Едно от най-сложните неща в икономиката е да се остойности

Едно от най-сложните неща в стопанската система е да се остойности болничният артикул. Това уточни доктор Явор Дренски в презентацията си по време на форума „ Дигитално здраве “, проведен от „ Капитал “.

По думите му сложността се крие в това, че всеки пациент е самостоятелен и тази характерност води до друго разходване на запаси за реализиране на качествено лекуване.

Д-р Дренски уточни, че в тази посока са създадени доста способи, които се пробват по допустимо най-пълен метод да възстановяват осъществяваната в лечебните заведения активност, като най-хубав в международната процедура все още е методът за финансиране на лечебните заведения посредством диагностично свързани групи (ДСГ).

Според него като система за финансиране на лечебните заведения

ДСГ са доста мощен инструмент, с който може да се подсигурява ефикасно разходване и управление на разноските

„ Самите ДСГ имат така наречен „ относителни тегла “. Те демонстрират съотношението сред другите болести във връзка с ресурсите и на размера действия, които би трябвало да се извършат. От тази позиция ние, употребявайки системата на ДСГ, ще имаме доста по-справедливо систематизиране на ресурсите сред обособените болести и оперативни процедури “, разяснява той.

Д-р Явор Дренски означи, че на база на регистрираните ДСГ със съответните относителни тегла може да се направи така наречен кейс-микс показател на обособените лечебни заведения. „ Така ние ще знаем кои лечебни заведения лекуват тежки и комплицирани случаи и кои лечебни заведения са структуроопределящи за здравната система. Също по този начин значим миг е това, че

ДСГ желаят транспарантна система на отчетност –

всеки един разход в даденото лечебно заведение да бъде регистриран по правилен метод, тъй че надлежно да бъдат реимбурсирани средствата за лекуване на даден пациент “, сподели той.

По думите му от позиция на бюджета ДСГ съдържа мощен инструмент за контролиране разходването на средствата в границите на година. „ За да се трансформира относителното тегло в пари, се минава през формула, която е от значително значение с цел да се доближи до така наречен базова стойност. Тя на процедура се дефинира въз основа на това с какви средства разполага страната за дадената година, които образуват бюджета за болнична помощ. Това е саморегулиращ се механизъм, при който, когато се вижда, че има преразходване на бюджета, тази базова стойност може да бъде понижена, тъй че да се резервира съотношението сред обособените ДСГ, само че парите на държавно равнище за възнаграждение на болничната помощ да са в границите на гласувания бюджет “, разяснява доктор Дренски.

Той уточни още, че системата на ДСГ е освен финансов инструмент, а и

доста добър инструмент за надзор и повишение на качеството

Самият факт, че лекарят не може да види в пациента „ клинична пътека “, а вижда болния човек с неговото главно заболяване и съпътстващи болести, е поръчител, че качеството в болничната помощ се покачва, счита експертът. „ Целта на лекаря е да обхване целия интервал на грижа, всички премеждия на пациента, както да профилактира болести, които могат да се появят в резултат на главното, по този начин и да лекува съпътстващите. Затова колкото по-пълно и обхватно се огледа пациентът, толкоз и реимбурсирането е по-добро, тъй като ДСГ регистрират освен активността, само че и възраст, пол, съпътстващи болести и така нататък Появява се и

надзор на качеството на изхода на лечебните заведения,

което към този миг не сме приложили “, акцентира той и означи, че контролът на изхода наблюдава възобновяване на пациента в по-дълъг интервал и по този начин за другите ДСГ може да се дефинира какъв резултат се чака във времето.

Той означи още, че благодарение на ДСГ при установяване кейс-микса на болничното заведение пациентите със комплицирани и тежки болести могат да бъдат насочвани към избрани лечебни заведения, потвърдили се във връзка с съответните болести.

Системата на ДСГ съдържа в себе си и

добър инструмент за вътреболничен мениджмънт,

уточни доктор Дренски. По думите му благодарение на тази система болничният управител може елементарно да набележи проблематични области, процедури и структури, които изразходват повече средства от приблизително признатото за дадената ДСГ. Освен това той може да види къде се намира по отношение на другите лечебни заведения както във връзка с разноските за лекуване, по този начин и във връзка с качеството, което предлага съответното лечебно заведение, означи експертът.

Явор Дренски направи и малко съпоставяне сред клиничните пътеки и диагностично обвързваните групи. Според него, клиничните пътеки не могат да отговорят детайлно от една страна на лимитираните запаси, а от друга – на многообразието от съпътстващи болести, съчетанието сред възраст, пол и съответното страдалчество на пациента, което води до повече разноски на запаси, недобро възобновяване средствата на болничното заведение и предприемане на „ непопулярни ограничения “ от страна на мениджмънта.

Д-р Дренски означи, че

клиничните пътеки изискват доста комплицирана и недотам правилна отчетност –

изкривяват се диагнозите, пациентът върви по друга пътека, с цел да получи болничното заведение повече пари и това след себе си води неточна информация. Не разполагайки с правилна информация, здравните управляващи не биха могли да създадат верен план, вярно предугаждане освен на средства, само че и на политики.

В умозаключение във връзка с ДСГ експертът съобщи: „ Дори и да не са идеален способ, това е най-хубавият способ, който е открит до момента “.