Едно от най-големите доволства в живота е да бъдеш вдъхновител!

Едно от най-големите доволства в живота е да бъдеш подстрекател!

За да ни се случи е нужно да споделяме. Да излезе вътрешният ни глас и свят, да му дадем форма и това, което сме създали да доближи до повече хора.

И тогава, когато то срещне даже един човек с сходна психика, тогава шерването се е получило. Вълшебството се е случило. И може да роди други магии след себе си.

Не ви пиша като певица, публицист или даже йога преподавател. Това са все специалности, които несъмнено няма да съществуват без шерването, само че какъв брой от вас четящите ги практикуват. Пиша ви като майка, другарка, брачна половинка. Всяка Една от вас може да се открие в някое от тези избрания. И всяка има нещо особено, самостоятелно, което е направила и може да показа с останалите и да им бъде образец или муза.

И не самото достижение, което споделяме е значимо, нито пък какъв брой време и средства сме вложили в него. Не това, че сме намерили време да сготвим да вземем за пример, а дали приготвеното е донесло наслада на някого, дали е било потребно и вкусно, обичано, мечтано и направено с обич. И най-много желанието и желанието, с което сме подходили към него. Ето това е нещо, което заслужава да се показа даже и с непознатите ни „ другари “ в обществените мрежи.

И в това няма нищо неприятно, в случай че не превърнем шерването в фикс идея, в загуба на време, несподелени страсти с най-близките и търсене на утвърждението на необятната публика, в сравнение с хората до нас. Дано не е по този начин.

Децата ми ме въодушевиха да напиша първата си детска брошура за благодарността. Тя пък въодушеви доста други родители и деца да прекарат време дружно. А каква по-ценна инвестиция от това да си подариш време на децата си или обичаните хора? Аз пък въодушевих щерка ми да си направи брошура сама. Помогнах ѝ, по този начин както тя оказа помощ на мен да имам ентусиазъм да изобретявам истории.

Обаче, има нещо още по-важно от това да бъдеш подстрекател, и то е да вдъхновяваш с положителното в себе си. И това положително да докара до най-малко още едно.

„ Не това, което получаваме от работата е значимо, а това, в което се трансформираме с нейна помощ “ е споделил Свами Сатянанда Сарасвати. И аз съм съгласна с него. А вие?

Пишете на Светла Иванова на [email protected].