Музиката създава работни места в развиващите се икономики
Едно от най-тревожните провокации в света е битката с крайната беднотия. Днес към 700 милиона души живеят под прага на бедността по света. Това е към 1 на 10 души, или 8,5% от популацията на света – повече от два пъти повече от настоящето население на Съединените щати.
Данните са от изследване на Инициативата за развиване на музикалната стопанска система () – световна партньорска самодейност на Центъра за музикални екосистеми и Global Citizen, представено от електронното издание devex.com.
Проучването наблюдава и проучва по какъв начин музикалната промишленост може да основава работни места и да поддържа икономическия напредък в разрастващите се стопански системи.
Световната банка, от своя страна, оповестява в отчета си „ Работни места: Най-сигурният път отвън бедността “ (2025 г.), че „ незабавните, целенасочени дейности за стимулиране на растежа на частния бранш могат да укрепят икономическата и обществената непоклатимост, да понижат всеобщата миграция, да подобрят поминъка и да покачат устойчивостта на финансови, климатични и други разтърсвания “.
Трайните работни места нормално изискват сполучливи бизнеси на здрави, устойчиви пазари. Без стабилната основа на образованието, обществената инфраструктура и регулации, някои браншове не са в положение да основат работни места, макар капацитета си.
Преодоляването на тази празнота изисква съгласувани старания от страна на държавните управления и способените институции. В някои разрастващи се страни като Нигерия, Зимбабве и Филипините са направени съответни стъпки за одобряването на музикалните екосистеми като инкубатори на работни места и мотор на икономическия напредък.
Правителствата са подобрили законовата рамка, която контролира региона на интелектуална благосъстоятелност, тъй че създателите и експертите, които ги поддържат, да могат да бъдат възнаграждавани почтено за работата си.
В интернационален проект се поддържат стратегии за техническа помощ, които построяват потенциал в уменията в музикалната промишленост – от обучение в музикалния бизнес и мениджмънт на актьори до звуково инженерство и цифров маркетинг. Това е изключително значимо в страни, където гениите са в обилие, само че липсва индустриална инфраструктура.
Държавите, които са вложили в инфраструктура на музикалната екосистема – от системи за регистрация на интелектуална благосъстоятелност до мрежи от концертни зали и стратегии за образование – стартират да виждат измерима възвръщаемост в заетостта, износа и данъчните доходи, въпреки и от зараждащи се фондации.
Необходимостта сега е по-голям подтик на събираемостта на данни, с цел да се отбрани това систематично, да се показва, че музиката, когато се третира като стопански бранш, какъвто е, обезпечава работни места и напредък.
В тази връзка, МУЗИКАУТОР припознава няколко съответни законови промени, без които музикалният бранш не може да обезпечи резистентен стопански растеж:, по-бърз и предвидим механизъм за цени и решение на разногласия, и действителен надзор върху потреблението на музика в ХОРЕКА бранша. Тези ограничения ще затворят най-големите „ пробойни “ в системата и ще върнат възнаграждението там, където му е мястото – при създателите.
Данните са от изследване на Инициативата за развиване на музикалната стопанска система () – световна партньорска самодейност на Центъра за музикални екосистеми и Global Citizen, представено от електронното издание devex.com.
Проучването наблюдава и проучва по какъв начин музикалната промишленост може да основава работни места и да поддържа икономическия напредък в разрастващите се стопански системи.
Световната банка, от своя страна, оповестява в отчета си „ Работни места: Най-сигурният път отвън бедността “ (2025 г.), че „ незабавните, целенасочени дейности за стимулиране на растежа на частния бранш могат да укрепят икономическата и обществената непоклатимост, да понижат всеобщата миграция, да подобрят поминъка и да покачат устойчивостта на финансови, климатични и други разтърсвания “.
Трайните работни места нормално изискват сполучливи бизнеси на здрави, устойчиви пазари. Без стабилната основа на образованието, обществената инфраструктура и регулации, някои браншове не са в положение да основат работни места, макар капацитета си.
Преодоляването на тази празнота изисква съгласувани старания от страна на държавните управления и способените институции. В някои разрастващи се страни като Нигерия, Зимбабве и Филипините са направени съответни стъпки за одобряването на музикалните екосистеми като инкубатори на работни места и мотор на икономическия напредък.
Правителствата са подобрили законовата рамка, която контролира региона на интелектуална благосъстоятелност, тъй че създателите и експертите, които ги поддържат, да могат да бъдат възнаграждавани почтено за работата си.
В интернационален проект се поддържат стратегии за техническа помощ, които построяват потенциал в уменията в музикалната промишленост – от обучение в музикалния бизнес и мениджмънт на актьори до звуково инженерство и цифров маркетинг. Това е изключително значимо в страни, където гениите са в обилие, само че липсва индустриална инфраструктура.
Държавите, които са вложили в инфраструктура на музикалната екосистема – от системи за регистрация на интелектуална благосъстоятелност до мрежи от концертни зали и стратегии за образование – стартират да виждат измерима възвръщаемост в заетостта, износа и данъчните доходи, въпреки и от зараждащи се фондации.
Необходимостта сега е по-голям подтик на събираемостта на данни, с цел да се отбрани това систематично, да се показва, че музиката, когато се третира като стопански бранш, какъвто е, обезпечава работни места и напредък.
В тази връзка, МУЗИКАУТОР припознава няколко съответни законови промени, без които музикалният бранш не може да обезпечи резистентен стопански растеж:, по-бърз и предвидим механизъм за цени и решение на разногласия, и действителен надзор върху потреблението на музика в ХОРЕКА бранша. Тези ограничения ще затворят най-големите „ пробойни “ в системата и ще върнат възнаграждението там, където му е мястото – при създателите.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