Доц. д-р Васил Василев, уролог: Повишеният туморен маркер невинаги означава рак
Едно от най-често срещаните онкологични болести при мъжете е ракът на простатната жлеза. Какво е смисъла на туморните проби, по кое време се постанова ректално туширане, по кое време се подхваща биопсия, какви са опциите за лекуване? По тези значими тематики беседваме в предаването " Здравето на фокус “ с доцент доктор Васил Василев, уролог с дългогодишна процедура.
Здравейте и благодаря за поканата. С наслаждение ще отговоря на всички въпроси, които слушателите ви задават.
Правим тази тематика точно по молба на нашите слушатели, които в един или различен стадий от живота са се сблъскали с сходни терзания и диагноза.
Да кажем на първо време, какъв брой значимо е това заболяване от позиция на неговата периодичност?
Реално в множеството страни по света това е най-честият рак при мъжа, а в някои страни е на второ място. Така че може да определим рака на простатата като обществено значимо заболяване, защото с напредването на възрастта рискът от него става все по-голям и по-голям. С новите способи, които се развиват за диагностика, откриваемостта става все по-голяма и по-голяма. Тази диагноза към този момент е преди всичко измежду раковите болести при мъжа.
Тук обаче идва доста значимият въпрос: кои са главните рискови фактори за развиване на това заболяване? Може ли да се избегне?
Най-рисковият фактор за тази болест е възрастта. Над 60-70 години рискът от рак на простата нараства много стръмно.
Понеже никой не може да спре времето, явно, че няма каква профилактика да бъде направена?
Няма профилактика против времето, да. Не можем да го забавим, нито да го върнем. За момента няма научни доказателства или някакви способи, които да ни предпазят нас, мъжете, от тази болест, и по тази причина ви благодаря за поканата. Наблягаме по-скоро на предварителната защита на тази болест и на ранното й разкриване, защото, когато се открие рано, тя е изцяло лечима без някакви особени рискови.
За доста от болесттите се споделя, че наследственият фактор играе решаваща роля. Фамилната обремененост важен фактор ли е в диагностицирането?
Значим е. Освен възрастта се следи и повишение на риска от рак при мъже, които имат родственици, татко, дядо, чичо, с потвърден рак на простатата. И по тази причина споделяме, че при тези мъже е по-добре профилактиката - превантивните прегледи или проучвания, да стартират по-рано от общоприетото, което е 50 години. Но за по-рисковите групи, които имат потвърден рак на простата в фамилията, предлагаме от 45-годишна възраст да се стартира годишно да се изследва туморния маркер или по този начин наречения простатно характерен антиген. Това не е нито комплицирано, нито е нещо чак толкоз скъпо, само че може да реши доста проблеми и да защищити от в действителност съществени затруднения.
Сигнал на лампа ли е, доктор Василев, в случай че на един мъж майката е имала проблем с рак на млечната жлеза? Има ли връзка?
Има потвърдена връзка, само че не е 100% и не е изцяло потвърдена. Даже една известна актриса - Анжелина Джоли, си отстрани превантивно гърдите по този мотив. Има потвърден ген BRCA, който е по-рисков, само че той е по-рисков и за рак на простатата, и за рак на гърдата. Така че в тази обстановка също би могло по-рано да се стартира следенето на мъжете и по-ранна профилактика. Нямаме към момента твърди доказателства за тазш връзка, само че е добре да има ранна профилактика.
Какви са ранните признаци, които биха могли да насочат мъжете към посещаване при уролог?
Това е много забавна тематиката, защото в действителност има две огромни заболявания на простатата. Едното е доброкачествена простатна хиперплазия, което е типично за възрастните мъже, множеството мъже знаят - по-трудно уриниране, нощно уриниране, постоянно уриниране, тънка бликам и така нататък Това е обвързвано с остаряването на простатата, когато става все по-голяма и по-голяма и надлежно притиска каналчето, през което пикаем и почва да провокира тези недоволства. Този проблем в действителност визира всички мъже след някакъв възраст. Дали ще е малко по-рано или по-късно, по този начин или другояче на всички ни престои това.
