Хуманоидните работи - следващата фаза в технологиите?
Едно от най-големите провокации пред вложителите при започване на всеки нов софтуерен цикъл не е неналичието на благоприятни условия, а изобилието от звук. Роботиката през днешния ден се намира тъкмо в тази фаза. Темата към този момент не е екзотична, само че към момента не е изцяло комерсиализирана. Очакванията са огромни, числата стартират да наподобяват впечатляващи, а пазарът последователно търси способи да " влезе " в историята, преди тя да стане явна.
Анализът на Barclays слага една значима рамка: хуманоидната роботика не е просто продължение на AI взрива, а идната му физическа фаза. Преминаването от " мислещ програмен продукт " към " настоящи машини " значи, че цената към този момент няма да се концентрира единствено в код и логаритми, а ще се разпредели по цялата индустриална верига. Това трансформира и метода, по който рационалният капитал би трябвало да мисли за експозиция към тематиката.
Първият и може би най-подценяван метод за присъединяване в този взрив не са самите роботи, а съставените елементи. Историята на технологиите демонстрира, че в ранните етапи спечелилите рядко са крайните артикули. Те са доставчиците на " лопати и кирки ". В случая с роботиката това са мотори, задвижвания, датчици, контролери и силова електроника. Именно там се намира по-голямата част от действителната добавена стойност и точно там конкуренцията е по-малко подвластна от маркетинг и визия за бъдещето.
Barclays и други огромни банки все по-често приказват за " physical AI " като обособен капиталов пласт - подобен, който включва индустриални компании, до този миг стояли отвън светлината на първата AI вълна.
Втората линия на експозиция минава през отбранителните и двойно-приложимите технологии. Това постоянно е неуместна тематика за част от вложителите, само че пазарите рядко се интересуват от моралния комфорт. Роботите, които могат да се движат, да балансират, да взаимодействат с околната среда и да вземат решения в действително време, имат явни приложения надалеч оттатък фабриките и домовете.
Именно по тази причина Barclays акцентира, че напредъкът в гражданската роботика форсира и военните приложения - и назад. Сензорите, чиповете и задвижванията са едни и същи. Разликата е в подтекста, не в технологията. Това основава спомагателен, постоянно подценяван източник на търсене, който прави приходните потоци по-устойчиви във времето.
Третият , и евентуално най-дългосрочният ъгъл, са сериозните първични материали. Роботиката не съществува във вакуум. Тя е материално интензивна промишленост. Редкоземните детайли, магнитите, специфичните сплави и батериите не са просто " вход ", а стратегически ограничаване. Анализаторите на Barclays вършат пряк паралел сред бъдещата роля на тези материали и ролята на петрола в автомобилния взрив на XX век.
Това е значима прилика, тъй като демонстрира къде може да се появи геополитическо напрежение и къде цените могат да се движат без значение от краткосрочните цикли в търсенето. Компании като MP Materials към този момент се възприемат не просто като минни играчи, а като част от стратегическата инфраструктура на идната индустриална вълна.
Разбира се, директната експозиция към самите производители на хуманоидни роботи е най-интуитивната, само че и най-рисковата. Повечето от водещите компании в този сегмент към момента са частни или са дивизии в доста по-широки корпорации. Дори при обществени имена като Tesla, роботиката остава по-скоро алтернатива върху бъдещето, в сравнение с главен източник на настоящи доходи.
Това не я прави безсмислена, само че изисква друг времеви небосвод и по-голяма приемливост към разочарования. Пазарът постоянно надценява скоростта на внедряване и подценява крайния мащаб - композиция, която води до мъчителни корекции по пътя.
Една луда година за Nvidia
Как софтуерният колос мина от софтуерен роман към геополитически тест за целия цикъл
Важно е да се разбере и какво не значи присъединяване в взрива на роботиката. То не значи залагане на един победител или на една визия за бъдещето. По-скоро значи позициониране по отношение на структурна смяна в стопанската система - смяна, при която дефицитът на труд, застаряването на популацията и натискът върху продуктивността вършат автоматизацията не избор, а нужда. В този смисъл роботиката не е " идващият AI ", а естественото му продължение.
Най-големият риск за вложителите тук не е, че роботите няма да станат всеобщи . Рискът е да се влезе прекомерно късно в най-шумната част на разказа и да се пренебрегва инфраструктурата, която прави този разказ вероятен. Историята на пазарите е цялостна с образци, в които действителните облаги са се оказвали надалеч от заглавията.
