Едно от най-големите предизвикателства за фермера Том Мартин от планината

Едно от най-големите провокации за фермера Том Мартин от планината Пуласки, Илинойс, е разбирането на качеството на почвата в полетата, където отглежда царевица и соя, съобщи VOA/ Voice of America.

„ Това е основата на нашата доходност – да знаем какво се съдържа в почвата , с цел да можем да отглеждаме културите си дейно. Тестването в предишното за мен беше ненадеждно “, споделя Мартин.  

Тази информация дефинира какъв брой тор ще би трябвало да закупи фермерът. Но потреблението на технологии за събиране на данни надълбоко в полето, надалеч от електрически източници и засенчено от растения, основава съществено предизвикателство. Най-големият проблем при анализирането на почвата е точно зареждането на устройствата , които събират нужните данни.  

„ Винаги диря нови технологии, които могат да ни оказват помощ да разберем по-добре положението на нашите почви “, споделя Мартин.  

Точно такава технология създава Лаура Джалиф , докторантка в Северозападния университет.  

„ Знаех, че има потребност от по-евтини, налични и лесни за потребление тестери за здравето на почвата “, изяснява тя.  

Джалиф работи върху устройство, което не се нуждае от акумулатори и може да действа на всички места – през деня и нощем.  

„ Целта му е да се оправи с предизвикването на мониторинга на почвеното здраве в земеделието. “  

Разработената от Джалиф микробна горивна клетка е основана на изобретение, направено от нейния сътрудник, студентът Бил Йен .  

„ Просто слагаме устройство в почвата, което улавя електроните, освобождавани от микробите , и ги използваме за зареждане на нашите електронни датчици “, изяснява Йен.  

Още през 1911 година учените откриват, че микробите могат естествено да генерират електричество. Едва в последните години обаче, с помощта на новите разработки като датчиците на Йен и Джалиф, тази технология стартира да потвърждава своята употреба.  

„ Основната ни цел е да създадем датчиците интелигентни, само че самостоятелни от електрическата мрежа “, споделя Йен.  

Микробната горивна клетка зарежда датчици, които дават скъпи данни на изкуствения разсъдък, подпомагайки по-доброто схващане на почвената среда.  

Устройството на Йен е приспособено за разнообразни почвени условия, като оптимално оползотворява наличните запаси. То е елементарно за направа, с отворен код и може да бъде конструирано благодарение на 3D принтер.  

„ Състои се единствено от анод и катод – два електрода, които направихме от въглероден филц. Този материал може да се създава на всички места по света посредством обработка на биомаса “, разяснява Йен.  

Използването на силата от микробите не е задоволително за зареждане на мобилни телефони или персонални устройства – създава едвам към 200 микровата електричество. Освен това, увеличението на размера на клетката не води до по-голяма мощ.  

„ Не можете просто да извършите устройството два пъти по-голямо и да очаквате два пъти повече сила “, прецизира Йен.  

Но даже и това малко количество електричество е задоволително, с цел да даде на фермера Том Мартин скъпа информация, която може да му спести обилни разноски за наторяване.  

„ И не става въпрос единствено за тора – става въпрос за всичко: гориво, труд, запаси “, добавя Мартин.  

С информацията, предоставяна от микробната горивна клетка, той освен усъвършенства разноските си, само че и прави земеделието си по-устойчиво.