Този проблем действително няма нищо общо с рака на простатата, само че двете заболявания могат да се проявят безусловно редом. Обикновено множеството мъже, които идват при нас, към този момент имат доброкачествено разгръщане или старческо нарастване на простатата, имат някакви признаци. По принцип самият рак в началните стадии не провокира безусловно никакви недоволства. Не може да разчитаме на това, че няма проявени недоволства, още повече, че те се припокриват със признаците на възрастовото увеличаване на простатата. Точно това е концепцията на дейното търсене на рака на простатата, посредством годишното проучване на PSA и възможен обзор при уролог.
Увеличението на простатната жлеза може ли да даде отражение върху тестванията за рак на простатата, т.е. да покаже по-високи стойности?
Може леко да покаже някакво повишаване, само че в някакви доста ниски процентни нараствания. Фактически за простатно-специфичен антиген, за по-лесно да го кажем, нормата е 4. Може при доста огромна простата да стане 4,5, 5, 6 най-вече и да го тълкуваме от тази позиция, че простатата е доста огромна. Но повишение над 10, над 15, това е в действителност много съмнително. Едно от нещата, които го повишава, е ракът на простатата. Тук е ролята на самия уролог, който да интерпретира простатно-специфичния антиген, защото той не е раково простатно-специфичен, той е характерен за простатата и може да се увеличи и от инфектиране, може да се увеличи ей по този начин от нищото или пък фактически от по-големия размер на простатата. Така че, не всеки път нараснал PSA, значи сигурно, че има рак. И тъкмо тук е ролята към този момент на уролога, по тази причина споделяме освен проучване на PSA, а и обзор при уролог, който да реши дали има риск, и в случай че би трябвало да направои спомагателни проучвания, за които допускам, че ще приказваме и за тях.
Казахте, че естествената стойност на туморния маркер за простатната жлеза е до 4. По-високият индикатор какво споделя?
Голата стойност на туморния маркер има информативна стойност, само че доста по-голяма стойност има историята и динамичността. И ние по тази причина споделяме, че е хубаво да се стартира след 50-годишна възраст, да имаме някаква история и да забележим какъв брой бързо нараства туморния маркер и с каква крива. Тъй като, в случай че има бързо повишаване, е едно, в случай че си стои постоянен, е друго. Т.е. не всеки път значи присъда или болест. Но действително, с цел да отговоря на въпроса ви, при нараснали стойности над 4 горещо предлагам постоянно да се посвети доктор.
Ако има нараснали стойности, каква е реакцията на лекаря?
Стандартният обзор, който правим, е ехография, да забележим простатата, размерите, размера, пикочния мехур, бъбреците, както и така наречен ректално туширане, което за жалост на доста пациенти не им е доста прелестно, разбираемо, само че пък няма към момента измислена инсталация, която да замести чувствителността на пръста. Дори при естествен PSA, ракът в действителност се открива в някои случаи единствено с рекално туширане. Ако фактически има повишение на цената на PSA, идната стъпка, идващото в логаритъма на диагностиката е ядрено-магнитният резонанс на простатата, с цел да забележим по-ясно и по-прецизно дали има съмнителни сектори в простатната железа. И в случай че магнитният резонанс удостовери тези съмнения от покачвания туморен маркер, тогава към този момент предлагаме да се направи биопсия на простатата.
През какъв интервал от време е целесъобразно да се вършат проби, с цел да се види каква е динамичността на нарастване?
Стандартната рекомендация е веднъж годишно след 50-години. Ако имаме родственици, както приказваха доскоро, с потвърдена рак на простатата, веднъж годишно след 45 годишно възраст – това е общоприетата рекомендация.
Въпросът ми беше, в случай че индикаторите са леко повишени, идващото проучване би трябвало ли да бъде чак след една година?
О, не, не, не, само че това по-скоро би трябвало да бъде по рекомендация на лекаря. Малко по-прецизно започваме да гледаме, да кажем през 3 месеца да забележим какво се случва. И в случай че продължава да има повишение, към този момент не се колебаем и би трябвало да се работи със идващите стъпки.
