Едно от най-големите предизвикателства на века. Повече от 800 милиона

Едно от най-големите провокации на века. Повече от 800 милиона по света си лягат гладни всеки ден.

От началото на войната в Украйна към 20 милиона тона зърно бяха блокирани. Около 90% от украинския експорт на пшеница беше предопределен за Африка и Азия до предходната година. Справят ли се интернационалните организации като Организация на обединените нации и къде е България на картата на международния апетит?

Продоволствената неустановеност пораства в международен мащаб. Изводът на Европейския съвет е, че военната експанзия на Русия в Украйна е довела до дефицит на храни и до рекордно нарастване на цените на храните и торовете. Лидерите на Европейския съюз неведнъж подчертаха, че глобите против Русия не включват наказания върху съветския експорт на храни за международните пазари.

Числата обаче демонстрират най-ясно изострения снабдителен проблем. Според Световната продоволствена стратегия на Организация на обединените нации 205 милиона души по света се нуждаят от незабавна продоволствена помощ в съпоставяне със 193 милиона през предходната година.

Недостигът на храни е най-осезаем в страни като Африка и Азия. Най-тежките продоволствени рецесии са в зони, където има безредици и спорове с терористични групировки, като в Сомалия, Йемен и Афганистан.

А кой заплаща най-високата цена на войната?

„ Сега пребивавам с баба ми, с лелите ми, чичовците ми и племенниците ми. За страдание, изгубих дядо ми. Животът ми стана още по-труден предходната година. Уволниха ме. Опитах се да си намеря друга работа, само че без триумф, по тази причина и се върнах да пребивавам на село. За страдание, тук обстановката е още по-лоша. Има моменти на суша, а продуктите ни са главно от градините и по този начин оставаме без храна. Стоките в магазините са също от градините ни. Следователно казусът със сушата води и до апетит. Това е доста неприятно, тъй като аз не работя, фамилията ми не получава пари от на никое място и по тази причина се върнах при тях да се боря за нашето оцеляване “, споделя Мога Енджо.

В същото село откриваме и Алшам Абрахам.

„ Събуждам се доста рано, подкарвам мотоциклета си, с цел да си диря клиенти. За да спестявам време и пари не обядвам, единствено вечерям. Разходите ни в Уганда са доста. Тези дни няма и доста артикули в магазините ни. Имам мотоциклет, с който карам колета – има дни, в които спечелвам доста малко пари, незадоволително за прекарване “, сподели Алшам Абрахам.

„ Мечтата ми е да стана ефирен водещ, само че за жалост напуснах учебно заведение, тъй като нямах финансова поддръжка и трябваше да се грижа за фамилията ми, нямаха с какво да се хранят и по тази причина напуснах учебно заведение, с цел да работя “, изясни Мога Енджо.

„ Исках да стана електротехник. Сега карам мотоциклета си, само че щеше да е хубаво да имам парите да продължа образованието си и да работя това, което желая “, показа Алшам Абрахам.

Сали Джоузеф вижда картината в Уганда през обектива на камерата си. Разказва, че през последната година изключително в северната част обстановката с продоволствената сигурност се е влошила.

„ В северната част на Уганда имаме региони, които са доста небогати, тъй като хората там не могат да си разрешат храна за $. В Северна Уганда имаме район, който се споделя Карамоджа, там има 7 региона, от началото на годината, имаме повече от 300 умряли от апетит “, заяви Сали Джоузеф.

Помощта от неправителствени организации в Уганда не стига, споделя още Сали:

„ В Уганда сме към 45 милиона. Според мен е належащо и други страни да ни оказват помощ. Имаме хора, които се пробват да изкопаят вода от места, има материали, само че не са задоволителни. Ако те намерят метод да подсигурят вода за тези места, да намерят източници, това ще помогне. Водата е главният проблем и даже да има доставки на храна, в случай че няма решение на водния проблем, нищо не може да се оправи. Не бих желал да напусна родината си. Това мястото, където съм роден и това мястото, с което се гордея “.

Сали е в непрекъсната връзка с българи от Фондация „ Усмивка за Африка “. Неин създател е Даниел Делибашев.

„ Имаме учебно заведение, което построихме и развиваме сега. Предишния период бяха записани 386 деца, концепцията е 100-150 от децата, които пътуват всеки ден пешком час или повече, с цел да дойдат на учебно заведение, да могат да останат в самото учебно заведение в постройките и спалните, които им строим или да останат на интернат “, изясни Даниел Делибашев.