Ако погледнем роботиката като промишлен развой, а не като футуристичен роман, първото място, където действително се натрупва стойност, са съставените елементи. Хуманоидният робот не е едно " знамение ", а сглобка от стотици под-системи, всяка със своя стопанска система.
Именно тук анализът на Barclays е най-прагматичен - бъдещият растеж няма да се концентрира единствено в марки, а в индустриални снабдители, които към този момент имат потенциал, клиенти и индустриален мащаб.
Компании като Schaeffler са добър образец за този пласт. Те не " създават роботи ", само че създават това, без което роботите не могат да се движат - актуатори, лагери, задвижващи системи. Анализаторите на Citi означават, че Schaeffler евентуално може да покрива над половината от bill of materials на един хуманоиден робот.
Подобна е логиката и при японската THK, която е основен снабдител на линейни водачи и прецизни механични съставни елементи, употребявани както в индустриални роботи, по този начин и в автоматизацията на заводи.
На равнището на електрониката и ръководството, веригата се уголемява към имена като Texas Instruments и Intel. Тук не става дума за " AI чипове " в известния смисъл, а за контролери, силова електроника и сензорни решения, които разрешават на роботите да взаимодействат с физическия свят.
Това са бизнеси с дългогодишни цикли, постоянни маржове и клиенти, които рядко сменят доставчика си - нещо, което вложителите постоянно подценяват спрямо по-шумните AI истории.
Следващият пласт, който Barclays ясно акцентира, е отбранителната и двойно-приложимата технология. Роботиката тук не е " обособен свят ", а естествено продължение на самостоятелните системи. Компании като AeroVironment, които създават дронове и самостоятелни платформи, употребяват сходни мотори, датчици и логаритми като тези в хуманоидните роботи.
Същото важи и за екосистемата към Nvidia, чиито платформи се употребяват по едно и също време в самостоятелни коли, дронове и роботизирани системи. Тази софтуерна конвергенция значи, че вложенията в един сегмент постоянно укрепват различен, създавайки по-устойчив цикъл на търсене.
2026-а - годината на хуманоидните роботи? Така мислят и в Съединени американски щати, и в Китай
CES 2026 стартира с борба за превъзходство в " трилионната промишленост ", а Китай води с патенти и всеобщо произвеждане
Най-дълбокият и най-дългосрочният пласт обаче остава този на суровините. Роботиката е " тежка " промишленост в веществен смисъл. Редкоземните детайли, употребявани в електромотори и магнити, се трансформират в стратегически запас. Тук компании като Lynas Rare Earths и MP Materials заемат основна позиция, тъй като оферират опция на преобладаващия китайски експорт.
Анализите на Barclays и Morgan Stanley все по-често слагат тези компании в подтекста на индустриална сигурност, а не просто като циклични минни акции.
Едва най-после стигаме до самите производители на хуманоидни роботи. Имена като Tesla с плана Optimus или Toyota, която опитва с хуманоидни платформи от десетилетия, са най-видимата част на айсберга. Но тук рискът за вложителите е максимален, тъй като приходите са бъдещи, регулациите - неразбираеми, а темпът на комерсиализация - мъчно предсказуем. Това са по-скоро " варианти върху бъдещето ", в сравнение с типичен вложения в зрял бизнес.
Големият извод, когато сложим всички тези образци в една рамка, е, че взривът на роботиката няма да бъде еднопосочен. Той няма да се случи единствено посредством един победител или една акция. По-вероятно е да се разлее по веригата - от суровините, през съставените елементи и отбранителните приложения, до крайните артикули.
Компаниите, продали най-вече хуманоидни роботи в света през 2025-а
Първите пет са единствено от една страна
Инвеститорите, които гледат на тематиката по този метод, не залагат на съвършен сюжет. Те залагат на това, че светът ще има потребност от повече машини, които правят човешка работа - постепенно, неравномерно, само че необратимо.
И тъкмо в тази необратимост се крие най-голямата капиталова логичност на роботиката. Не в обещанието за бързи облаги, а в структурната смяна, която към този момент е почнала, без значение дали пазарът е подготвен за нея през днешния ден.