Имате ли случай в практиката, в който след 3 месеца резултатът от теста влиза в норма?
О, да. Действително има такива случаи, за благополучие.
Този тест, той не е туморен, т.е. не е раково характерен, той е характерен за простатата. Има други положения, които биха могли да го покачат. Да кажем има зараза на простатата,идвали са и пациенти с по 20-25 стойности, и след 3 месеца, откакто им дадем антибиотик и лекуваме инфекцията, си се връщаме в естествените стойности. Но по този начин или другояче в тези случаи предлагаме по-интензивно, по-често следене - през 3 месеца, през 6 месеца.
При един резултат, който е да речем повишен в границите на една единица, би трябвало ли да се прибягва незабавно до туширане, биопсия, ядрено-магнитен резонанс?
Всичко се интерпретира по отношение на съответния пациент. Някой път една единица може да е доста, някой път една единица може да не е доста. Понякога и при естествен PSA, в случай че при туширане открием находка в простатата, която е по-плътна, по-твърда и подозрителна, отново може да препоръчаме магнитен резонанс или биопсия. Има такива случаи, в които сме откривали рак на простатата при естествен PSA. Така че мъчно мога да кажа, в случай че нормата е 4, той да пристигна с 5, незабавно да препоръчваме магнитен резонанс и биопсия – това зависи от всеки съответен случай.
Как минава самата биопсия, когато по този начин или другояче се стигне до този стадий, по какъв начин протича процедурата?
Биопсията е като лека хирургична интервенция, намеса или операция, която се прави в болница, с анестезия в операционната. Със специфична игла и револвер се вземат приблизително към 20-на точки от простатата, с цел да сме сигурни, че сме попаднали на всички съмнителните сектори.
През последните 10-на години всеобщо навлезе по този начин речената фюжън биопсия, при която обликът от авансово направения магнитен резонанс се употребява за прицел към съмнителните сектори, с цел да бъдем още по-прецизни и по-точни и да сме сигурни, че биопсията няма да бъде подправено негативна.
Т.е., в случай че някой от нашите слушатели му следва биопсия, да упорства ли за фюжън биопсия?
Е, мъчно мога да кажа да упорства, само че по принцип международните рекомендациите са да се направи наложително авансово магнитен резонанс и по опция, в случай че се постанова, биопсията да бъде фюжън. Със сигурност фюжън биопсията дава по-добра точност, изключително в случаи, в които има правени към този момент други биопсии, които са били негативни, само че все пак PSA нараства. Така че стандартът сега е фюжън биопсия.
Как се избира най-подходящият метод за лаечение на даден пациент, въз основата на какво?
Има разнообразни фактори, които ни споделят какво да вършим. Много зависи от стадия на болестта, т.е. какъв брой е напреднало и какъв брой е авансирало. Т.е. в случай че имаме публикуван развой с метастази в кости, в лимфни възли и така нататък е едно лекуването, в случай че ракът не е излязъл отвън простатата, тогава лекуването е друго.
Основно методите за лекуване са три:
Хирургично лекуване, което е премахване на цялата простата, дружно със семенни мехурчета, с дуктуси. Това е сериозна хирургична намеса, тя реализира изцеление. Колкото по-рано се направи, до момента в който стадият не е напреднал, толкоз има по-малко опасности от разнообразни затруднения, като примерно изпускане на урина или ректални дисфункции след интервенцията.
Следващите способи, които може да се употребяват, са лъчетерапия и хормонотерапия. Лъчетерапията в някои разновидности също би могла да бъде способ за коренно лекуване, т.е. да се опитаме да излекуваме напълно пациента, като брахитерапия – с едни иглички локално се конфигурира радиацията в простатата, или пък хормонотерапия, която отстранява мъжките хормони, тестостерона, от тялото, а в множеството случаи ракът на простатата е подвластен от мъжките хормони, с цел да нараства и напредва, и по този метод ние го стопираме и го стопираме от развиване.