Даниел споделя, че горивото за последните месеци от предходната година насам е с към 50% по-скъпо, а цените на храните с към 30 на 100, което за доста хора в Уганда значи, че качеството им на живот е под минимума.

„ Падането под този най-малко за тях значи да се лишават от храна за дни, от медицински грижи, да лишават децата от обучение, тъй като образованието в Африка е платено, не могат да ги закарат на доктор и в доста случаи води до съдбовен край за самите деца “, означи Даниел.

На най-големия и най-населен континент на Земята следствията от войната в Украйна също са забележими. Някои страни от Азия към този момент имат продоволствена тактика.

„ Индонезия внася доста пшеница и пшенично брашно от Украйна, което е 2,83 милиарда щатски $, това е за 2021 година Украйна е най-големият експортьор на пшеница към Индонезия след Австралия. Нямаме гладуващи хора, само че имаме тактика за това. Първо, даваме приоритет на достъпа и наличността на хранителни артикули. Второ, насърчаваме политика за диверсификация на храните. Както знаете, Индонезия е подвластна от ориз преди всичко и на второ място върху пшеница и соя. Трето, подобряваме ръководството на питателните ресурси и на почвата, както и на водите. Това е по този начин, тъй като в това време ние сме изправени и пред екологична рецесия “, сподели Ники Фахризал, откривател в Центърa за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS) в Индонезия от 2017 година.

Прогнозата му е войната да продължи още дълго.

„ Мисля, че войната няма да завърши тази година или идната година, по тази причина се сега се запасяваме с храна изключително с ориз, пшеница, пшенично брашно и царевица и соя “, добави Ники Фахризал.

И до момента в който тук-там в света някои хора се борят да оцелеят, в развити страни като Англия енергийната рецесия взема превес. Доц. Джеймс Морисън гледа с рецензия на работата на интернационалните организации. Според него е нужна нова форма на интернационално съглашение освен за продоволствената сигурност, само че и за енергийната.

„ Организация на обединените нации продължава да бъде безсилна във връзка с войната сред Украйна и Русия. Това е организацията, която би трябвало да поддържа мира, само че е световна организация по метод, по който НАТО не е. Тя събира над 180 страни, нормално включвайки Русия. Мисля, че Организация на обединените нации можеше да изключи Русия, само че е мъчно Русия е и член от Съвета за сигурност, по тази причина е мъчно и конституционно, само че сигурно има неща, които можеха да се създадат. Това демонстрира, че има дълбоки проблеми в метода, по който е построена Организация на обединените нации. В момента, в който една страна нападна друга, както е в тази ситуация с Русия и Украйна, тази организация би трябвало да може да реагира за в бъдеще. В противоположен случай се слага под въпрос задачата на Организация на обединените нации да пази международния мир “, разяснява доцент Джеймс Морисън, някогашен публицист и учител по публицистика в университета ''Робърт Гордън''.

През тази година се чака увеличение на хората в потребност от храна в най-засегнатите региони на света с над 30 милиона, алармират от Министерството на земеделието.

„ Миналата година са били разпознати 128 милиона извънредно нуждаещи се от този международен район. През тази година техният брой нараства до близо 152 милиона (глобално), виждаме растеж. Програмата за издръжка към Организация на обединените нации, в границите на тази стратегия се оформи остра потребност за пренасочване на запаси от недохранени към гладуващи. Тоест, трябваше да бъде ориентиран хранителен запас от сензитивна група към друга с остра потребност. Нашите упования са, че обстановката на пазара ще се стабилизира що се отнася до доставките на тези храни, включително и за най-нуждаещите се страни, като Африка и Азия “, съобщи Георги Събев, заместник-министър на земеделието в служебния кабинет.

В България няма и не се обрисува да има продоволствена рецесия, безапелационни са специалистите. Членството ни в Европейския съюз, свободното придвижване на артикули, хора и капитали спомага за това.

„ Този съюз работи на правилото скачените съдове. Ако някъде има недостиг, то на база на пазарни правила, този недостиг се компенсира “, добави Георги Събев.

„ Членството в Европейски Съюз ни води до една сигурност, до една продоволствена система, която сносно подсигурява и законодателно, и като успеваемост, и като способи и методология, доста сме надалеч от положението на пазарите в Африка в Азия – няма по какъв начин да забележим в България сходен вид обстановка при днешни условия. Тази неустойчивост в енергийния пазар води до едно презастраховане, един боязън, една суматоха на пазара, натоварена логика на психиката в пазарните взаимоотношения, това ни пречи. Нека си пожелаем разсъдък в геополитиката “, означи Владимир Иванов, ръководител на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите.

