Едно от най-освежаващите неща в жегите е да си хапнеш

Едно от най-освежаващите неща в жегите е да си хапнеш таратор. Затова и ястието съвсем наложително участва на българската софра през лятото. Как и по кое време обаче се е появила тази студена чорба?
Според Речника на българския език от Найден Геров думата „ таратор “ е заемка от турски и значи „ сочиво, студена супа от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица “. Сочиво е национална дума за чорба, а тлъченица е синоним на таратор (идва от глагола тълча – счуквам, скълцвам), написа " Дарик ".
В Български разяснителен речник от Любомир Андрейчин думата таратор е обяснена по следния метод: " Вид студена чорба от разводнено кисело мляко с краставици, чесън, оцет и др ". Произходът на думата таратор съгласно този речник е персийско-турски.
Преди 1944 година под таратор се схваща студено ядене от счукани орехи и нещо кисело - най-вече оцет, който е разводнен с вода. Вариацията му с кисело мляко е позната, само че е едва публикувана.
Наименованието „ таратор “ в това значение идва от Близкия изток, където е фалшифициран с чесън, киселина и тахан. В турския вид на този сос таханът е сменен с орехи и наподобява в този тип тараторът се популяризира на Балканите.
Първата рецепта за таратор, както го познаваме през днешния ден, се появява едвам през 1956 година в " Книга за домакинята ". Там студената чорба съдържа всичките съставни елементи на днешния таратор: нарязани кубчета краставици, разрушено кисело мляко, чесън, сол, копър, олио и по една лъжица ситно счукани орехи, плюс лед за поддържане на температурата. Това е и единствената рецепта за таратор в книгата.
До края на 70-те години в разнообразни готварски книги не престават да се разказват и други предписания за по-ранните форми на таратора.
Днес тараторът е безспорна класика и не можем да си представим българската кухня без него.