Разбира се има и композиция от всички тези лекувания. Може да се стартира с интервенция, по-късно да се направи хормонотерапия или лъчетерапия, и двете по едно и също време. Но това зависи главно от стадия и от положението на пациента. Тъй като, в случай че приказваме за мъж, който е в действителност с два инфаркта, инсулти и така нататък, интервенцията се трансформира в рисково лекуване, т.е. бихме могли да му навредим повече, в сравнение с да му помогнем. И в тези обстановки може да се опита с хормонотерапия или лъчетерапия.
Методът на лекуване се избира съгласно положението на пациента и е доста самостоятелен този метод?
Състоянието на пациента, възрастта на пациента, съпътстващите болести и основното е стадият на заболяването, т.е. какъв брой е напреднала. И по тази причина споделяме, че е значимо първоначално да се открие, защото тогава може да бъде излекувана и пациентът да няма повече този проблем.
Принципно, доктор Василев, какъв брой постепенно или какъв брой бързо се развиват тези процеси?
Това е хубавото, по този начин да го кажем, от всичките неприятни работи за рака на простатата, че той има много постепенно развиване, т.е. години лишава PSA да нарасне, ракът да са популяризира. Заради това предлагаме веднъж годишно да се изследва този туморен маркер.
Ако един мъж не е направил тази година туморен маркер, само че стоиностите на маркера от предходната година са леко повишени, съдбовно ли е това?
Ако е бил позитивен, да кажем преди една година и е пропуснал тази година, другата година може да е късно, да е понапреднал ракът, само че не е гаранция.
Исках да се ориентират нашите слушатели какъв брой е значимо да се прави всяка година и какъв брой от решаващо значение може да бъде, когато се пропусне.
Може да бъде в действителност от решаващо значение, когато се пропусне. Много постоянно го гледаме това нещо. Попадат пациенти при нас: Ами, преди 2 години ми беше добре, защото Здравната каса покрива на 2 години това проучване.
Но вижте, това не е нито скъпо, нито нещо ужасно, дори в множеството лаборатории резултатът излиза за 2 часа, тъй че бих предложил на вашите слушатели даже да не е покрито от Здравната каса, да отделят 30 лв. да могат да си го вършат, защото може да им спести в действителност съществено главоболие.
Ако приемем, че даден пациент се е диагностицирал на време, какъв е изходът от лекуването?
Излекуване.
100%?
Е, вижте, 100% в медицината мъчно съществува, само че с доста огромна възможност да бъде изцеление. Даже някои страни към този момент се пробват да не го вкарат в статистиката като смъртност този рак или като статистически фактори, защото действително те объркват статистиката, защото доста хора се излекуват безусловно. Но е значимо да е в точния момент – на това подчертавам, да не е напреднал.
Съветът, който бихте дали на мъжете над 50 години по отношение на профилактиката и наблюдението, какъв е?
Нека веднъж годишно или на 2 години да се преглеждат, в случай че чак толкоз се тормозят, нито е заплашителен прегледът, нито е доста мъчителен, нито е нещо чак толкоз неприятно. Нека да не го подценяват този проблем, защото това е " тихият, подлият рак “, тъй като не може да разчитаме, че го няма, откакто няма болки или мъчно уриниране. Единственият метод да се предпазят от разкриване на заболяването в доста напреднал етап е посредством проучването на PSA и посредством обзор при уролог. Това е, което мога да им кажа като рекомендация.
Аргументът, който на мен ми се стори най-категоричен, е това, че при ранната диагностика лекуването е неизбежно, да не споделяме 100%, само че излекуването е съвсем несъмнено.
Почти несъмнено, тъкмо по този начин. Особено с новите способи, които разполагаме, и хирургични, и лапароскопски, безкръвни, роботи и така нататък това не е и чак толкоз страшна интервенцията, разбирате ли. В смисъл, че много по-бързо се възвръщат пациентите и се връщат към естественото всекидневие. Така че колкото по-рано, толкоз по-добре.
Р азполага ли българската медицина и опазването на здравето като цяло с всичко това, което разполага и светът по отношението на лекуването на рака на простатната жлеза?