Събитията от февруари тази година дадоха отражение и у нас. Инфлацията повлия на джоба ни. Годината се оказа тежка и за българския земеделец, макар помощта от над 420 млн. лв. за земеделските стопани.

Според изчисленията на производители торовете тази година са поскъпнали двойно спрямо предходната, а биологичните торове четворно. От една страна скъпите торове и материали.

„ Равносметката – един звук прекрасен тор, стандартен, е към 2000 лв.. За биологичните - те отиват към този момент към 5000 лв.. Миналата година беше торът към 1100-1200 лв.. Миналата година нафтата на едро, която ни я доставяха на земеделците, беше към 1,50 – 1,80. Тази година е 3,50 и даже би трябвало да се заплати авансово, това ще покаже, че е по-зле от минали години “, изясни биоземеделецът Борис Йотин.

От друга страна – износът от Украйна и усложнения превоз.

„ Като стартираме да извозваме, доста по-рядко идват камионите и доста по-трудно. Загубите, които чакам, мисля, че ще бъдат от слънчогледа. Хората, които гледат пшеница и те ще имат загуби. Причината е износът от Украйна, който е безотговорен. Всички преработвателни предприятия на слънчоглед сега са си напълнили складовете със слънчоглед и нашата цена е доста дребна за момента ".

„ Имаме сигнали от сектора, задействани са инспекции, в контакт сме с всички заинтригувани срани “, сподели Георги Събев.

Над една трета от производството на десертно грозде в България е в землището на село Брестовица. По думите на производители, проблемите с работната ръка, скъпите торове и препарати, а и пазарната цена са все по-осезаеми изключително след войната в Украйна.

„ Големият проблем - Европейски Съюз позволи на Молдова да създадат безмитен импорт на плодове, по тази причина че не могат да си ги продават в Украйна, на територията на Европейски Съюз тези количества се насочиха главно към Румъния, това блокира работата на част от румънските търговци. Голяма част от румънските търговци, с изключение на от България, се доставяха и от Гърция. Спирайки да пазарят от Гърция, количествата на гръцките сътрудници започнаха да влизат на нашия пазар, защото сме обединен европейски пазар, няма по какъв начин да ги спрем. Оказва се, че цената, на която би трябвало да продаваме, е съвсем равна на цената, която би трябвало да платим “, изясни Иван Гюров, аграрни производител на плодове и на десертно грозде.

„ В цените повлия и друго събитие – ние, като солидарни към Украйна, разрешихме да внасят неограничени количества хранителни артикули и земеделски първични материали. Сега до какъв брой тази пшеница, която влезе в България, е от региони, свързани с повредата в Чернобил, там радиацията не е изчистена, никой не може да каже какъв брой се управлява по границите, солидарни сме, пускаме всичко и това отиде в заводите и мелниците за фураж. Същото важи и за слънчогледа. Явно Русия прави някаква политика сега с това, че зърното е при тях. Това увеличение на броя на бежанците и продоволствената рецесия има директна връзка. Това е и политическата цел - посредством иницииране на такава продоволствена рецесия в най-бедните страни на света да провокира вълна от бежанци. Очевидно всички средства са позволени, когато се води война “, съобщи доцент, Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.

Докато в Западна Европа и у нас високите цени на питателните артикули и енергийната рецесия са главен проблем, някъде в Африка храната не стига до всички.

„ Пожелавам си да се върна в града и да стартира някакъв бизнес или да си намеря работа, с цел да се грижа за фамилията ми “, сподели Мога Енджо.

„ Искам да стана електротехник и в случай че Господ е отредил ще стана. Имам дъщери и родители, на които желая да им оказа помощ “, добави Алшам Абрахам.

„ Най-добрата формула това е формулата на Европейски Съюз - тя опростено и тривиално звучи - да дадем въдица на гладуващите да си заловен риба, а не да носим риба. Това се стремят да им построим хидромелиоративни уреди, да им дадем техника и тогава няма да има. Ние какво вършим - взимаме им суровините и остават без работа и се чудим какво вършат на границата с България “, разяснява Огнян Боюклиев.

По света има два пъти повече храна, в сравнение с може да бъде употребявана, само че поради геополитиката, нестихващите безредици и неналичието на тъждество - тези, които живеят в мизерия, заплащат най-високата цена.


„ Гладът не е въпрос на щедрост. Това е въпрос на правдивост “ - Жак Диуф, общоприет шеф на Световната организация по прехраната към Организация на обединените нации (1994-2011).