В последна сметка присъединяване в взрива на роботиката не е въпрос на " дали ", а на " по какъв начин ". Дали посредством постоянни индустриални снабдители, посредством двойно-приложими технологии или посредством стратегически първични материали. Общото сред тези подходи е, че те не разчитат на съвършен сюжет. Достатъчно е роботиката да стане по-важна, не безусловно революционна на следващия ден. А в вложението това постоянно е най-подценяваното допускане.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Анализът на Barclays слага една значима рамка: хуманоидната роботика не е просто продължение на AI взрива, а идната му физическа фаза. Преминаването от " мислещ програмен продукт " към " настоящи машини " значи, че цената към този момент няма да се концентрира единствено в код и логаритми, а ще се разпредели по цялата индустриална верига. Това трансформира и метода, по който рационалният капитал би трябвало да мисли за експозиция към тематиката.
Първият и може би най-подценяван метод за присъединяване в този взрив не са самите роботи, а съставените елементи. Историята на технологиите демонстрира, че в ранните етапи спечелилите рядко са крайните артикули. Те са доставчиците на " лопати и кирки ". В случая с роботиката това са мотори, задвижвания, датчици, контролери и силова електроника. Именно там се намира по-голямата част от действителната добавена стойност и точно там конкуренцията е по-малко подвластна от маркетинг и визия за бъдещето.
Barclays и други огромни банки все по-често приказват за " physical AI " като обособен капиталов пласт - подобен, който включва индустриални компании, до този миг стояли отвън светлината на първата AI вълна.
Втората линия на експозиция минава през отбранителните и двойно-приложимите технологии. Това постоянно е неуместна тематика за част от вложителите, само че пазарите рядко се интересуват от моралния комфорт. Роботите, които могат да се движат, да балансират, да взаимодействат с околната среда и да вземат решения в действително време, имат явни приложения надалеч оттатък фабриките и домовете.
Именно по тази причина Barclays акцентира, че напредъкът в гражданската роботика форсира и военните приложения - и назад. Сензорите, чиповете и задвижванията са едни и същи. Разликата е в подтекста, не в технологията. Това основава спомагателен, постоянно подценяван източник на търсене, който прави приходните потоци по-устойчиви във времето.
Третият , и евентуално най-дългосрочният ъгъл, са сериозните първични материали. Роботиката не съществува във вакуум. Тя е материално интензивна промишленост. Редкоземните детайли, магнитите, специфичните сплави и батериите не са просто " вход ", а стратегически ограничаване. Анализаторите на Barclays вършат пряк паралел сред бъдещата роля на тези материали и ролята на петрола в автомобилния взрив на XX век.
Това е значима прилика, тъй като демонстрира къде може да се появи геополитическо напрежение и къде цените могат да се движат без значение от краткосрочните цикли в търсенето. Компании като MP Materials към този момент се възприемат не просто като минни играчи, а като част от стратегическата инфраструктура на идната индустриална вълна.
Разбира се, директната експозиция към самите производители на хуманоидни роботи е най-интуитивната, само че и най-рисковата. Повечето от водещите компании в този сегмент към момента са частни или са дивизии в доста по-широки корпорации. Дори при обществени имена като Tesla, роботиката остава по-скоро алтернатива върху бъдещето, в сравнение с главен източник на настоящи доходи.
Това не я прави безсмислена, само че изисква друг времеви небосвод и по-голяма приемливост към разочарования. Пазарът постоянно надценява скоростта на внедряване и подценява крайния мащаб - композиция, която води до мъчителни корекции по пътя.
Една луда година за Nvidia
Как софтуерният колос мина от софтуерен роман към геополитически тест за целия цикъл
Важно е да се разбере и какво не значи присъединяване в взрива на роботиката. То не значи залагане на един победител или на една визия за бъдещето. По-скоро значи позициониране по отношение на структурна смяна в стопанската система - смяна, при която дефицитът на труд, застаряването на популацията и натискът върху продуктивността вършат автоматизацията не избор, а нужда. В този смисъл роботиката не е " идващият AI ", а естественото му продължение.
Най-големият риск за вложителите тук не е, че роботите няма да станат всеобщи . Рискът е да се влезе прекомерно късно в най-шумната част на разказа и да се пренебрегва инфраструктурата, която прави този разказ вероятен. Историята на пазарите е цялостна с образци, в които действителните облаги са се оказвали надалеч от заглавията.
Ако погледнем роботиката като промишлен развой, а не като футуристичен роман, първото място, където действително се натрупва стойност, са съставените елементи. Хуманоидният робот не е едно " знамение ", а сглобка от стотици под-системи, всяка със своя стопанска система.