Категорично разполага българската медицина с всички способи. И бих споделил, че българската урология въобще не отстъпва на международното равнище. Това го споделям безусловно отговорно.
Росица АНГЕЛОВА
Здравейте и благодаря за поканата. С наслаждение ще отговоря на всички въпроси, които слушателите ви задават.
Правим тази тематика точно по молба на нашите слушатели, които в един или различен стадий от живота са се сблъскали с сходни терзания и диагноза.
Да кажем на първо време, какъв брой значимо е това заболяване от позиция на неговата периодичност?
Реално в множеството страни по света това е най-честият рак при мъжа, а в някои страни е на второ място. Така че може да определим рака на простатата като обществено значимо заболяване, защото с напредването на възрастта рискът от него става все по-голям и по-голям. С новите способи, които се развиват за диагностика, откриваемостта става все по-голяма и по-голяма. Тази диагноза към този момент е преди всичко измежду раковите болести при мъжа.
Тук обаче идва доста значимият въпрос: кои са главните рискови фактори за развиване на това заболяване? Може ли да се избегне?
Най-рисковият фактор за тази болест е възрастта. Над 60-70 години рискът от рак на простата нараства много стръмно.
Понеже никой не може да спре времето, явно, че няма каква профилактика да бъде направена?
Няма профилактика против времето, да. Не можем да го забавим, нито да го върнем. За момента няма научни доказателства или някакви способи, които да ни предпазят нас, мъжете, от тази болест, и по тази причина ви благодаря за поканата. Наблягаме по-скоро на предварителната защита на тази болест и на ранното й разкриване, защото, когато се открие рано, тя е изцяло лечима без някакви особени рискови.
За доста от болесттите се споделя, че наследственият фактор играе решаваща роля. Фамилната обремененост важен фактор ли е в диагностицирането?
Значим е. Освен възрастта се следи и повишение на риска от рак при мъже, които имат родственици, татко, дядо, чичо, с потвърден рак на простатата. И по тази причина споделяме, че при тези мъже е по-добре профилактиката - превантивните прегледи или проучвания, да стартират по-рано от общоприетото, което е 50 години. Но за по-рисковите групи, които имат потвърден рак на простата в фамилията, предлагаме от 45-годишна възраст да се стартира годишно да се изследва туморния маркер или по този начин наречения простатно характерен антиген. Това не е нито комплицирано, нито е нещо чак толкоз скъпо, само че може да реши доста проблеми и да защищити от в действителност съществени затруднения.
Сигнал на лампа ли е, доктор Василев, в случай че на един мъж майката е имала проблем с рак на млечната жлеза? Има ли връзка?
Има потвърдена връзка, само че не е 100% и не е изцяло потвърдена. Даже една известна актриса - Анжелина Джоли, си отстрани превантивно гърдите по този мотив. Има потвърден ген BRCA, който е по-рисков, само че той е по-рисков и за рак на простатата, и за рак на гърдата. Така че в тази обстановка също би могло по-рано да се стартира следенето на мъжете и по-ранна профилактика. Нямаме към момента твърди доказателства за тазш връзка, само че е добре да има ранна профилактика.
Какви са ранните признаци, които биха могли да насочат мъжете към посещаване при уролог?
Това е много забавна тематиката, защото в действителност има две огромни заболявания на простатата. Едното е доброкачествена простатна хиперплазия, което е типично за възрастните мъже, множеството мъже знаят - по-трудно уриниране, нощно уриниране, постоянно уриниране, тънка бликам и така нататък Това е обвързвано с остаряването на простатата, когато става все по-голяма и по-голяма и надлежно притиска каналчето, през което пикаем и почва да провокира тези недоволства. Този проблем в действителност визира всички мъже след някакъв възраст. Дали ще е малко по-рано или по-късно, по този начин или другояче на всички ни престои това.
