Едно от най-страхотното време от годината в цял свят, настъпва

Едно от най-страхотното време от годината в целия свят, настава точно, когато са коледно-новогодишните празници. Голяма част от нас се превъзбуждат от празничното въодушевление и от обстоятелството, че ще се забележим с родственици, близки и другари, с които нямаме опция да прекарваме огромна част от времето си през останалия интервал в годината.

Тогава се раздават положителни пожелания, подаряват се куп страхотни дарове, хапва се хубава храна в обилие и като цяло - духът е приповдигнат и щастието витае на всички места.

Има и хора, за които това време от годината не съставлява никаква наслада и еуфория, а по-скоро сходни моменти биват истински пъкъл и новогодишен церемониал на тъгата. Тази реакция в действителност има своето пояснение.

Московският психолог Любов Крушинских, споделя че това извънредно държание се характеризира точно като „ следновогодишна меланхолия “.

„ Самотата в навечерието на коледните и новогодишни празници, разочарованието, неналичието на положително въодушевление и на жизнеспособност, биха могли да се дефинират точно като признаци на депресивно положение. “

Освен тези признаци, при страдащите от сходна меланхолия се следят и внезапни промени в настроението, разтревожен сън и обезсърчение. Самата мисъл, че още веднъж би трябвало да се завърнем към нормалното и монотонно всекидневие кара огромна част от хората да се угнетен и да бъдат тъжни.

„ По това време на годината, всеки един от нас, малко или доста, съзнато или неосъзнато се сеща за своето скъпо и свидно детство. Подсъзнателно, „ детето “ в нас самите реагира на всичко протичащо се към нас, по тази причина и се радваме по този начин „ по детски “ по време на тези празници. Очакваме ги с боязън и наслада, изпитваме неспокойствие от протичащото се към нас и се надяваме и имаме вяра в чудесата, които занапред ни предстоят. Понякога обаче „ чудесата “ не ни се случват точно, тъй като забравяме за „ детето в себе си”, прибавя още тя.