Именно тук анализът на Barclays е най-прагматичен - бъдещият растеж няма да се концентрира единствено в марки, а в индустриални снабдители, които към този момент имат потенциал, клиенти и индустриален мащаб.
Компании като Schaeffler са добър образец за този пласт. Те не " създават роботи ", само че създават това, без което роботите не могат да се движат - актуатори, лагери, задвижващи системи. Анализаторите на Citi означават, че Schaeffler евентуално може да покрива над половината от bill of materials на един хуманоиден робот.
Подобна е логиката и при японската THK, която е основен снабдител на линейни водачи и прецизни механични съставни елементи, употребявани както в индустриални роботи, по този начин и в автоматизацията на заводи.
На равнището на електрониката и ръководството, веригата се уголемява към имена като Texas Instruments и Intel. Тук не става дума за " AI чипове " в известния смисъл, а за контролери, силова електроника и сензорни решения, които разрешават на роботите да взаимодействат с физическия свят.
Това са бизнеси с дългогодишни цикли, постоянни маржове и клиенти, които рядко сменят доставчика си - нещо, което вложителите постоянно подценяват спрямо по-шумните AI истории.
Следващият пласт, който Barclays ясно акцентира, е отбранителната и двойно-приложимата технология. Роботиката тук не е " обособен свят ", а естествено продължение на самостоятелните системи. Компании като AeroVironment, които създават дронове и самостоятелни платформи, употребяват сходни мотори, датчици и логаритми като тези в хуманоидните роботи.
Същото важи и за екосистемата към Nvidia, чиито платформи се употребяват по едно и също време в самостоятелни коли, дронове и роботизирани системи. Тази софтуерна конвергенция значи, че вложенията в един сегмент постоянно укрепват различен, създавайки по-устойчив цикъл на търсене.
2026-а - годината на хуманоидните роботи? Така мислят и в Съединени американски щати, и в Китай
CES 2026 стартира с борба за превъзходство в " трилионната промишленост ", а Китай води с патенти и всеобщо произвеждане
Най-дълбокият и най-дългосрочният пласт обаче остава този на суровините. Роботиката е " тежка " промишленост в веществен смисъл. Редкоземните детайли, употребявани в електромотори и магнити, се трансформират в стратегически запас. Тук компании като Lynas Rare Earths и MP Materials заемат основна позиция, тъй като оферират опция на преобладаващия китайски експорт.
Анализите на Barclays и Morgan Stanley все по-често слагат тези компании в подтекста на индустриална сигурност, а не просто като циклични минни акции.
Едва най-после стигаме до самите производители на хуманоидни роботи. Имена като Tesla с плана Optimus или Toyota, която опитва с хуманоидни платформи от десетилетия, са най-видимата част на айсберга. Но тук рискът за вложителите е максимален, тъй като приходите са бъдещи, регулациите - неразбираеми, а темпът на комерсиализация - мъчно предсказуем. Това са по-скоро " варианти върху бъдещето ", в сравнение с типичен вложения в зрял бизнес.
Големият извод, когато сложим всички тези образци в една рамка, е, че взривът на роботиката няма да бъде еднопосочен. Той няма да се случи единствено посредством един победител или една акция. По-вероятно е да се разлее по веригата - от суровините, през съставените елементи и отбранителните приложения, до крайните артикули.
Компаниите, продали най-вече хуманоидни роботи в света през 2025-а
Първите пет са единствено от една страна
Инвеститорите, които гледат на тематиката по този метод, не залагат на съвършен сюжет. Те залагат на това, че светът ще има потребност от повече машини, които правят човешка работа - постепенно, неравномерно, само че необратимо.
И тъкмо в тази необратимост се крие най-голямата капиталова логичност на роботиката. Не в обещанието за бързи облаги, а в структурната смяна, която към този момент е почнала, без значение дали пазарът е подготвен за нея през днешния ден.
В последна сметка присъединяване в взрива на роботиката не е въпрос на " дали ", а на " по какъв начин ". Дали посредством постоянни индустриални снабдители, посредством двойно-приложими технологии или посредством стратегически първични материали. Общото сред тези подходи е, че те не разчитат на съвършен сюжет. Достатъчно е роботиката да стане по-важна, не безусловно революционна на следващия ден. А в вложението това постоянно е най-подценяваното допускане.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