Този проблем действително няма нищо общо с рака на простатата, само че двете заболявания могат да се проявят безусловно редом. Обикновено множеството мъже, които идват при нас, към този момент имат доброкачествено разгръщане или старческо нарастване на простатата, имат някакви признаци. По принцип самият рак в началните стадии не провокира безусловно никакви недоволства. Не може да разчитаме на това, че няма проявени недоволства, още повече, че те се припокриват със признаците на възрастовото увеличаване на простатата. Точно това е концепцията на дейното търсене на рака на простатата, посредством годишното проучване на PSA и възможен обзор при уролог.
Увеличението на простатната жлеза може ли да даде отражение върху тестванията за рак на простатата, т.е. да покаже по-високи стойности?
Може леко да покаже някакво повишаване, само че в някакви доста ниски процентни нараствания. Фактически за простатно-специфичен антиген, за по-лесно да го кажем, нормата е 4. Може при доста огромна простата да стане 4,5, 5, 6 най-вече и да го тълкуваме от тази позиция, че простатата е доста огромна. Но повишение над 10, над 15, това е в действителност много съмнително. Едно от нещата, които го повишава, е ракът на простатата. Тук е ролята на самия уролог, който да интерпретира простатно-специфичния антиген, защото той не е раково простатно-специфичен, той е характерен за простатата и може да се увеличи и от инфектиране, може да се увеличи ей по този начин от нищото или пък фактически от по-големия размер на простатата. Така че, не всеки път нараснал PSA, значи сигурно, че има рак. И тъкмо тук е ролята към този момент на уролога, по тази причина споделяме освен проучване на PSA, а и обзор при уролог, който да реши дали има риск, и в случай че би трябвало да направои спомагателни проучвания, за които допускам, че ще приказваме и за тях.
Казахте, че естествената стойност на туморния маркер за простатната жлеза е до 4. По-високият индикатор какво споделя?
Голата стойност на туморния маркер има информативна стойност, само че доста по-голяма стойност има историята и динамичността. И ние по тази причина споделяме, че е хубаво да се стартира след 50-годишна възраст, да имаме някаква история и да забележим какъв брой бързо нараства туморния маркер и с каква крива. Тъй като, в случай че има бързо повишаване, е едно, в случай че си стои постоянен, е друго. Т.е. не всеки път значи присъда или болест. Но действително, с цел да отговоря на въпроса ви, при нараснали стойности над 4 горещо предлагам постоянно да се посвети доктор.
Ако има нараснали стойности, каква е реакцията на лекаря?
Стандартният обзор, който правим, е ехография, да забележим простатата, размерите, размера, пикочния мехур, бъбреците, както и така наречен ректално туширане, което за жалост на доста пациенти не им е доста прелестно, разбираемо, само че пък няма към момента измислена инсталация, която да замести чувствителността на пръста. Дори при естествен PSA, ракът в действителност се открива в някои случаи единствено с рекално туширане. Ако фактически има повишение на цената на PSA, идната стъпка, идващото в логаритъма на диагностиката е ядрено-магнитният резонанс на простатата, с цел да забележим по-ясно и по-прецизно дали има съмнителни сектори в простатната железа. И в случай че магнитният резонанс удостовери тези съмнения от покачвания туморен маркер, тогава към този момент предлагаме да се направи биопсия на простатата.
През какъв интервал от време е целесъобразно да се вършат проби, с цел да се види каква е динамичността на нарастване?
Стандартната рекомендация е веднъж годишно след 50-години. Ако имаме родственици, както приказваха доскоро, с потвърдена рак на простатата, веднъж годишно след 45 годишно възраст – това е общоприетата рекомендация.
Въпросът ми беше, в случай че индикаторите са леко повишени, идващото проучване би трябвало ли да бъде чак след една година?
О, не, не, не, само че това по-скоро би трябвало да бъде по рекомендация на лекаря. Малко по-прецизно започваме да гледаме, да кажем през 3 месеца да забележим какво се случва. И в случай че продължава да има повишение, към този момент не се колебаем и би трябвало да се работи със идващите стъпки.
Имате ли случай в практиката, в който след 3 месеца резултатът от теста влиза в норма?
О, да. Действително има такива случаи, за благополучие.
