Светльо Иванов: Титла или стадион? И двете
Едно от най-разпознаваемите лица на българската публицистика Светослав Иванов е измежду известните почитатели на ЦСКА, като при комфортна опция е на стадиона и поддържа отбора. Той попада в елитния лист на алените водещи, в който са още Ники Кънчев, Светла Петрова, Иван Такев, Натали Трифонова.
Водещият на „ 120 минути “ по Би Ти Ви бе посетител в YouTube предаването „ SportCast с Деян и Иван “ на различен известен последовател на армейците – Деян Веселинов, и Иван Боянов.
Роденият на 30 ноември 1983 година в София публицист описа по какъв начин е станал почитател на футбола и ЦСКА, а разяснява и настоящите процеси на стадион „ Българска войска “.
" Ние сме от късметлийското потомство, което можеше да порасне на открито без доста устройства. Шампионската лига бе рядко. Веднъж на две седмици. Даваше се по един мач най-вече. Бях 4-ти клас, когато стартира международното през 1994-та. След това ЦСКА реализира една популярна победа над Ювентус с 3:2, която след това анулираха. Бях на стадиона. Изпитвахме страстта. Ходехме постоянно на мачове тогава. Дядото на един другар ни водеше на стадиона. Помня също доста ясно и финала Барселона – Сампдория през 1992 година. Все мачове, които са първите запечатани спортни страсти за мен.
Избрах ЦСКА, тъй като в един миг имаше прекомерно доста хора от Левски към мен (смее се). И си споделих „ Защо и аз да съм от Левски? Аз ще съм от ЦСКА “. Шегувам се, несъмнено. Харесваха ми. Много ми харесваше тимът тогава.
Не, не е имало фамилно въздействие - майка ми на млади години е била доста огромна шахматна вяра за девойки. Но тя е играла за Локомотив София. И точно тя е един от хората, които ме вкараха във футбола, тъй като също е доста огромна фенка. Още по време на международното в Италия през 1990 година тя ми обясняваше какво е засада. И до ден-днешен си припомням състава на Италия оттогава! Запечатал ми се е в детската глава.
Аз мисля, че ЦСКА сега има доста добър тим. Може да има и още по-добър. Радвам се, че има и вероятност за нов стадион, най-сетне. Как другояче един клуб да мисли за бъдещето и по какъв начин да се развива, в случай че няма стадион? Това е твоят дом. По тези остарели игрища сега стърчат железа! Как да си заведеш детето на мач? Много се изкефих, като видях насладата на почитателите на Ботев Пловдив, когато се завърнаха на „ Колежа “.
Иначе аз съм безконечният оптимист! Много се надявам на купа още тази година. Гледах ЦСКА против Лудогорец тъкмо след ефир, тъй като мачът беше в неделя. Много ме хвана гняв. Ние имахме положения, които изпуснахме. Не играхме зле. Например против Левски не се представихме добре. Имахме положения против Лудогорец, които можеха да трансформират нещата в класирането.
Край на 15-годишната суша без шампионска купа или построяването на нов стадион... А за какво не и двете. И двете са значими. Дали ще станем първенци зависи от това дали в последна сметка тимът има нужния потенциал. А това за стадиона – тук всичко е изрично ясно. Няма почитател, на който и да е български тим, който да не мечтае за нов стадион.
Водещият на „ 120 минути “ по Би Ти Ви бе посетител в YouTube предаването „ SportCast с Деян и Иван “ на различен известен последовател на армейците – Деян Веселинов, и Иван Боянов.
Роденият на 30 ноември 1983 година в София публицист описа по какъв начин е станал почитател на футбола и ЦСКА, а разяснява и настоящите процеси на стадион „ Българска войска “.
" Ние сме от късметлийското потомство, което можеше да порасне на открито без доста устройства. Шампионската лига бе рядко. Веднъж на две седмици. Даваше се по един мач най-вече. Бях 4-ти клас, когато стартира международното през 1994-та. След това ЦСКА реализира една популярна победа над Ювентус с 3:2, която след това анулираха. Бях на стадиона. Изпитвахме страстта. Ходехме постоянно на мачове тогава. Дядото на един другар ни водеше на стадиона. Помня също доста ясно и финала Барселона – Сампдория през 1992 година. Все мачове, които са първите запечатани спортни страсти за мен.
Избрах ЦСКА, тъй като в един миг имаше прекомерно доста хора от Левски към мен (смее се). И си споделих „ Защо и аз да съм от Левски? Аз ще съм от ЦСКА “. Шегувам се, несъмнено. Харесваха ми. Много ми харесваше тимът тогава.
Не, не е имало фамилно въздействие - майка ми на млади години е била доста огромна шахматна вяра за девойки. Но тя е играла за Локомотив София. И точно тя е един от хората, които ме вкараха във футбола, тъй като също е доста огромна фенка. Още по време на международното в Италия през 1990 година тя ми обясняваше какво е засада. И до ден-днешен си припомням състава на Италия оттогава! Запечатал ми се е в детската глава.
Аз мисля, че ЦСКА сега има доста добър тим. Може да има и още по-добър. Радвам се, че има и вероятност за нов стадион, най-сетне. Как другояче един клуб да мисли за бъдещето и по какъв начин да се развива, в случай че няма стадион? Това е твоят дом. По тези остарели игрища сега стърчат железа! Как да си заведеш детето на мач? Много се изкефих, като видях насладата на почитателите на Ботев Пловдив, когато се завърнаха на „ Колежа “.
Иначе аз съм безконечният оптимист! Много се надявам на купа още тази година. Гледах ЦСКА против Лудогорец тъкмо след ефир, тъй като мачът беше в неделя. Много ме хвана гняв. Ние имахме положения, които изпуснахме. Не играхме зле. Например против Левски не се представихме добре. Имахме положения против Лудогорец, които можеха да трансформират нещата в класирането.
Край на 15-годишната суша без шампионска купа или построяването на нов стадион... А за какво не и двете. И двете са значими. Дали ще станем първенци зависи от това дали в последна сметка тимът има нужния потенциал. А това за стадиона – тук всичко е изрично ясно. Няма почитател, на който и да е български тим, който да не мечтае за нов стадион.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