел все отново се осчетоводяват като доходи от помощи. Такива практики сме следили и в предишното. По-трудно ще бъде да се организира дипломация с Брюксел, по предоговаряне на оперативните стратегии и Плана за възобновяване и резистентност, тъй че да вземем за пример общинските планове от държавната капиталова стратегия, или най-малко част от тях, да се финансират с европейски средства. Това може и да се окаже непостижимо, само че си коства най-малко да се опита.

Накрая остана тегленето на заеми. В края на август България за първи път от десетилетия изтегли доларов заем.

Пренебрегнахме десетилетния принцип да се стремим да изискуем във валутата, в която са и приходите ни. Това се случи, тъй като трябваше да се представим и на американската капиталова общественост. Беше ясно, че търсейки парите единствено в Европа може да ни коства по-високи лихви. Същото важи и за следващата година. Но спомняме ли си какво е да диверсифицираме кредиторите си? Това е като да предложим капиталова опция на едни, тъй като други към този момент се замислят. Чудесна тактика, доколкото тегленето на заеми е станало неизбежно. Заемът е неприятна вест, само че изискванията му могат да бъдат преференциални и неизгодни. Затова ниските лихви на доларовите заеми са задоволително решение. Ако не чакаме еврото да девалвира.

Крайната картина обаче припомня късните 80 и ранните 90 години на предишния век, когато си диверсифицирахме кредиторите на „ Парижки клуб “ и „ Лондонски клуб “. После пристигнаха МВФ и Световната банка. А техните пари бяха с условия и на процедура ни диктуваха вътрешни политики. Не сме стигнали до такава степен, където ни водиха комунистите през 80-те, само че вървим натам. Каза ни го Росица Велкова предходната година и популистите я упрекнаха, че саботира напъните ни да влезем в еврозоната. Е, честито!

Еврозоната към този момент изобщо не е на дневен ред най-малко до 2027 година. Който ни приказва друго ни залъгва, с цел да избегне диалозите по по-неудобни тематики.

Но какъв брой от политиците, които ни успокояваха, че няма ужасно, че дефицитът няма да е 6%, както предизвести Велкова, а единствено 3%, в този момент ще се изправи пред действителността, че е сложил България на коловоза на механично растящи закрепени разноски – пенсии, заплати, и т.н, които не се покриват с плануваните доходи.

В последните десет години стана известно да се приканва за изолираност на Движение за права и свободи. Е, фискалната политика има отчайваща потребност от изолираност на " Продължаваме промяната ". Или най-малко на Асен Василев от диалозите за бюджет 2025 и средносрочните планове до 2028 година.

Следвайте " Гласове " в и