Този тест, той не е туморен, т.е. не е раково характерен, той е характерен за простатата. Има други положения, които биха могли да го покачат. Да кажем има зараза на простатата,идвали са и пациенти с по 20-25 стойности, и след 3 месеца, откакто им дадем антибиотик и лекуваме инфекцията, си се връщаме в естествените стойности. Но по този начин или другояче в тези случаи предлагаме по-интензивно, по-често следене - през 3 месеца, през 6 месеца.
При един резултат, който е да речем повишен в границите на една единица, би трябвало ли да се прибягва незабавно до туширане, биопсия, ядрено-магнитен резонанс?
Всичко се интерпретира по отношение на съответния пациент. Някой път една единица може да е доста, някой път една единица може да не е доста. Понякога и при естествен PSA, в случай че при туширане открием находка в простатата, която е по-плътна, по-твърда и подозрителна, отново може да препоръчаме магнитен резонанс или биопсия. Има такива случаи, в които сме откривали рак на простатата при естествен PSA. Така че мъчно мога да кажа, в случай че нормата е 4, той да пристигна с 5, незабавно да препоръчваме магнитен резонанс и биопсия – това зависи от всеки съответен случай.
Как минава самата биопсия, когато по този начин или другояче се стигне до този стадий, по какъв начин протича процедурата?
Биопсията е като лека хирургична интервенция, намеса или операция, която се прави в болница, с анестезия в операционната. Със специфична игла и револвер се вземат приблизително към 20-на точки от простатата, с цел да сме сигурни, че сме попаднали на всички съмнителните сектори.
През последните 10-на години всеобщо навлезе по този начин речената фюжън биопсия, при която обликът от авансово направения магнитен резонанс се употребява за прицел към съмнителните сектори, с цел да бъдем още по-прецизни и по-точни и да сме сигурни, че биопсията няма да бъде подправено негативна.
Т.е., в случай че някой от нашите слушатели му следва биопсия, да упорства ли за фюжън биопсия?
Е, мъчно мога да кажа да упорства, само че по принцип международните рекомендациите са да се направи наложително авансово магнитен резонанс и по опция, в случай че се постанова, биопсията да бъде фюжън. Със сигурност фюжън биопсията дава по-добра точност, изключително в случаи, в които има правени към този момент други биопсии, които са били негативни, само че все пак PSA нараства. Така че стандартът сега е фюжън биопсия.
Как се избира най-подходящият метод за лаечение на даден пациент, въз основата на какво?
Има разнообразни фактори, които ни споделят какво да вършим. Много зависи от стадия на болестта, т.е. какъв брой е напреднало и какъв брой е авансирало. Т.е. в случай че имаме публикуван развой с метастази в кости, в лимфни възли и така нататък е едно лекуването, в случай че ракът не е излязъл отвън простатата, тогава лекуването е друго.
Основно методите за лекуване са три:
Хирургично лекуване, което е премахване на цялата простата, дружно със семенни мехурчета, с дуктуси. Това е сериозна хирургична намеса, тя реализира изцеление. Колкото по-рано се направи, до момента в който стадият не е напреднал, толкоз има по-малко опасности от разнообразни затруднения, като примерно изпускане на урина или ректални дисфункции след интервенцията.
Следващите способи, които може да се употребяват, са лъчетерапия и хормонотерапия. Лъчетерапията в някои разновидности също би могла да бъде способ за коренно лекуване, т.е. да се опитаме да излекуваме напълно пациента, като брахитерапия – с едни иглички локално се конфигурира радиацията в простатата, или пък хормонотерапия, която отстранява мъжките хормони, тестостерона, от тялото, а в множеството случаи ракът на простатата е подвластен от мъжките хормони, с цел да нараства и напредва, и по този метод ние го стопираме и го стопираме от развиване.
