Нети Стивънс доказва тайната зад определянето на пола, но не получава никакво признание
Едно от най-хубавите и положителни качества на човешкия дух е съществуването на любознанието. Именно то ни разрешава освен да оцеляваме, само че и да се развиваме, като някои от най-големите открития през днешния ден, са плод на въображението и любознанието, което носим в себе си, както и желанието да намерим отговора или колкото се може по-лесното решение на даден проблем. Когато Нети Стивънс се ражда през 1861 година, никой не е подозирал, че ще се отдаде на науката. Баща ѝ е дърводелец и се старае да даде по-добро обучение на детето си, работи денонощно, с цел да заплати за по-добър университет. В следствие съумява да събере и задоволително пари и за другата щерка – Ема.
По време на образованието си, Нети е отличничка, а на второ място се подрежда нейната сестра. През 1883 година и двете приключват академията в Уестфорд. След това не престават образованието си в постоянна гимназия, където по-голямата сестра съумява да вземе 4-те години единствено за 2. Продължава да търси способи да продължи образованието си и го насочва към новата стратегия за дами в университета в Станфорд. Къде през 1900 година е публично магистър. Само една година по-късно към този момент е един от възпитаниците на Оливър Дженкинс – един от известните учени по това време.
Следва гонене на докторска степен в науката цитология. Нейното внимание е ориентирано към регенерацията на мултиклетъчните организми, конструкция на едноклетъчни и развиването на сперматозоидите и яйцеклетките. Благодарение на една нова стипендия, тя може да прекара година в Зоологическата станция в Неапол, Италия и там преглежда с особени детайлности морските организми. След като пази своята докторска степен, получава правото да асистира в провеждането на проучвания в института Карнеги.
Тогава обаче има потребност от в допълнение финансиране и нейните сътрудници Уилсън и Морган пишат доста топли думи за нейното показване в научния свят. Кандидатства по стратегия за проучване на метода, по който се дефинира пола. Когато получава финансирането, стартира да изследва клетките на двата пола, преглежда с изключително внимание разликите в хромозомите. Нейният труд е оповестен през 1905 година и печели премията от 1000 $ – това е най-високата сума, която до този миг жена е печелила за проучване. Трудът ѝ се разгласява в две монографии – „ Изследване на сперматогени “ и там се акцентира избора и оформянето на пола, както и наследяването на белези от хромозомите. Благодарение на този тип триумфи, Нети има правото да посещава лаборатории в Европа и да разшири в допълнение познанията си.
За интервала от 1905 до 1912 година изследователката получава и най-високия сан в науката – помощник в Експерименталната Морфология. Нейните рекордни 38 изявления в тази сфера, са и повода през днешния ден да знаем с по-особена акуратност йерархията на хромозомите. Изследванията демонстрират, че хромозомите имат водеща роля в определянето на пола, по време на развиването на ембриона. Първо води по-сериозни наблюдения върху инсекти, а по-късно и при животните. Според дамата, когато се следи сегрегация в сперматозоидите, тогава се появява и отговора какъв пол ще бъде идващото потомство.
Успява да открие и по този начин наречената Y хромозома, която се носи в мъжките кафези, в случай че яйцеклетката бъде оплодена от сперматозоид с по-малка хромозома, тогава ще имаме мъжки субект. В противоположния случай, в случай че хромозома е по-голям, тогава следим образуването на женски субект. Нети обаче вижда, че участват и хромозоми, които се движат по двойки – Х и Y. Наблюдава и такива, които не са тъкмо чифтосани и съставляват ХО композиция. По това време Хърман Хенкинг следи същото при насекомите, само че обръща повече внимание на Х хромозома, като не съумява да следи другия отговорник.
По това време Нети към този момент знае, че явно Кларънс МакЛънг бърка, вярвайки, че единствено един хромозом може да дефинира пола. Нейното умозаключение е, че с помощта на наличието или отцъствието на Y хромозома, яйцеклетката може да се оформи по избран метод. Единственият проблем, че до момента в който Нети работи и следи и двата хромозома, Едмънд Уилсън също прави сходно изобретение, само че употребява всички проучвания, които дамата към този момент е потвърдила и разгласила.
Двамата доближават до едно и също умозаключение, като точно госпожица Стивънс дава вярната посока, само че научният свят дава премията на Уилсън и като един същински благородник, той бързо не помни да подсети, че е съумял с помощта на своята колежка. През 1933 година е номиниран за Нобелова премия. Стивънс към този момент не е жива, с цел да може да се отбрани. Несправедливостите се следят още през 1906 година, когато са са поканени Морган и Уилсън, само че не и Нети Стивънс – истинският създател на проучването.
Тя няма право да покаже своята доктрина. Едва след гибелта на изследователката, Томас Хънт Морган написа писмо на списание „ Наука “ и декларира, че точно тя би трябвало да получи самопризнание и всички нейни триумфи би трябвало да се считат за сполучливи. Колегата даже припомня, че трудът на Нети е отхвърлил теорията на МакЛънг и неговата теза за определянето на пола единствено от Х хромозома. Морган декларира, че неговият сътрудник е имал някакъв триумф, само че теорията му освен не е приключена, само че и е потвърдена неведнъж за неверна, освен това от неговата колежка. Жената, която демонстрира вярната посока на генетиката и наследствеността, умира през 1912 година Около 3 години по-късно, книгата „ Механизми на генетиката “ излиза на бял свят, само че тъкмо за нейния труд няма да открием нито Стивънс, нито Уилкинс.
Морган включва редица други откриватели, само че не помни да си спомни за главния създател. Мнозина считат, че всичко това е била прословутата американска форма на сексизъм, в която мъжкото научно съсловие в Съединени американски щати не може да признае триумфите на дамите, колкото и по-точни да са от техните. Що се отнася до фамилията, Нети разполага единствено и само с към 40 изявления, като в никакъв случай не се обвързва, целият ѝ живот е предан на науката и би трябвало да чака много дълго време, преди да получи самопризнание за проучванията си. Не можем да отречем, че е била гордостта на семейството си, изключително откакто построява своята персона и триумфи от безспорната нула.
Снимки: Wikipedia