Разбира се има и композиция от всички тези лекувания. Може да се стартира с интервенция, по-късно да се направи хормонотерапия или лъчетерапия, и двете по едно и също време. Но това зависи главно от стадия и от положението на пациента. Тъй като, в случай че приказваме за мъж, който е в действителност с два инфаркта, инсулти и така нататък, интервенцията се трансформира в рисково лекуване, т.е. бихме могли да му навредим повече, в сравнение с да му помогнем. И в тези обстановки може да се опита с хормонотерапия или лъчетерапия.
Методът на лекуване се избира съгласно положението на пациента и е доста самостоятелен този метод?
Състоянието на пациента, възрастта на пациента, съпътстващите болести и основното е стадият на заболяването, т.е. какъв брой е напреднала. И по тази причина споделяме, че е значимо първоначално да се открие, защото тогава може да бъде излекувана и пациентът да няма повече този проблем.
Принципно, доктор Василев, какъв брой постепенно или какъв брой бързо се развиват тези процеси?
Това е хубавото, по този начин да го кажем, от всичките неприятни работи за рака на простатата, че той има много постепенно развиване, т.е. години лишава PSA да нарасне, ракът да са популяризира. Заради това предлагаме веднъж годишно да се изследва този туморен маркер.
Ако един мъж не е направил тази година туморен маркер, само че стоиностите на маркера от предходната година са леко повишени, съдбовно ли е това?
Ако е бил позитивен, да кажем преди една година и е пропуснал тази година, другата година може да е късно, да е понапреднал ракът, само че не е гаранция.
Исках да се ориентират нашите слушатели какъв брой е значимо да се прави всяка година и какъв брой от решаващо значение може да бъде, когато се пропусне.
Може да бъде в действителност от решаващо значение, когато се пропусне. Много постоянно го гледаме това нещо. Попадат пациенти при нас: Ами, преди 2 години ми беше добре, защото Здравната каса покрива на 2 години това проучване.
Но вижте, това не е нито скъпо, нито нещо ужасно, дори в множеството лаборатории резултатът излиза за 2 часа, тъй че бих предложил на вашите слушатели даже да не е покрито от Здравната каса, да отделят 30 лв. да могат да си го вършат, защото може да им спести в действителност съществено главоболие.
Ако приемем, че даден пациент се е диагностицирал на време, какъв е изходът от лекуването?
Излекуване.
100%?
Е, вижте, 100% в медицината мъчно съществува, само че с доста огромна възможност да бъде изцеление. Даже някои страни към този момент се пробват да не го вкарат в статистиката като смъртност този рак или като статистически фактори, защото действително те объркват статистиката, защото доста хора се излекуват безусловно. Но е значимо да е в точния момент – на това подчертавам, да не е напреднал.
Съветът, който бихте дали на мъжете над 50 години по отношение на профилактиката и наблюдението, какъв е?
Нека веднъж годишно или на 2 години да се преглеждат, в случай че чак толкоз се тормозят, нито е заплашителен прегледът, нито е доста мъчителен, нито е нещо чак толкоз неприятно. Нека да не го подценяват този проблем, защото това е " тихият, подлият рак “, тъй като не може да разчитаме, че го няма, откакто няма болки или мъчно уриниране. Единственият метод да се предпазят от разкриване на заболяването в доста напреднал етап е посредством проучването на PSA и посредством обзор при уролог. Това е, което мога да им кажа като рекомендация.
Аргументът, който на мен ми се стори най-категоричен, е това, че при ранната диагностика лекуването е неизбежно, да не споделяме 100%, само че излекуването е съвсем несъмнено.
Почти несъмнено, тъкмо по този начин. Особено с новите способи, които разполагаме, и хирургични, и лапароскопски, безкръвни, роботи и така нататък това не е и чак толкоз страшна интервенцията, разбирате ли. В смисъл, че много по-бързо се възвръщат пациентите и се връщат към естественото всекидневие. Така че колкото по-рано, толкоз по-добре.
Р азполага ли българската медицина и опазването на здравето като цяло с всичко това, което разполага и светът по отношението на лекуването на рака на простатната жлеза?
Категорично разполага българската медицина с всички способи. И бих споделил, че българската урология въобще не отстъпва на международното равнище. Това го споделям безусловно отговорно.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